Миконос -ден първи и втори

Много рядко успявам да започна разказ толкова скоро след пътуването ни, но искам да разкажа докато са ми пресни спомените 🙂

Изпуснах времето, когато и Уиз и Раян имаха директни полети до доста от гръцките острови, така че се наложи да търся друг вариант. Летяхме с Aegean Airlines с прекачване в Атина, като всичко вървеше по план. Вече не помня колко отдавна не бях летяла с друго освен нискотарифна компания или чартър, така че се изненадах приятно, когато на входа на самолета ни посрещнаха с бонбони, а по-късно ни раздадоха и хапване. Не беше нищо особено, но детето се зарадва много, главно защото за него имаше специално детско меню.

Излетяхме със закъснение, но имахме достатъчно време за трансфера в Атина, така че не се притеснявах. Оказа се, че и другия ни полет ще закъснее, може би защото чакахме някой друг трансфер. Когато полетите ви се водят на един билет, както нашите, всеки следващ полет ви изчаква, така че пътуването е доста по-спокойно.

Очаквах на летището на Атина да има повече за разглеждане и правене, но не, само няколко магазина и места за хапване, така че просто спокойно си чакахме времето за излитане.

Закъсняхме с около час да излетим, но с огромна изненада кацнахме в Миконос след двайсетина минута, въпреки, че полета беше обявен за около 45 мин.

Летището на острова е много малко, излязохме супер бързо, където ни чакаше и трансфера ни до хотела. По принцип до Хората можете да се придвижите по три начина. Единия е с градски автобус, цената е 2,5 евро за възрастен, 2 за деца. Другия е такси, но имайте предвид, че горе-долу за навсякъде цената е 40 евро, въпреки че разстоянията са много кратки! Последния вариант е с трансфер, нашият ни го предложи хотела за 35 евро. А ето как ни посрещна островът:

Хотелът го избирах главно по цената, защото който е търсил места за спане на острова, знае че цените са убийствени., Така че можете да си представите изненада ми, когато на живо стаята ни се оказа в пъти по-хубава от снимките в буукинг. За пръв път в живота ми се случва нещо такова 🙂 Ето линк към хотела в booking, препоръчвам с две ръце.

Беше станало късно, ние бързахме да намерим някаква храна, защото умирахме от глад вече и скорострелно се изстреляхме към Хора-та. Хотелът ни се намираше на около 15 мин пеша от центъра, по супер тясна и тъмна уличка, която обаче беше двупосочна и минаваха доста коли, мотори и АТВ-та. Както скоро щях да разбера, това си беше даже широка улица за района и никой не намираше за странно едва да се разминаваме с колите, защото тротоари естествено нямаше 🙂

Намерихме гироси буквално на входа на пешеходната зона, препоръчвам ги, казват се Souvlaki Street. Разходихме се малко да придобием бегъл поглед как изглежда града, но бяхме прекалено изморени за повече. Ето малко снимки, но след като го видях и на светло, мога да кажа, че вечер изобщо не е толкова впечатляващ и красив.

На другата сутрин, след като дръпнах пердетата на стаята, бях изненадана от невероятна красота, която ме посрещна, накъдето и да погледна.

Освен, че беше толкова чуден, хотелът ни беше и със закуска, където отново се наслаждавахме на прекрасната гледка.

Тази сутрин вече тръгнахме на истинска разходка из града, като бях отбелязала няколко места за задължителна спирка, но като цяло идеята беше просто да се мотаем по уличките.

Остров Миконос е част от островния комплекс Циклади в южната част на Егейско море, разположен между островите Тинос, Сирос, Наксос и Парос. Пейзажът му е малко по-различен от този на останалите Циклади със сравнително плоската си морфология, безплодните хълмове и хълмистия пейзаж. Островът придобива световна известност през 60-те години на миналия век като летен курорт за хипита, артисти и богаташи. Миконос успява да балансира между двойната си идентичност на световно луксозно средиземноморско място с нощен живот и тази на традиционно цикладски остров с къщи от захарни кубчета, традиционни вятърни мелници, живописни църкви и павирани алеи.

