През този ден бяхме решили да отидем на истински плаж, да не стоим само на басейна на хотела. След кратко проучване кой е най-добрия плаж за семейство с деца, все пак не исках да ходя на парти и да ми блъска музика на макс, се спряхме на Орнос.
Намира се на около 4 км от Хора-та, като до него може да се стигне с градски транспорт. Другия вариант, естествено е такси, като ние предпочетохме него. До спирката на градския автобус трябваше да ходим около 30 мин от хотела ни и не ни се губеше толкова време.
Както вече разказвах, такситата тук струват минимум 40 евро, независимо от краткото разстояние, така че го имайте предвид. Ние ползвахме услугите на Uber, но има и обикновени таксита. За около 15 минути стигнахме на плажа, където ни очакваше голяма изненада.
Плажът беше приличен, не много голям, но и без много хора. Шезлонгите, обаче започваха буквално от водата, а в нея самата имаше повече място за лодки и яхти, отколкото за плуване на хората. Цената на два шезлонга и чадър зависеше от това към кое заведение са, както и на коя линия са. Първата започваше от 100 до 80 евро, а на 6-7 вече бяха около 50 евро.
Така или иначе вече бяхме дошли, взехме си шезлонги на средна линия и се настанихме.
Водата, за съжаление, беше доста хладна, а и след половин час плажът започна да се пълни сериозно. Толкова много, че до обяд в морето беше пълно и нямаше почти място за да се плува. Всички хора бяха супер шумни, а шезлонгите наблъскани един в друг.
А, освен това, очаквах, че поне няма да има разхождащи се търговци, но не. През 5 минути минава различни продавачи на чанти, рокли, очила, бижута и какво ли още не. Честно казано, изобщо не ми хареса, нито обстановката, нито самия плаж, нито нищо.
Издържахме тук до около два часа и накрая решихме, че няма смисъл да стоим повече. Бях чела, че си заслужава да се посети селцето Ано Мера, така че се насочихме натам.
То е второ по големина на острова и едно от най-старите. Има няколко хотела и таверни, като може да се насладите на тишина и спокойствие.
В Ано Мера се намира и манастирът Панагиа Турлани, който е възстановен през 1767 г. Кръстен е на икона на Богородица, намерена в близкия район Турлос. Дева Мария е покровителка на острова и се празнува на 15 август.
Архитектурата на сградата е доста впечатляваща, с бели стени и цветен купол. В двора пред църквата има красив мраморен фонтан. Вътре може да видите впечатляващ дървен иконостас, направен през 1775 г. от флорентински художници.
В манастира има малък църковен музей, в който са включени резби, бродерии, облекла, икони и първите камбани на манастира.
Разбира се, още от вратата ни посрещна котка, като даже спеше на мястото, на което се продават билетите. Входа струва 3 евро.
След като се разходихме из селцето, се прибрахме отново към хотела и спокойствието на басейна му. Ето малко гледки от пътя, за да си представите как изглежда острова извън градчетата.
Тъй като доста се бяхме изморили, решихме тази вечер залеза да го видим от терасата ни, като това се оказа чудесен избор. Вятъра беше поутихнал, което явно даде шанс да се появят облаци и слънцето залезе в мараня, доста по-различно от предния ден.
Най-забавното беше, когато две котета дойдоха да си играят с нас и да се гонят по ръба на терасата ни.
Вечерта слязохме до Хора-та, като специално искам да препоръчам едно местенце за бургери. Цените бяха доста нормални, а обслужването бързо, въпреки голямото текучество на хора. Казват се Smash Tag, като ги има на две места, ние хапвахме в Малката Венеция, ето и линк къде точно се намират.
Разходихме се отново по нощните улички, да се порадваме за последно на красотата на острова.
Много ме впечатли един бар, чиято опашка се виеше по улицата, а самият той беше залепен за гърба на параклис. Стори ми странно и не особено подходящо място 🙂
За последно оставям и малко снимки от мелниците, които са впечатляващи и на дневна и на нощна светлина.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
