Плевен

И такаааа…

След дълги умувания и прехвърляния на „за и против“, както и с малко побутване от приятел, започвам първия си пътепис! Тук, ако всичко беше както е в главата ми, щеше да се чуе „туш“ на барабани, но такъв ми бил късмета.

Започвам с не особено интересна дестинация, дано никой не ми се обиди, а именно Плевен.Посещавала съм този китен роден град като много малка и единственото, което помня е прашната Плевенска епопея, картичките, които си купих от там и колко бях впечатлена.

Пътуването, засега, върви по план, даже отрих нещо неподозирано от мен – човек може да си купи автобусни билети он-лайн и при това с доста солидна отстъпка *. Първоначалната еуфория от това откритие леко се помрачи от сблъсъка с действителността в лицето на девойка, която изсумтя, притесни и обърка при опита ми да си поръчам черен чай с мляко на автогарата, но нейсе …

След малко повече от два часа път, преминал през почти всякакви атмосферни промени, пристигнахме в Плевен.Да кажа, че ме очарова ще е лъжа, но определено е приятен град.Поозъртахме се с идеята да видим къде , аджеба, е тоя център и след установяване на някаква посока се затътрихме към първата ни спирка – Историческия музей. Разходката беше кратка, но придружена с постоянните любопитни погледи на всеки местен, който срещнахме. За момент се почудихме дали да не почнем да говорим на английски, че още повече да ги шашнем с чуждоземие.

Пристигаме пред музея- достолепна и красива сграда, бивша казарма ( май целия град е издържан под знака на армията и войните. Толкова оръдия не съм виждала и на парад.) и установяваме, че идваме точно за обедната почивка. Първа греда, но ние сме стари туристи , не може да ни уплаши такава минималистична спънка, лично съм подготвила план Б, че и В…

Продължаваме към главната ни цел- Плевенската панорама, откъдето аз да си взема и печат от 100 НТО. Точно заради по-горе посочената причина, решаваме да превземем заветния хълм пеша.Не много добра идея, защото се оказа, че явно сме избрали най-непопулярната страна и след литри пот ( защото жегата в Плевен не е като жегата в София ) и мотаене из шубраци, иззад храста се появи и тя !

По-малка отколкото я помня, но все пак впечатляваща.И тук греда номер две – нова почивка. Явно музеите са се наговорили да спират работа през половин час един от друг, та да може горкия турист съвсем да се побърка… Но нищо, повисяхме на едни пейки,поизсъхнахме от потта и с подновени сили влязохме . Панорамата се състои от четири зали, в които се представят месеците на освобождаване на Плевен от турците.Заслужава си да се види, който има път да не пропуска. Даже ударихме кьоравото и слушахме беседа без пари.

След малко снимки и цъкане с език решихме да направим втори опит с музея. Този път имахме късмет, влязохме без проблем и добре, че го направихме, защото колекцията е прекрасна и много богата. Ако някой не знае, в района е открито Вълчитрънското съкровище, оригинала, разбира се е в София. Залите от Римско време ги подминахме като малка гара, но който е ходил във Ватиканските музеи ще ме разбере.

Това, което ме впечатли и изненада най-много, бяха макетите на къщи-землянки, в които са живеели прабабите ни, както и намереното съкровище от османски сребърни монети. Убих се от мислене, но не си спомних друг път да съм виждала другаде такива. (Сигурно проблема е в мен, ама нейсе.)

Експозицията, показваща живота след Освобождението е впечатляваща и отново изненада за мен.Аз ли съм спала в часовете по история, или е виновна милата ми Художествена гимназия, но не знаех, че заедно с руснаци и румънци, са ни освобождавали и финландци … А сега де…

Културно и емоционално обогатени се излегнахме на пейките в двора пред музея, че толкова култура не се поема лесно и след блаженна почивка се понесохме обратно към вкъщи…

Равносметка :

Разбрах, че в Лондон имало пет улици, кръстени “ Плевен “ , защото, видиш ли, англичаните били приели много навътре освобождаването на града и не могли да си пият спокойно чая.

Милите ни Априлски въстаници нямали никакъв шанс срещу турците , защото били въоръжени с пушки – кремъклийки, а ония с полу-автоматични Уинчестър… ( тук веднага ми изплува сцената с воините срещу картечниците от “ Последния самурай “ )

Светлин Русев и Емил Димитров са родом от Плевен. Нямам идея защо това толкова ме впечатли.

Последно, но най-важно – е, много е хубаво да се пътува. Няма значение къде и как …

* Добавям линк към сайта на фирмата, ако някой също реши да купува автобусни билети.