Последният ни ден в Краков беше отделен само за разходки из града и просто потапяне в атмосферата му. За съжаление, времето имаше друга идея и беше толкова студено и ветровито, че нямаше никакъв шанс човек да се разхожда по улиците за повече от 15 минути без да му замръзне някоя част от тялото 🙂
Така или иначе, първо се насочихме към музеят Czartoryski, който исках да посетя задължително, Предният ден се опитах да купя билети онлайн, оказа се, че бяха свършили. С трепет в душата отидохме още с отварянето му, надявайки се, че има на място. Е, имахме късмет и успяхме да влезем, но го имайте предвид, ако искате да го посетите – най-сигурно е да си вземете билети по-рано.
Музеят Czartoryski има най-ценната и уникална колекция в Полша и е една от най-интересните художествени колекции в Европа. Основана е от Izabela Czartoryska от едно ит най-влиятелните семейства от Първата полска република. Историята на колекцията е неразривно свързана със съдбата на страната. След потушаването на Ноемврийското въстание (1831 г.), колекцията е пренесена от семейното имение в Пулави чак в Париж. През 1876 г., благодарение на местните управници, предметите идват в Краков, на днешната им локация.



ПО време на Втората световна война част от колекция изчезва, до днешен ден не се знае какво се е случило. Повече от най-ценните предмети били спасени, включително световно известната картина „Дамата с хермелина“ на Леонардо Да Винчи и „Пейзаж с добрите самаряни“ на Рембранд.




Постоянната експозиция в музеят представя колекция от полско и европейско изкуство, исторически сувенири от семейство Czartoryski и свидетелства от полската история още от Ягелонската династия.




Czartoryski има и интересна ориенталска колекция от Персия, Индия, Китай и Япония, включваща бронзова отливка на китайски дракон и статуи на индийски божества.




Освен всичко това има и зала с предмети, показващи развитието на египетската, гръцка, етруска и римска култури и демонстрират взаимните им влияния. След редицата ежедневни предмети, египетските и етруски саркофаги, фрагменти от папируси с текстове от Книгата на мъртвите, гръцки черно-червени фигурални вази, фрагменти от помпейски фрески и два портрета на мумии са особено значими.




След като прекарахме цялата сутрин тук и честно казано, останахме повече от доволни, тръгнахме към Казимеж или Еврейския квартал на Краков.
Някога независим, този град, намиращ се на юг от Вавел бил основно място за еврейския живот в Краков в течение на векове, а днес е една от най-големите туристически атракции в града.
Oснован е от крал Касимир Велики през 14 век за да защитава южните подстъпи към Краков. Главната му артерия била улица Краковска, която била продължение на търговския път, свързващ Краков с Унгария. Казимеж продължил да се развива бързо и през Средновековието бил смятан за втория най-важен град в Полша. Шведското нашествие обаче сложило край на великолепието и разкоша му. След това, през 1800 г. изгубил независимостта си и се превърнал в район на Краков.
Векове наред историята му била на християнско-еврейски квартал. В късния 15 век тук бил изграден град, ограден от стени, за евреите от Краков. Центъра му бил днешната улица Szeroka, около него се издигнали синагоги, училища и институции.
Вплетен в Краков през 19 век, Казимеж станал център на поклонение за евреи от цялата територия. През 1822 г. стените били разрушени, което позволило на евреите да се населят из целия квартал, до 1930-те те били около 1/4 от жителите на Краков. Втората Световна война, обаче донесла пълното разрушение на еврейската общност на града.



След политическите промени в Полша през 1989 г., прераждането на квартала започнало. Уникалната му атмосфера е създадена от галерии и работилнички, ресторанти, клубове, малки хотели, както и различни пазари.
Ние решихме просто да се разходим по уличките, бе определена цел. Спряхме за обяд в доста популярно заведение – HEVRE, намиращ се в бивша синагога и с уникална визия.


Въпреки лошото време, разходката беше приятна и препоръчвам да си отделите час-два за квартала.








Последната ни спирка за деня беше замъка Вавел, като билети за него си взехме на място. Те са за определен час, а човека на касата ни обясни, че няма да имаме време да видим всичко (имахме два часа преди да затворят), така че си взехме билети само за двата етажа на самата сграда. По принцип можете да видите и катедралата, оръжейна и съкровищница.
Първите заселници на хълма Вавел датират още от Палеолитния период. Хиляди години по-късно, през 11 век, полските монарси построили кралски замък в готически стил. През вековете, замъкът бил променен и видът му станал като на ренесансова сграда.
Когато столицата била преместена във Варшава през 1569 г., замъкът останал изоставен и ограбен от Пруската армия. Сградата по-късно била окупирана от австрийците, които построили градските стени около замъка и променили интериора му, укрепвайки го. По време на Втората световна война, тук се разположил генерал-губернатор Ханс Франк.

Не знам дали защото сутринта бяхме в музей Czartoryski, който е с огромна колекция, но залите тук ми се сториха доста постни и безинтересни. За час успяхме да разгледаме всичко, а си мислехме, че сме видели само единия етаж 🙂
Първият е бил с частните апартаменти на краля и кралицата, както и стаи за тяхната прислуга. В няколко от стаите на юг от стълбището са оцелели оригиналните ренесансови корнизи и дървени тавани, датиращи от 1524-1526 г.
В тази част на замъка се намира и Порцелановия кабинет, който показва не само най-впечатляващите и изкусно изработен порцелан от Майсен, но и широк спектър от културата през 18 век. Това е най-добрата подобна колекция в цяла Европа.
Вторият етаж, на който се намират официалните зали, често се намира на първия етаж на дворците, тук е на втория. Залите са значително по-високи и по-просторни, тук се провеждали сесии на сената, кралски аудиенции и сватбени приеми. След катастрофален пожар през 1595 г., източното и северно крило били построени наново в ранен бароков стил, следователно и мебелите са от този период.










След като останахме леко разочаровани от това, което видяхме, а имахме още час преди да затворят, си купихме билети и за оръжейната. Изложбата показва най-ценните предмети от колекцията на Вавел по модерен и уникален начин.


Това беше и последната ни разходка из Краков, въпреки че беше не толкова впечатляваща, колкото всичко друго, което видяхме предните дни.
Краков е страхотен град, има много повече за разглеждане и правене от колкото се вижда на пръв поглед и си признавам, че бях очарована. Искам да се върна пак, този път да съм здрава и да имам сили да видя всичко, което сега не успях.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

