След първият ни ден на острова, изпълнен с прекалено много емоции, този беше определен за по-спокойни преживявания. Освен всичко останало, имах и рожден ден, така че нямах никакво желание за екстремизъм 🙂
Бях решила, че днес ще го прекараме в Ханя, като може би щяхме да отидем и до Ретимно. Хотела ни беше близо до Ханя, така че след закуска потеглихме натам.
Градът е построен, според археолозите, върху руините на древния Кидония, който, ако слушаме митологията, е основан от крал Кидон и е бил един от най-важните градове на Крит, споменат и от Омир. Ханя е град, с прекрасен микс от източна и западна цивилизация.
През Древността (3000-2800 г.пр.Хр.) старото пристанище е било използвано от древните минойци, като кръстовище на всички пет континента. Освен това, докато градът е бил все още Кидония, е бил превземан от римляни, византийци, венецианци, турци, евреи, египтяни и араби, до края на 19 век, когато е бил освободен. Накрая, Ханя, както и цял Крит, е била обединена с независима Гърция през 1913 г.
Първото нещо, което видяхме ние беше Венецианското пристанище, което е и една от най-големите забележителности на града. Най-добре е да започнете разходка си от западната му част и впечатляващата крепост Фиркас. Сградата много пъти е сменяла функцията си, а днес е Морския музей на Крит.

След крепостта, започват възстановените красиви сгради от Венецианската епоха, създаващи атмосфера, която ви връща назад във времето. Разходете се спокойно покрай живописни кафенета, ресторанти, магазини и малки хотелчета.



На отсрещната страна на пристанището се намира Яли Джами, единствената оцеляла джамия, спомен от Османската империя, внимателно реставрирана.

Зад пристанището се намират двата най-живописни и интересни квартала на Ханя – Еврейския и Топанас. Пълни са с венецианско наследство, смесица от религия, цветове, носталгия, мирис и вкусове.
След окупацията на острова от турците през 1645 г., гръцките християни и евреи са преместени в западната част на Стария град, а турците обитавали източната. Има много забележителности и музеи, които да разгледате тук, но ние предпочетохме просто да се разходим из уличите и да се потопим максимално в атмосферата.










След разходката из красивите улички на Ханя решихме, че все пак не ни се стои само тук и поехме към Ретимно. Чела бях хубави неща за градчето, а и се оказа, че наистина има какво да се види.
Ретимно някога е бил бастион на венецианците, които оставили голямо наследство от красиви стари сгради. Бил е управляван и от турците, така че ще откриете разпилени османски куполи и минарета, надничащи над сградите от 16 век. Наблизо има и красиви плажове, както и възможности за дегустиране на вино и прекрасната критска кухня.
Тъй като ние пристигнахме за късен обяд, първата ни работа беше да си намерим място за хапване. Най-лесния вариант беше да отидем до пристанището, което е пълно с ресторантчета и да си изберем някое.




Венецианското пристанище и Фара са две от най-живописните места в Ретимно и задължителни за посещение. На входа на пристанището може да видите сградата на венецианската митница, а фара е построен по времето на Османския период.


Можете да разгледате и венецианската крепост, една от най-добрите археологически находки в града. Построена е през 1573 г. на хълма Палеокастро и гледаща към Ретимно. Ще са ви нужни час-два да разгледате бастионите, укрепленията и подземните складове за боеприпаси.



Стария град е пълен с очарователни малки улички, по които може да изгубите няколко часа. Навсякъде има магазинчета, продаващи сувенири и какви ли не джунджурийки.






Жегата беше доста сериозна, и след толкова часа на слънце силите ни напълно свършиха, така че си тръгнахме към хотела, където да си починем малко.
Бяхме резервирали тур с лодка около Ханя по залез, така че нямахме време за губене.
Корабчетата тръгват от пристанището в града, можете да си резервирате което и да е, цените и програмата са едни и същи.




Тръгва се може би час преди залеза, като имате спирка на остров Лазарета, ползван през 17 век от венецианците като изолатор за болните от проказа. Идентифицирани са гробове, сигурно на пациенти, както и основи на сгради, съборени от турците за да сложат тук голямо оръдие. На места могат да се открият метални отломки от бомби, падали тук по време на учения на германците през Втората световна война.
Има малък пясъчен плаж, идеален за гмуркане. Лодките спират на него за около 30 минутна пауза за плуване.



На мен лично ми беше студено за къпане, така че си чаках в лодката залеза. Не пропускайте да си вземете връхна дреха, защото си подухва, а самия залез се гледа по-навътре в морето.



След като изчакахме залеза и хапнахме плодове, включени в цената на разходката, дойде време да се връщаме наобратно. Вече се беше смрачило, така че имахме възможност да видим Ханя и пристанището осветени вечерно.




Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

