Хой Ан
Днешният ни ден започна със страхотно време и слънце, за пръв път щяхме да видим града по светло и нямахме търпение
За днес имахме планирани няколко неща, като първото беше готварски курс и разходка с кокосова лодка.
От хотела ни взеха от фирмата организатор и ни закараха до Стария град, където трябваше да се срещнем с други хора, с които да отидем на мястото за курса. От малкото, което успях да видя бях очарована и нямах търпение за свободното ни време, в което да обиколим и да разгледаме.
След като се събрахме и дойде момичето, което щеше да ни води днес, тръгнахме към местния пазар, от където щяхме да си купим продукти за курса. И тук, както в Камбоджа, няма супермаркети и всякаква храна се купува само от пазара и е изключително прясна.
За нас някои неща бяха направо шокиращи, но хората си живеят по този начин и изобщо не се притесняват. Започнахме с купуването на месо и яйца, като екскурзоводката ни беше много общителна и ни разказваше подробно
После преминахме към зеленчуците и подправките, като имахме възможност да пробваме или помиришем каквото ни е интересно. Препоръча ни какви плодове да си купим за да тестваме
След това впечатляващо и доста ароматно преживяване потеглихме към ресторанта, където щяхме да готвим. Намираше се на брега на реката, като обаче първо щяхме да се разходим с кокосовите лодки.
Историята на тези лодки датира още от Френската колониална ера, когато французите налагали данъци за всичко, включително и за лодките. Рибарите, които били изключително бедни измислили нов начин на придвижване, а именно изплетени от бамбук кръгли, подобно на кошница лодки. Рибарите спорили, че това не били лодки, а кошници и така се спасили от данъците.
Днес се използват главно за туристическа атракция.
Най-впетляващо обаче беше, когато стигнахме до по-широката част на реката, където имаше няколко специално, по-дълбоки лодки, а човека в тях ви въртеше с впечатляваща скорост. Който от туристите искаше, можеше да секачи при него срещу скромнаата сума от 3 евро на човек.
След това адреналиново приключение дойде време и на истинската част от тура – готвенето. За всеки имаше приготвено отделно място с посуда, газов тиган и продукти, както и шапка и престилка
Приготвяхме всичко абсолютно сами, момичето само ни показваше как. Рязахме на дребно с едни големи сатъри, дори и детето и се справихме повече от добре 🙂
Правихме и оризова палачинка на пара, сосове, пролетни рулца, супа фо, абе доста богат обяд си спретнахме.
Не знам дали защото си го готвихме ние, но всичко беше супер вкусно и си прекарахме повече от добре. Беше преживяване, което ще помним дълго и препоръчвам да не го пропускате, ако сте в града.
Щастливи, но доста изморени се прибрахме за няколко часа почивка в хотела, а след това отново отидохме до Стария град, но този от другия му край. Градът е разделен символично на китайска и японска част, според това кой е живял в района. По-голямата част т китайска, но има запазено и малко от японската.
Посетихме една от красивите китайски къщи, построени от търговските сдружения между 17 и 19 век. Напрвени от дърво и украсени със символи за просперитет, тези къщи били място за срещи, търговия и религиозни средища.
Има и няколко семейни къщи, които днес са музеи и също могат да се посетят:
Друга интересна забележителност е портата на храма Ба Му, всъщност единствената запазена част от него
Във Виетнам кафето е на голяма почит, така че препоръчвам да седнете в някое от прекрасните кафенета, с които са осеяни улиците тук. Ние пробвахме кафето с кокос, което е нешо като фрапе, има кокосова мляко и е доста вкусно. Аз като цяло не пия много, така че това тук ми идваше доста силно, но ако сте ценители има голям избор и съм сигурна, че ще се впечалите
След толкова емоции и обикаляне тези дни вече бях супер изморена, така че исках само да се приберем в хотела и да се хоризонтирам. Дори нямах сили да ходя пеша до края на Стария град и се възползвахме от услугите на рикшите.
Беше доста интересно преживяване и доста евтино също.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
