Както повечето от последните ми пътеписи, започвам и този с огромно закъснение. Пътувахме до Крит за рождения ми ден през юни, за четири дни, като за съжаление мога да кажа, че островът няма да ми стане от любимите. Но всяко нещо по реда си…
Летяхме до град Ханя с Ryanair, като за първи път попадам на толкова силна турбуленция и то при ясно време. Така ни тресеше, че цяла година след това изпитвах тих ужас да се кача на самолет…
Все пак пристигнахме в Ханя навреме и благополучно, а първата ни работа беше да си вземем колата под наем, която бяхме наели предварително. Интересен факт е, че офиса на фирмата не беше на летището, а на около 15 мин пеша, като се ходи покрай шосе без тротоар. Наложи се и да почакаме за колата си, така че пътуването не започна по най-добрия възможен начин.
Забравих да спомена, че летяхме рано сутринта и бяхме в колата някъде около 9 сутринта. Естествено, бях направила програма какво да видим още от първия ден, така че без мотаене тръгнахме към първата спирка – манастира „Света Троица“.
Намира се на около 15 км от Ханя и на 3 от летището и е един от най-важните религиозни комплекси от късния период на венецианската окупация на Крит. До него се стига по много живописен тесен път, а самия манастир е истинско бижу.
Построен е през 17 век на мястото на по-малък такъв от двама братя от венецианско-кристко семейство със сериозно влияние върху православните и католически жители. През 1821 г. по време на Гръцката война за независимост, бил опожарен от османците и много от реликвите били разрушени. Девет години по-късно е построен отново.
Освен самата църква, тук има библиотека съдържаща редки книги, както и малък музей с впечатляваща колекция от дърворезби и икони. Днес в манастира се произвежда органично вино, ракия, зехтин и мед, както и оцет и сапун от маслини. Лично на мен ми хареса много и препоръчвам да го видите.
След като разгледахме манастира, дойде време да отидем и до първия плаж за деня, защото бях планирала няколко 🙂
Сейтан Лимани се намира в източната част на полуостров Акротири и представлява малък свободен плаж в каньон, заобиколен от стръмни хълмове и скали. В началото е с малки камъчета, но колкото по-навътре влизате във водата, камъчетата стават пясък.
Въпреки, че плажът е изключително красив, стигането до него е направо екстремно. След пътуването ни и шофиране из Корфу, много внимателно гледах маршрутите из Крит, като незнайно как бях преценила, че са нормални. Реалността се оказа много различна 🙂 Първо се качвате почти до най-високата точка на полуострова и от там стръмно слизане на зиг-заг надолу по един от най-екстремните и стръмни пътища, които съм виждала. Честно казано, наистина се притеснявах дали ще стигнем долу цели. Можете да погледнете в гугъл мапс как изглежда, но честно ви казвам, препотих се за тези няколкостотин метра. Толкова бях стресирана, че изобщо не се сетих да снимам, докато не стигнахме на паркинга, който вече беше на равно място.
От него започва пътека, която аз очаквах да е стръмна, но не и това, което видях. Цялата беше с остри големи камъни, без никакво обезопасяване, освен тънко въженце на места, а наклона си беше сериозен. Направихме малък опит да слезем по нея,но набързо се отказахме, признавам си, мен ме хвана страх. И аз, и детето бяхме по сандали и изобщо не си представях как ще слезем по тази козя пътека.
Освен с екстремно слизане, плажът има и интересна история. Бил е свидетел на развитието на много култури, от минойците до венецианците и османците, като последните за виновни за името му. Когато Крит бил под османско робство, плажът бил използван като морска база и пристанище, тъй като е свързан с близките заливи и Критско море. Въпреки това, има много силни течения, а колкото по навътре се влиза, толкова по-опасен е за морски операции заради стръмните скали. Затова, османците го нарекли „Дяволското пристанище“, като Сейтан означава дявол на турски, а Лимани е гръцката дума за пристанище.
След позорното ни отказване от този плаж, беше време за следващия по списък. Все още беше преди обед, а настаняването ни беше след 14 ч., така че имахме време за почивка.
Времето вече беше станало доста горещо, така че имах огромно желание все пак да стигнем до морето, така че се насочихме към следващата част от плана ми – плажът Ставрос. Плажът се намира в едноименно градче на 17 км от Ханя. Изключително красив, особено със заобикалящата го стръмна планина Вардинс, издигаща се точно срещу пристанището. Плажът е популярен, защото тук са заснети сцени от филма „Зорба гъркът“, а точно тук Антъни Куин танцува известното си сиртаки през 1964 г. Тогава Ставрос е било само малко рибарско селце, а днес е туристически курорт с много хотели.
На плажа има шезлонги и чадъри, които се плащат в близките кафенета, както на повечето места в Гърция
След няколко часа релакс дойде все пак време и да се настаним. Бях запазила ето този хотел в градче що-годе близо до Ханя и беше доста добър избор. Хем близо до плаж, хем близо до големия град, но на значително по-спокойно и удобно място за разглеждане на останалата част от острова.
Настанихме се, разгледахме малко района и потеглихме към поредната спирка – плажът Балос. След пълния провал с първия по-труден за достъп плаж, специално проверих пътя за завои и за нещо, което да не ми изглежда добре и трудно за шофиране. На картата всичко изглеждаше нормално, потеглихме обнадеждени и всичко изглеждаше супер, докато на навигацията останаха 7 км, а ми даваше че ще ги минем за един час. Леко започнах да се притеснявам, когато стигнахме до черен път, но ситуацията все още беше добре.
След няколкостотин метра и завоя се оказа, че до плажа трябва да стигнем по много черен път с остри камъни, който беше буквално издълбан в склона на планина, без никакви мантинели и защита от пропастта към морето, която беше доста стръмна. Районът на Балос е национален природен парк и не може да се строи нищо, така че няма никакъв шанс за по-добър път.
Връщането не беше опция, така че преглътнах страха си и продължихме, докато не стигнахме края на планината, където на най-високата ѝ част има паркинг. С леко треперещи крака слязохме от колата и най-накрая се насочихме към самия плаж. Посрещнаха ни няколко кози, които се оказаха местните жители на района 🙂
От тук до самия плаж имаше около 20 мин слизане из доста странен пейзаж, който изглеждаше все едно си на Марс. Въпреки ужасното пътуване, мястото е изключително красиво и си заслужава всичко.
Балос се смята за едни от най-добрите плажове в Крит, Гърция и изобщо в Европа. Препоръчвам да се отиде преди 11-12 ч. на обяд, защото тогава жегата става сериозна, както и идват най-много хора. Почти няма нищо по плажа, така че си носете храна, вода, както и чадъри.
Най-забавната част от плажа бяха многото животни, които се разхождаха спокойно навсякъде без никакво притеснение от нас, даже обратното.
Ние бяхме дошли в късния следобяд, беше почнало да се заоблачава, така че за щастие не умряхме от жега, но си представям какво е да катериш този склон при над 30 градуса.
Алтернатива на идването с кола е да вземете лодка от Ханя, която също така ще ви заведе и до остров Грамвуса, но така ще изпуснете прекрасните гледки от високо. Също така ще трябва и да плувате до плажа.
След като и тук постояхме около час, колко да си успокоим нервите, си тръгнахме наобратно, защото все още изпитвах ужас какво трябва да минем. Беше една идея по-приятно, но бях доволна когато излязохме на нормалния път и се прибрахме в хотела.
Денят беше доста дълъг и изпълнен с всякакъв вид емоции, така че нямахме сили а друго освен за почивка.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
