Това пътуване беше моя мечта от дълго време, планирах го сериозно преди поне две години, но така и не се случи. Сега, след подбутване от приятелка най-накрая се взехме в ръце и набързо купихме билети с Раянеър.
Пътувахме на 16 юни вечерта, ден след рождения ми ден, който беше и повода, който ни събра.
Пристигнахме благополучно в Единбург около 1 през нощта и веднага си взехме Uber до апартамента. По принцип има и денонощен автобус 100, който ви кара доста бързо в центъра на града, но ние трябваше да прекачваме и решихме, че за 4 човека и толкова късно през нощта просто не си заслужава.
В апартамента имахме три нощувки, като след това потегляхме към Хайлендс и обиколка из страната. Самото място не беше нищо особено, както много други подобни на острова беше леко мразовито и миришещо на влага и мухъл, но това е нещо, с което трябва да свикнеш на тези ширини. Независимо, че беше юни, времето беше хладно, но за щастие що-годе сухо. Намирахме се извън центъра, в спокоен жилищен квартал, но с лесен достъп до градски транспорт, на около 20 мин с автобус. Ето и линк, ако някой иска да се ориентира – https://www.airbnb.com/rooms/1055971782782089649?source_impression_id=p3_1783160859_P3ARA36uYlQLy0pq.
Заради двучасовата часова разлика се събудихме доста рано и потеглихме на разходка из Единбург. С автобуса слязохме до Princess Street, от където тръгнахме по предварително отбелязан маршрут от хиляди забележителности.
Трябва да отбележа, че вече съм била в Единбург, та имах точна представа както трябва да се види задължително, както и няколко места, които са ми се сторили интересни през годините.
Градът ни посрещна доста облачно и страховито, но бързо се промени и се усмихна:
Не знам как се получи, но така решихме да завъртим маршрута, че първата ни спирка беше гробище 🙂 Аз съм огромен фен, а в Единбург определено има какво да се види. След това моята приятелка не спираше да се майтапи, че първото нещо, което сме видели тук е било именно гробището 🙂
Отворено за първи път през 1718 г., Old Calton Burial Ground било разделено на две след Наполеонските войни.То се е превърнало в последния дом на хиляди местни жители, сред най-известните от тях е философа Дейвид Хюм, учена Джон Плейфеър и издателите Уилям Блекууд и Арчибалд Констабъл. Тук се намира Монумента на мъчениците, както и мемориал със статуя на Ейбрахам Линкълн, в памет на шотландците, които са се били и загинали в американската Гражданска война, единствения такъв паметник извън Щатите.
След тази така впечатляваща първа среща се насочихме към Паметника на Бърнс, построен на хълм над града, от който се откриват страхотни гледки.
Малко по-малко от 20 години след смъртта на големия шотландски поет, комитет от някои от най-големите му съмишленици започнали планове за неговото увековечаване.
Резултатът е този 21 метров храм в гръцки стил, с девет колони, символизиращи музите от гръцката митология. Паметника е бил финансиран от абонаменти и бил открит през 1823 г. Може да се посети, но за наш късмет беше затворен този ден.
На слизане към града случайно минахме през новата част на предното гробище, което видяхме, като тук освен атмосферата се радвахме и на красиви гледки. А и времето започна да се радва на посещението ни и да става слънчево.
Изхода от гробището ни изведе в началото на улицата Royal Mile и точно пред входа на двореца Hollyrood. За него съм писала подробно при предното ни посещение, може да прочете тук – https://mywayoftravelblog.com/2020/09/30/%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b1%d1%83%d1%80%d0%b3-%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8/.
Кралската миля в Единбург е една от най-известните и исторически важни улици в Шотландия. Дълга е миля и започва от Единбургския замък, който стои на върха на загаснал вулкан и се спуска чак до двореца Холирууд, официалната резиденция на краля в страната. По нея ще откриете много сгради и забележителности, които са оформили шотландската история през вековете.
Кралската миля е била гръбнака на стария град и се е превърнал в оживен търговски център с всякакъв вид производители. Ограничена от градските стени, улицата била претъпкана с над 40 000 жители, оцеляващи в доста нехигиенични условия.
Без канализация, човешките отпадъци били изхвърляни директно на улицата с вик „Gardyloo“ идващ от френски израз, означаващ „Пази се от водата!“.
Когато се разхождате по Милята, ще видите на много места тесни улички наречени „closes“, намиращи се между сградите на Стария град. Те са важна част от архитектурното и културно наследство на Единбург и чрез тях може да се потопите в миналото. Близки до улички или тесни проходи, а някои дори се разклоняват към няколко по-големи улици.
През 1645 г., Единбург пострадал най-сериозно от Чумата в Европа. Начина по който били разположени сградите и как хората живеели в много тесни пространства било идеалната среда за развиване на болестта, в резултат на което хиляди загубили живота си.