Ние определено не бяхме дошли за нощен живот, така че бях очарована от града през деня, без огромните тълпи, безумно силна музика и парти по улиците.

Разходката ни започна покрай градския плаж, който изглеждаше доста примамливо, но трябва да си носите чадър, защото е доста малък, няма шезлонги или други варианти да се скриете от горещото слънце.

След това се гмурнахме по криволичещите алеи, пълни със стълби, магазини и котки.

По крайбрежието можете да видите останките от стар венециански замък, построен за защита от пирати, проблем с който Миконос се борел, както и другите Цикладски острови. Построен е на хълм, така че може да видите панорамни гледки към морето.

До 17 век, жителите на Хора-та живели вътре в защитения район на замъка, който имал подсилени каменни стени и защитни кули. Днес, за съжаление не е останало много, но е красиво място за снимки.

До замъка се намира църквата Панагия Парапортиани, като има специална причина, заради която местните са избрали това име. На гръцки „парапортиани“ означава „до врата“, показвайки, че църквата е до портата на замъка.

От тук тръгнахме отново по уличките, покрай баровете, които изглеждаха съвсем различно през деня 🙂

Накрая стигнахме до „Малката Венеция“, смятащо се за едно от най-романтичните места на острова. Районът е пълен с елегантни и прекрасни стари къщи, построени на ръба на сушата.

Смята се, че строежа на квартала е започнал през 13 век, като е продължил до 18 век. По това време, островът е бил под управлението на Венеция, а много от къщите са принадлежали на богаташи, търговци и капитани, затова и къщите са толкова впечатляващи.

По-късно много от сградите са превърнати в барове, но все пак пазещи чара им.

За наш късмет този ден имаше доста силен вятър, който носеше сериозно вълни. За да се види хубаво района се минава по тесен тротоар точно покрай водата, на който освен това има маси от съседно заведение. Доста от вълните красиво се разбиваха в тротоара, но мокреха всеки, който не внимава много и минава бавно 🙂 Също така, един въпрос не ми даваше мира през цялото време, как тези хора, които се забавляват по баровете нощем не падат в морето, пътеката наистина беше доста тесничка…

Една от най-големите забележителности на Миконос са мелниците на края на града. Всъщност из целия остров има доста, но тези са най-известните. Някога е имало 16 мелници, които са мелели земеделски добиви. Както и ние усетихме, острова е силно проветрив, така че съществуването им е логично.

Отличават се със снежно белия си цвят и конусовидна форма с обичайния заострен покрив, направен от дърво.

След като стигнахме до последната точка от програмата, тръгнахме наобратно, този път по други страхотни улички.

Още снощи ми направи впечатление колко много църкви и параклиси има тук, наистина се набиваха на очи. Оказа се, че на острова са 365, за всеки ден от годината. Причината за това се крие в корените на местните хора и сериозната им религиозност.

Колкото църкви имаше по улиците, толкова, за моя радост имаше и котки 🙂 Не всички бяха дружелюбни, но повечето от тях толкова ги мързеше в жегата, че можехме да ги мачкаме на воля 🙂

Вече беше станало време за обяд, имайте предвид, че целия град се обикаля за не повече от два часа, така че решихме да седнем на един ресторант до старото пристанище.

Много от заведенията, дори и тези за гироси, не работя преди ранния следобяд, така че проверявайте ако искате да хапнете по-рано. Не беше нищо особено, цените бяха поносими, особено за Миконос. Ето го и него, като най-хубавото нещо му беше гледката:

След тази активна сутрин, се прибрахме в хотела, като прекарахме следобяда на басейна му. Както вече разказах, хотела беше прекрасен, а басейна беше много спокоен и приятен.

Вечерта отидохме да видим страхотния залез, като този път вятъра едва не ни издуха 🙂 Решихме да го изчакаме при мелниците, въпреки че и от Малката Венеция би бил също прекрасен.