Такаа, ето че дойде и време да ви разкажа за краткото ни, но впечатляващо и пълно с емоции пътуване до Кападокия! Този път организацията беше само наполовина моя, защото се бяхме записали на организирана екскурзия с фирма Exotic Holidays. Пътуването беше между 07 и 10 април, като единственото, което ползвахме от агенцията бяха чартъра и хотела. Много различни планове имах за това кратко време, като почти нито един от тях не се получи 🙂
Но да карам по ред… летяхме на 07 април следобяд, като за първи път се качвах в самолет с по пет места на ред и поразително приличащ на маршрутка, и като обстановка, и като усещане. За щастие полета не е дълъг, така че след около час и половина кацнахме в Невшехир. Ако очаквате някакво нормално летище, ще бъдете разочаровани, от самолета се ходи пеша до терминала, който пък повече напомня на автогара. Но за това ще разказвам повече на връщане, тъй като тогава имахме много забавни преживявания 🙂
След като преминахме доста бързи проверки се разпределихме по автобуси, които да ни закарат по хотелите из различните градове на Кападокия. Ние си бяхме избрали Mithra Cave Hotel в Гьореме. Освен, че е от така наречените „пещерни хотели“, предлагаше и страхотна гледка към излитащите балони сутрин. За съжаление, в Гьореме ни чакаше доста неприятна изненада, а именно разкопаните улици из целия град, благодарение на които всичко беше прашно, а при малко дъжд ставаше лепкава кал. Времето също не беше на наша страна и беше доста навъсено и хладно.
Все пак, след настаняването не можахме да се стърпим и тръгнахме на бърза обиколка из градчето.
Набързо избрахме ресторантче за хапване, тъй като започна да вали, което пък се оказа изключително сполучлив опит. Ето това е – Mozaik Restaurant, и препоръчвам с две ръце. Една от поръчките ни беше така наречените турски равиоли и направо си облизахме пръстите. Те са паста със сготвено по типично турски начин телешко и много специфичен сос с кисело мляко, както и приятно пикантно.
След вечеря не ни оставаше друго освен да разходим по калните улици и да се качим до най-високата точка на града, която пък ни се отблагодари със страхотна панорама над града.
Прибрахме се набързичко, трябваше да се опитаме да легнем рано, защото на следващата сутрин щяха да ни вземат от хотела в 5 сутринта за да ни заведат на най-голямото приключение за това пътуване – летенето с балон.
Първо обаче, да ви дам малко информация. Агенцията още от София ни предложи да си резервираме балон с тях, но не можеха да ни гарантират, че детето ще може да лети. Затова аз, за да съм сигурна, почнах да ровя из местните агенции в Кападокия и попаднах на Turquaz Balloons, които мога да препоръчам веднага. Изключително бърза и коректна комуникация, прекрасно гостоприемство и отношение на място. Просто не мога нищо негативно да кажа. Цената беше 220 евро на човек, като имахме невероятен късмет. Цели 11 дни преди да отидем не бяха летяли, а след нашия полет казаха, че няма да се лети поне седмица!
Един съвет, ако си взимате полет чрез агенциите в България – резервирайте още преди екскурзията, защото на място се оказа, че тези, които са платили в България ще летят на първата сутрин в Кападокия, а тези плащащи на място – на следващата. И всъщност, голяма част от хората не можаха да летят…
И така, в 5 сутринта на втория ни ден в Кападокия едно бусче дойде да ни вземе от хотела и да ни закара в офиса на компанията, където ни чакаха кафе, чай и закуски, както и разпределение по групи. В балоните се качват по 20 човека, заедно с двамата пилоти. След като почти успяхме да се събудим, ни закараха и до площадките за излитане, където вече гледката бе омагьосваща.
Гледахме как се надуват балоните преди да дойде време да се качим в нашия. Огньовете на фона на изгрева бяха просто изумителни.
Имахме огромното желание на следващата сутрин да дойдем съвсем по тъмно и да снимаме как излитат, но нямахме късмет…
Аз имам огромен страх от летене и до последно не бях сигурна дали ще се престраша да се кача, но сега се радвам, че успях. Преживяването е неописуемо и пожелавам на всеки да го опита.
Самия полет трае около час като се минава над различните долини и красиви гледки. На моменти минавахме толкова близо до скалите, че сериозно се бях притеснила дали няма да се закачим някъде 🙂
Пилотът ни беше много симпатичен и през цялото време обясняваше от къде минаваме, как се управлява балона и отговаряше на всякакви въпроси.
Кацането е според където духне вятъра, като през цялото време се поддържа връзка с персонала на земята. Интересно е, че се каца върху допълнително ремарке, защото коша е тежък и наземния екип не биха могли да го вдигнат за да го приберат, където трябва. Това също си беше интересно, а след като кацнахме пилота даде на всяко дете в коша да дръпне ръчките на газта и да запали огъня за балона. Не е нужно да казвам колко бяха впечатлени.
След всеки успешно приключил полет, фирмата организира малко тържество с шампанско, сок, ягоди и кекс. Беше много приятна изненада, а и хич не е лошо да започнеш деня в 7 сутринта с шампанско 🙂 Накрая ни раздадоха и свидетелство за полета и по един медальон с балон.
Всеки, който желаеше, можеше да си плати и след няколко дни да получи специално филмче, направено от фирмата с полета му. През цялото време снимаха с GoPro камера, така че си заслужаваше.
