Благодарение на изключително тежки лично за мен месеци, взехме решение буквално в последния момент къде точно да ходим за Нова година. Възможностите не бяха особено много, а и аз нямах супер голямо желание да се замислям много, така че най-добрата ни възможност се оказа Копенхаген. Не бяхме ходили там, както и в Дания изобщо, така че това беше плюс.
Летяхме с Wizzair на 29 декемри вечерта, като пристигнахме в Копенхаген около 9 вечерта, а до града се придвижихме с влак доста бързо. Апартамента, който бяхме взели под наем се оказа на много удобно и комуникативно място, а самия той беше много удобен и приятен. Ето го и него, препоръчвам с две ръце.
Няма много за разказване за вечерта, набързо направихме една обиколка на квартала за да намерим нещо за хапване, като единственото отворено беше хранителен магазин на близката гара 🙂
Нямах много строен план, както обикновено правя за пътуванията ни, така че на сутринта просто тръгнахме към най-близката забележителност, която си бях отбелязала.
Първата работа беше да намерим нещо за закуска, което се оказа доста сложно. Имаше отворени само няколко кафенета, намерихме си на магия маса в едно, но пък чакахме поне 40 минути за да успеем да пием по едно кафе. Както и да е, беше вкусно, а обстановката беше много приятна. Ето това е кафенето, ако сте в района и не сте в почивен ден 🙂
От тук най-близо беше Националния музей за изкуство, който аз бях много надъхана да посетя. И в сайта му, и в гугъл пишеше, че работи днес, но след като отидохме там ни посрещнаха затворени огромни метални врати. Имаше поне още десетина човека, които като нас се мотаеха и очакваха да стане 10 ч., официалния час за отваряне, но нямахме късмет… Поне квартала е красив…
Следващата подред забележителност беше замъка Розенборг, тук имаше огромна опашка за билети, а една услужлива служителка ни предупреди, че има свободен час за влизане чак за след два часа и е най-добре да си купим билети онлайн. Така и направихме пред замъка и тръгнахме да разглеждаме центъра на града.
Копенхаген е най-големият град в Дания, тук се намира една от най-старите монархии в света и историята му датира още от викингската ера.
Днес градът е приветлив и приятелски, но в миналите години от местните се страхували далеч от датските брегове. Те били викинги, известни с плячкосването и нападането на чужди селища. Те били морски пътешественици и изследвали далечни територии в Европа, Азия и Северна Америка. Вярвали в скандинавските богове като Тор и Один в годините от около 800 от 1500 г.
След викингската ера, Дания навлязла в годините на крале и кралици. Копенхаген е основан през 1167 г. от епископ Абсалон и станал столица на Дания през 15 век. Риболова на херинга донесъл голяма богатство на КОпенхаген и под управлението на крал Кристиан IV през 17 век, градът станал важната регионална столица, която е и днес. През 1219 г., според легенда, датското знаме паднало от небесата по време на битка на територията на днешна Естония, помагайки на армията да спечели неочаквана победа.
Нашата разходка из старата част на града започна от площада Културвет, от където минаваше пътя ни за известната Рундетаарн или Кръглата кула. Тук започна типичната архитектура, както и дъжда, който ни беше постоянен спътник през цялото ни пребиваване 🙂
Кръглата кула е една от най-известните и посещавани забележителности в Дания. Строежа Й е започнал през 1637 г. и пет години по-късно е завършена като първата част от комплекс, проектиран за Обсерватория на върха на кулата, Университетска библиотека по средата и църква на първия етаж.
Най-специфичното нещо в нея е Спираловидната рампа, която започва от входа и води до стълбите на върха на кулата. Завърта се 7½ около ядрото на сградата и е единствения път до върха. Цената на билета е 60 крони.
Продължихме с разходката из стария град, порадвахме се на всякакви красоти, но не и на приятно време.
Беше дошло време да се насочваме към Розенборг, вече оборудвани с билети за да не се налага да чакаме. Около него има прекрасен парк, който трябваше да прекосим, от него се вижда и другата страна на замъка, може би по-красивата.
Розенборг, така и не можах да разбера замък ли се води или дворец, е построен в периода 1606 – 34 като лятна „провинциална“ резиденция на Кристиан IV, в покрайнините на Копенхаген. Кралят много го е харесвал, често е отсядал тук и тук е починал. След ползване от няколко различни владетеля, Розенборг отстъпва място като резиденция на двореца Фредериксберг.
През 1700-те тук се събира сериозна колекция от предмети на изкуството и съкровища и скоро назрява идеята да се превърне в музей. Обявен е за такъв през 1833 г., годината на официалното основаване на Кралската датска колекция.
Отваря за посещения през 1838 г. и хората са можели да видят тур през историята на Кралското семейство. Колекцията продължила да расте и през 1960-те част от нея била преместена в двореца Амалиенборг. Днес в Розенборг може да се види историята на кралете от династия Олденборг, а в Амалиенборг – династия Глюксборг.