Една от първите сгради, които правят впечатление тук е таверната Toolboth. Тя е част от оригиналната сграда, построена през 1591 г. и ползвана за събиране на такса от влизащите в града, както и като затвор и полицейски участък. Първия етаж става таверна през 1820 г.
Вече бяхме изразходили доста сили, а част от компанията искаше да яде бейгъли. Предварително бяхме набелязали едни и веднага ги препоръчвам – https://maps.app.goo.gl/3ZHBV8PdFhXh3dWr8
След като за кратко си починахме продължихме по плана – следващата ни спирка беше Тron Kirk Market, пазар на местни автори и дизайнери, намиращ се в бивша църва, също на Милята. Честно казано, аз очаквах доста по-оригинални и интересни творби, но останах разочарована.
Следваше впечатляващата катедрала „St. Giles“, основана през 1124 г. от крал Дейвид I и служи като активна църква повече от 900 години.
Тя е била център на важни национални събития – от църква на Джон Нокс по време на Реформацията до мястото, на което е погребана кралица Елизабет II.
Една от най-впечатляващите забележителности в Единбург е улицата Виктория Стрийт. Необичайната ѝ крива, ярко оцветените фасади сред старата архитектура, както и гледката от терасата над нея са причината тя да е толкова известна. Разбира се, репутацията на вдъхновението за истинската Диагонали в книгите за Хари Потър.
Освен очевидната красота, тук можете да посетите и страхотни малки магазинчета и книжарници, както и места за хапване.
Тук отново ни догони глада, а аз си бях отбелязала, че е задължително да пробваме сандвичите на веригата Oink, които имаха заведение и тук. Сандвичите са с дърпано свинско и хагис, традиционен шотландски специалитет, нещо като саздърма от агнешки дреболии. Аз бях доста предубедена, не ми звучеше много примамливо описанието, но се оказа един от най-вкусните сандвичи, които съм яла, така че препоръчвам.
Хапнахме си на небезизвестния Грасмаркет, който някога е бил мястото, на което са се екзекутирали престъпници. Обесени са стотици хора, включително политически и религиозни затворници.
Следваше най-емоционалната част от плана, като много малко хора не се трогват от историята ѝ. Историята на малкия териер Боби, който след като загубил собственика си, стоял на гроба му в съседното Greyfriar’s Kirkyard, докато самият той не бил погребан в двора на църквата.
Статуята на Боби е местна атракция, като кученцето е живяло между 1855 и 1872 г. Собственика му, Джон Грей, бил нощен пазач от местната полиция и взимал Боби за компания през дългите си смени. Двойката била неразделна и Боби придружавал собственика си за хапване всеки ден в близката таверна, където продължил да бъде хранен и след смъртта му.
Въпреки, че двамата прекарали кратко време заедно, тъй като Джон починал от туберкулоза само няколко години по-късно, Боби стоял на гроба му 14 години и се превърнал в местна забележителност още тогава.
След Боби влязохме да разгледаме и гробището Greyfriar’s Kirk, което пък е известно и по друга причина. Гробището било отворено през далечната 1562 г., но е известно с това че авторката на книгите за Хари Потър, Дж.К. Роулинг, била вдъхновена от него. Тя живяла в Единбург, докато пишела, като голяма част от имената на героите са вдъхновени от надгробни плочи тук. Например името на професор Минерва МакГонагъл е взето от Уилям МакГонагъл, най-лошият поет в Шотландия. Също така е кръстила най-големия си злодей на мъж, който починал на 26 години в Тринидад, горкият Томас Ридъл си няма и идея, че лорд Волдемор е кръстен на него 🙂
В това прекрасно време си направихме още една кратка разходка до една от главните причини, заради които дойдохме до Единбург – следобеден чай в Willow Tea Rooms, място, вдъхновено от невероятния архитект Макинтош и с впечатляваща гледка и атмосфера.
И храната и чая и бяха великолепни и с моята приятелка имахме запомнящо и много приятно преживяване. Препоръчвам, ако искате да усетите тази типична английска традиция.
Тъй като чайната се намира точно на Принцес стрийт, една от главните улици на града и срещу градините, решихме да си починем малко лежейки на тревата на изненадващото слънце. За съжаление, в момента в който се опънахме слънцето се скри зад облаци и температурата падна с поне 5-6 градуса. Въпреки това гледките бяха прекрасни и си заслужават дори и на студено.
Вечерта искахме да видим града по тъмно, но бързо установихме, че тук нощта не пада до много късно и няма да имаме успех.
Все пак видяхме монумента Скот, посветен на един от най-големите шотландски писатели. След смъртта на сър Уолтър Скот през 1832 г., градът се организирал и решил да направи достоен паметник на писателя. В стаите се намира музей, в който посетителите могат да научат за Скот, бурния му живот и наследство, както и за самия паметник.
Така приключи този доста дълъг ден, който беше само началото на изумително пътешествие!
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