След толкова впечатляващата сутрин ни прибраха в хотела, където детето отново реши, че е гладно и закусва за трети път. Имахме съвсем малко време за почивка, защото имахме запазен тур за разглеждане на част от забележителностите на Кападокия. За да сме сигурни, че няма да изпуснем началния час си го бяхме взели от фирма, която ни предложиха от балоните – Kelebek Travel. Най-забавното беше, че втория ни пилот на балона беше екскурзоводката за целия ни ден 🙂
Отново ни взеха от хотела с малък бус и потеглихме на така наречения Червен тур из Кападокия. Първата ни спирка беше долината Пашабаг, известната и като Долината на монасите. Из цялата област може да разглеждате така нарчените приказни комини, но тези в Пашабаг имат двойни и дори тройни шапки. Всъщност, името Долина на монасите идва от западняците, а не от местните хора, заради килиите на монаси от ордена на свети Симеон, които са живеели в района.
Свети Симеон бил монах, който живеел като отшелник в Алепо, Сирия през 5 век. Разпространявали се слухове, че имал магически сили и правел чудеса, които естествено му донесли нежелани посетители. Така той решил, че за да запази начина си на живот трябва да се премести и да живее на върха на 2 метра висок приказен комин в Кападокия, преди да се премести на такъв, висок 15 метра. Слизал само за храна и вода. Много отшелници от Кападокия го последвали, като си издълбавали килии в комините и живеели в изолация.
Входа за отворения музей струва 25 турски лири и в него в включен и съседния музей Зелве.
Следващата ни спирка беше точно той – Зелве (Zelve). През него има 2 км маршрут, по който може да видите различни пещерни стаи, църкви, долини и пейзажи.
Някога Зелве е било византийско селище, чиито най-стари църкви датират чак от 500-те години. В Кападокия има само няколко църкви от 6 век, като половината от тях са тук. След византийската ера, тук са се заселили османците, като наследили и издълбаните вече пространства. Те построили рядката „пещерна“ джамия, както и централно гробище. Превърнали някои от църквите в селскостопански пространства, но оставили повечето недокоснати.
През 1950-те жителите на Зелве се преместили в близко новопостроено селище, на 1 км североизток. Постоянно падащите скали и стаи вече били станали прекалено опасни за живеене. През 1960-те селището станало музей и обект на ЮНЕСКО.
От тук отидохме до друго интересно място -долината Деврент. За разлика от другите подобни в района, Деврент никога не е била обитавана от хора, няма издълбани църкви или древни замъци, както и отшелнически пещери или жилища на гълъби. Това, което привлича туристите тук са невероятните розовеникави скални формации, станали след векове ерозия.
Разпилени из долината може да откриете различни скали, оформени като животни, както и много приказни комини. Наричат я и „Долината на въображението“, защото всеки може да се развихри и да се замисли какво точно вижда.
Следваше не толкова интересната част от обиколката – обяд и демонстрация на керамика, което честно казано не беше нищо особено. Всеки, който е ходил на организирана екскурзия знае, че не може да се мине без такива дейности, просто трябва да се изтърпят. За някой може и да са интересни, но за мен са чисто губене на време. Обяда поне беше вкусен, както и всичко, което ядохме из района.
Последните ни две спирки за деня бяха крепостта Учхисар и панорамната гледка Гьореме.
Кападокия е известна с уникалния си пустинен пейзаж и пещерни домове. Най-добрия пример за такъв дом е замъка Учхисар. Тази красива и историческа структура се намира в град Учхисар.
Построен е на хълм, гледащ отвисоко към града и долините наоколо и е най-високата точка на Кападокия. Много хора го посещават не само заради историята му, но и заради панорамните гледки към района.
Твърди се, че замъкът е бил главната точка за защита на региона. Неясно е кога е бил построен. тъй като е направен като са разширени естествените пещери в скалата в продължение на десетилетия.
Замъкът представлява голяма цилиндрична могила от вулканичен туф на върха на хълм, заобиколен от няколко други пещерни структури, в които днес има хотели и ресторанти. По време на византийската ера тук са живели войници.
Пещерите са били разширени за да се направят стаи на различни етажи и подземни тунели. Много от тях са разрушени от времето, но има няколко оцелели, които могат да се разгледат. Смята се, че в най-добрия си период тука са живяли над 1000 човека.
Цената за входа е 50 лири.
След този изпълнен с преживявания ден имахме нужда от малко почивка и, разбира се, храна 🙂 Хапнахме в съседния ресторант на този от предната вечер и отново останахме доволни. Мисля, че каквото и да изберете в района, ще бъде чудесно 🙂
Колкото и да бяхме изморени, нямаше да съм аз, ако нямах план за вечерта. Бях видяла снимка на Учхисар през нощта и си бях наумила, че трябва да го видя. Тъй като градски транспорт почти няма, особено вечер, трябваше да си вземем такси. Извикаха ни от хотела, като за връщане шофьора ни даде визитка и каза да му пишем смс или на Whatsapp. Естествено, не можах да обясня къде точно да ни остави, та малко се помотахме при крепостта преди да разбера, че е трябвало да спрем горе-долу по средата на пътя между Учхисар и Гьореме за да видя толкова желаната гледка. Няма значение, след малко нерви и обяснения, успях, а напълно си заслужаваше!
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