Обиколката минава през различни стаи, някои запазени изцяло, някои реновирани, но всички много впечатляващи. Ще разкажа само за няколко, като препоръчвам да го посетите, ако сте в града.
Това е оригиналната тоалетна на Кристиан IV, известна като „тайната“ по онова време. Има още две тоалетни на горните етажи, като всяка си има отделен канал.
Използвала се е като се изсипва вода от контейнер в стаята, а съдържанието ѝ отивало директно в рова около замъка. През летните сухи периоди, когато нивото на водата било ниско, вонята наоколо била потресаваща. Въпреки това, не била толкова зле колкото в централен Копенхаген, където хората си изсипвали гърнетата директно в канавките.
Мраморната стая първоначално е била спалнята на Кирстен Мунк, втората съпруга на Кристиан IV. През 1668 г. Фредерик III я ремонтира в помпозен бароков стил, прославящ абсолютната монархия, основана осем години по-рано. Стените били покрити с имитация на мрамор, който по онова време бил по-скъп от истинския.
Тази стая пък е била дневната на Кирстен Мунк, но когато сина на Криситан, Фредерик живял тук, стаята била добавена към неговата като предверие към Мраморната. Камината датира от времето на Кристиан и е преместена тук около 1700 г. През късния 17 век стените били покрити с тъкани тапети, които са запазени и до наши дни.
За много години тази стая е била спалнята на сестрата Фредерик IV. За съжаление, нищо от оригиналните мебели или декорации е оцеляло до наши дни. Предметите, които виждаме изложени са свързани с живота на Кристиан VI, датиращи главно от първата половина на 18 век.
Когато влезете в красивата Зала на рицарите, веднага усещате присъствието на историята. Впечатляващата зала се простира по дължината на замъка, като задължително трябва да обърнете внимание на многото детайли по красивия таван. Той датира от 18 век и е направен след модернизирането на замъка от Фредерик IV.
Тук се намира и тронът, на който се помазват абсолютните крале. Твърди се, че по онова време е бил направен от рог на еднорог, но всъщност материала е зъб на нарвал. До него се намира тронът на кралицата, направен от сребро.
За мен много впечатляваща беше малкият Огледален кабинет, създаден от Кристиан V през 1684-1687 г. Фредерик IV добавя паркета и вкопаното в него огледало. Днес, стаята има огледала не само по стените и тавана, но и по част от пода.
Вдъхновението за тази стая идва от Огледалната зала във Версай. По времето на този период, в много кралски резиденции из Европа били добавени такива зали като най-интимната част на кралските покои, често свързана със спалнята. Естествено, датския крал също искал такава, въпреки че е доста по-малка от тази във Версай.
В подземието на замъка, пазени от войници, се намират най-големите съкровища на датските крале и кралици, включително короната и бижутата, ползвани и в наши дни.
Може да видите, освен много други неща. кървавите дрехи на Кристиан IV, колекция от предмети от слонова кост, както и такива от кехлибар. Тук се пази и специалното вино Розенборг, което кралското семейство сервира на официални и важни поводи.
Цената на билета е 140 крони, за деца до 17 години е безплатно. Препоръчвам да си купите предварително, за да си изберете удобен за вас час, а не да се мотаете като нас половин ден 🙂
След като прекарахме тук няколко часа, се прибрахме да си починем и да се съберем сили, защото за вечерта беше планувано ходене до Тиволи.
Градините са основани през 1843 г. и са се превърнали в национално съкровище и международна атракция. Писателят на приказки Ханс Кристиан Андерсен ги посещавал много пъти, а Уолт Дисни дори се вдъхновил за собствения си Disney World тук. Когато са основани са се намирали извън градския ров, но днес са точно до Централната гара и на пешеходно разстояние от Кметството.
Част от тайната на Тиволи е, че тука има по нещо за всеки. Мястото е красиво, с екзотична архитектура, исторически сгради и буйни градини. През нощта, хиляди цветни светлини създават приказна атмосфера, която е напълно уникална.
Има изключително голям избор на атракции за всякаква възраст, като някои бяха особено екстремни. Аз се качих само на няколко, но се забавлявах много.
Цената на билета зависи от какво точно искате да посетите, може изобщо да не ползвате атракции или да си изберете само няколко. Ето това е официалния сайт, купувайте били само от него.
Прекарахме тук няколко часа, вечеряхме в един от десетките ресторанти и въпреки, че имаше доста хора, никъде не сме чакали много. Не знам дали защото беше вечер и зима, може би по друго време опашките ще са по-големи. Въпреки всичко, препоръчвам да го посетите, особено ако сте с деца.
Бяхме вече много изморени, така че с това приключи първият ни ден в Копенхаген, изпълнен с впечатления и изживявания.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
