Ето, след толкова приключения и преживявания, дойде и последният ни ден в това омагьосващо място! Полета ни към Лондон беше чак вечерта, така че имахме още един пълен ден, който да оползотворим максимално.
Бяхме решили, че днес е идеалното време да видим и най-голямата атракция, според всеки пътеводител, тук, а именно Santa Claus Village. E, меко казано, бях разочарована.
Но нека започна от началото… Както вече писах, до селото може да се стигне по няколко начина, като най-лесния е със специалните автобуси, минаващи през центъра на града до Santa Park и Santa Claus Village. Tук може да видите всяка информация, от която имате нужда – спирки, разписание и цени.
Тъй като още сутринта напуснахме апартамента си, трябваше да пътуваме с куфарите и да ги оставим някъде из селото, като предварително бях проверила, че има доста варианти.
Естествено, не бяхме единствените, решили на 01.01 да видят дядо Коледа и още на втората спирка автобуса се натъпка порядъчно. Хубавото е, че разстоянията не са дълги и скоро се представихме на входа на селото.
Още на първи поглед видях, че това място изобщо не е това, което очаквах и е много далеч като атмосфера от Santa Park, който бяхме посетили предните дни. Много си личи, че всичко е направено с идеята да ти вземат парите, доста по-туристическо и търговско е усещането. Да не говорим, че навсякъде се рекламира с идеята, че е безплатно, а единственото реално безплатно нещо, е само срещата с дядо Коледа. Най-голямото му предимство е, че работи абсолютно всеки ден и може да видите дядо Коледа дори и лятото.
Селото представлява съвкупност от къщички и атракциони, като за абсолютно всяко нещо, което бихте посетили се плаща допълнително, а цените изобщо не са ниски.
Можете да се разходите наоколо, украсено е красиво. Може да преминете Арктическия кръг, а ако искате сертификат за него, трябва да си платите на входа на селото, в туристическия център.
Тук е и пощата на дядо Коледа, от която може да си изпратите картичка, като да изберете дали да бъде за тази Коледа или за следващата година. Има събрани писма от целия свят, разделени на купчинки.
Ето я и България:
Въпреки, че вече веднъж се бяхме срещали с дядо Коледа, детето много държеше да го видим пак. Тук си взимаш час, в който може да наредиш на опашка, като ние чакахме около час. Има адски много хора, доста се опитваха да се предреждат и като цяло беше неприятно изживяване.
След като изчакате цялото това нещо стигате до каса, на която, ако имате желание може да си купите сувенир или да си платите тайно дядо Коледа да подари подарък на детето ви. В Santa Park има същата възможност, там беше 12 евро, а тук – 28 🙂 И вече следва самата среща с дядото…
За наше щастие детето вече се беше отпуснало и този път не се стресира от срещата, а беше супер ентусиазиран и дори проведоха кратък разговор. Цялото нещо не продължава повече от няколко минути, като ви снимат само с официалната камера, снимки и видео. По пътя на излизане минавате през каси, на които можете да си купите принтирана снимка на скромната цена от 35 евро, снимките + видеото на мейл – 50 евро, или двете за 75 🙂 Както може да се сетите, не взехме нищо. Разбирам, че от това печелят хората, ама се бяха пооляли с цените. На другата среща, в Santa Park, можеше да се снимате сами, с ваш фотоапарат или телефон, а ако решите да вземете официалната снимка, цената е 28 евро.
Както и да е, вече беше станало следобяд и бяхме огладнели. Из селото има доста места за хапване, както ресторанти, така и бургери, като ние избрахме второто. Естествено имаше супер много хора, едвам си намерихме място, но все пак успяхме да хапнем.
После вече тръгнахме на разходка из алеите и забележителностите. Може да видите музей на снегомобила, интересно е, въпреки,че не е задължително за посещение.
Не мога да отрека обаче, че всичко е много добре украсено и красиво.
Има място за каране на моторни шейни, елени, както и всякакви други снежни красоти.
И така, след доста часове разходки из снега се изморихме много и решихме, че е крайно време да се носим към летището. Полета ни беше в 9 вечерта, така ни остана доста време да повисим по столовете 🙂
Както често ни се случва напоследък имахме проблем с полета на прибиране. Кацнахме си навреме на Станстед в Лондон, но се оказа, че няма наземен персонал, който да ни обслужи. Явно това, че кацаме в 1 през нощта не може да омилостиви летищните власти и около час стояхме в горещия самолет преди да ни пуснат да си ходим.
Добре, че бях резервирала хотел на 5 мин от сградата на летището, та успяхме да поспим съвсем малко.
Така приключи и това вълнуващо и впечатляващо пътуване, което надявам се, всички дълго.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
