Този ден беше най-инфарктният и изморяващ от цялото пътуване, благодарение на автобусната компания, от която бях толкова доволна предния ден.
Имахме купени билети онлайн за автобус Задар-Шибеник от Flixbus за 10 часа сутринта, като по описание пътя трябваше да отнеме около час и половина. Вървим си ние спокойно към автогара и на около половината път получавам смс, че автобуса ни закъснява и новият му час е 12!!!
Естествено почна се голямото чудене какво да правим, да ходим ли изобщо, защото ако стигнем толкова късно ще имаме само два-три часа за разглеждане, особено след като имахме купени билети за връщане в 17.30 ч!
Започнах аз трескаво да ровя в интернет, открих друга компания, която пътува до там със следващ автобус в 11 ч. Отказахме другите билети, за щастие ни даваха тази възможност, и отидохме да висим на автогарата. На нея, естествено, нямаше никаква информация нито от кой перон тръгва този автобус, нито нищо, добре че имаше услужлив таксиметров диспечър, който ни видя че се лутаме и ни насочи. Застанахме си ние на перона и почнахме да чакаме… Стана без пет, няма автобус, стана 11, пак същото. Събираха се хора около нас, никой не изглеждаше разтревожен. Чакаме, чакаме, чакаме, автобус така и не идва… Най-накрая, в 11.30 се появи, вече почти се бяхме отчаяли и за малко да си тръгнем.
Както и да е, тръгнахме с това голямо закъснение, като вместо да побързаме, започнахме да спираме на всяко село и спирка възможна… Стигнахме в Шибеник около 13 ч., като нервите ми бяха на свършване и въпреки първоначалния план, решихме че в тази жега (беше над 33 градуса) ще отидем първо на плаж. Той е на около 20 минути пеша, които нямаше шанс да вървим и взехме такси за 10 евро.
Плажът се оказа чудесна идея, беше добре организиран, с шезлонги и чадъри, като във водата отново имаше камъни, само че този път доста големи и остри. Казва се плаж Баня и се намира ето тук. Но пък само каква гледка имахме към града:
А ето и как изглеждаше самия плаж:
След като успокоихме нервите и си починахме добре, тръгнахме да разгледаме и самият град.
Въпреки, че градът е документиран за пръв път през 1066 г., най-вероятно е Шибеник да е основан от славянски емигранти., а до 1412 г. за него са се борили Венеция и Унгаро-Хърватия. След като Венеция печели, Шибеник просперира и се разширява въпреки неуспешните нападения на турците. През 1797-1815 г. става част от наполеонските Илирийски провинции, а по-късно е абсорбиран от Австро-Унгарската империя. След Първата световна война е италиански, а по-късно част от Югославия.
Благодарение на тази история, Старият град е изключително разнообразен и красив архитектурно, а малките му тесни улички са направо мечта за разходки в жегата.
Първата забележителност, която посетихме беше катедралата „Свети Якоб“. Тя е впечатляваща сграда с големи бели плочи, построена изцяло от камък за цял век и прекрасно смесваща готически и ренесансов стил. Украсена е с над 70 уникални лица, тя е свидетелство за архитектурно великолепие. Смята се, че главите са на местни хора, които скулптора е познавал, но няма реални доказателства за нищо. Също така е включена в списъка на ЮНЕСКО.
Районът около нея също е много красив, като само можете да си представите какво ви очаква напред из града.
Срещу катедралата се намира старото Кметство, ренесансова сграда, построена между 1533 и 1546 г. с красиви и арки. Оградена е от две заоблени каменни стълбища. Бомбардировките през Втората световна война почти изцяло разрушават сградата, но за щастие е възстановена почти изцяло в оригиналния си вид. Днес на първия етаж има ресторант, а на втория се организират културни събития.
Можете и само да се разхождате по уличките, като на всеки ъгъл ви посреща нова красота и котка 🙂
Изключително ми беше приятно просто да се разхождам, без никаква определена цел. Въпреки жегата, тук беше приятно, защото слънце почти не достига между сградите, а и ставаше течение.
Докато се разхождахме нагоре-надолу по стълбите попаднахме на интересна забележителност. Средновековната средиземноморска градина на манастира „Свети Лорънс“ е ремонтирана и отворена през 2007 г., след като е била забравена почти 100 години. Градината е много рядка гледка, тъй като показва манастирска градина, следваща известната средновековно схема – кръстосани пътеки с малък фонтан в средата. Медицински и сезонни билки са засадени в четири лехи, а на специално място се намира колекция от мащерка, с красиви червени, виолетови, сиви, светло и тъмно зелени листа. Каперси, засадени в дупки в стените са също важна гледка, защото местна легенда твърди, че те са донеси в града от известния строител Juraj Dalmatinac.
Продължихме разходката, като неусетно дойде време и да видим залеза. Решихме да го изпратим на пристанището, като си бяхме взели пържена рибка за вечеря 🙂
Автобуса ни на прибиране към Задар беше в 8 часа, така че беше време да тръгнем към автогарата. Като имахме предвид какъв ужас беше сутринта, очаквахме пак да има закъснение, така че се опитахме да се заредим с търпение. Но колкото и да имахме търпение, след като видяхме поне 5-6 автобуса да идват и да си тръгват в продължение на час, леко се притеснихме. След голямо чакане на доста неприятна част на града, след час и половина автобуса все пак и дойде и тръгнахме към Задар. Отново спирахме на всяко село и паланка и се прибрахме чак след 11 вечерта. Нямахме никакви сили да се прибираме пеша до апартамента, така че си взехме такси, което се оказа на доста нормална цена, така че не се притеснявайте да ги ползвате.
Денят ни беше доста дълъг, а трябваше да приготвяме и багаж, защото утре рано си хващахме самолета за София.
Като цяло мога да кажа, че Задар ме изненада много приятно и препоръчвам да се посети. Прекарахме си много добре, видяхме интересни неща и бих се върнала отново за повече време.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
