Рим

Това няма да е от нормалните ми пътеписи, защото в Рим имахме само няколко часа между пристигането от Флоренция и самолета ни към София. Наложи се да се прибираме чак от Рим, вместо от Болоня, защото Wizz Air промениха първоначалния ни полет и той вече не ме устройваше.

Вече сме идвали в града и разглеждали повечето забележителности, така че този път идеята беше само да поразходим из улиците, да направим някоя и друга снимка и да си кажем чао с Италия. Нещата, обаче, не се получиха точно както планирах, защото беше католическия Великден и половината страна се беше изсипала по улиците на града 🙂

Пътуването с влак от Флоренция до Рим отнема само час и половина и струва около 30 евро, в зависимост от часа и колко по-рано купувате билета. Задължително купувате само от официалния сайт на италианските железници.

Та, пристигнахме на гара Термини около обяд, оставихме си багажа на гардероб за по 5 евро на куфар, и се запътихме към символа на Рим- Колизеума.

Тук се сблъскахме челно с огромните тълпи, жегата и сериозните ремонти по изграждането на нова линия на метрото, затворили булеварда и голяма част от пространството пред забележителността. Няма да ви разказвам подробно за всичко, ще покажа повече снимки, защото само сме разглеждали отвън. Все пак, две думи за тази невероятна сграда – Колизеумът, който се вижда от всички хълмове на града, е един от най-известните паметници на древния свят. Построен е през 70 г. от император Веспасиан, но не е бил открит до 80 г. Тук спокойно се събирали 50 000 души във време, когато населението на Рим е било около 200 000. Истинското му название е Амфитеатърът на Флавий. Предполага се, че името му е произлязло от “колосален” – заради колосалната статуя на Нерон с височина 34 м., която била издигната наблизо. Малцина знаят, че освен за гладиаторски сражения и борби с животни, Колизеумът се е използвал и за морски битки, като за целта арената се е пълнела с вода. След краха на Римската империя той е разграбен и превърнат в каменоломна, откъдето се добивал строителен материал. Едва през 18 в., папа Бенедикт го обявява за обект с национално значение.

До него се намира Арката на Константин, разположена между римския форум и хълма Палатин, е издигната през 312 г, в чест на победата на Константин над Максенций. Това е най-новата от запазените триумфални арки в града от времето на Римската империя.

Точно срещу Колизеума е Форумът – Римският форум някога е бил централната част на древен Рим. Днес той съставлява най-обширната зона с руини и свидетелства на славното минало на Рим. Останките му са разположени между хълмовете Палатин и Капитолий. Наричан в златните си години Forum Magnum или просто Forum, той е бил центърът, около който Древният Рим се е развивал, процъфтявал и трупал слава на величествен град. Форумът е бил оживено средище на търговията, религията, проституцията, съдебната система и всичко, което е вълнувало тогавашното общество.

Възраждането на Римския колизеум започва със завръщането на папа Урбан V от Авиньон през 1367 г. След този момент към античните останки има засилен интерес от страна на артисти и художници, които към края на 15-ти век рисували останките от Римския форум.

Самото начало на разкопките и археологическите проучвания в този римски център започва в края на 18-ти век, като в началото на 20 век той е напълно разкрит и отворен за свободни посещения. Началните работи били дело на Карло Феа, който през 1803 г. започва да разчиства останките около Арката на Септимий Север, което било първата крачка към цялостното откриване на Форума. Посетителите днес могат да видят в Римския форум руини и останки от няколко века заради практиката на римляните да издигат нови сгради върху стари постройки.

Жегата вече ни беше налегнала, но нямахме избор, трябваше да продължим по програмата, все пак колко често човек идва в Рим! Трябва да се насладим на максимум 🙂

Следващата спирка за снимки беше Националният паметник на Виторио Емануеле II или наричан още Олтар на Родината. Построен в чест на първия крал на Обединена Италия и се намира между площад Венеция и Капитолийския хълм. Открит през 1911 г. и е изграден от бял мрамор, с характерни стълбища, коринтски колони, два фонтана с фигури, символизиращи Адриатическо и Тиренско море, конна скулптура и две статуи на богинята Виктория върху карета. Структурата е широка 135 м и висока 70 м .

От 1921 г. тук се намира гроба на Неизвестния войник. Този войник е убит през Първата Световна Война и се превръща в символ за всички неизвестни паднали войници на Италия. Тук гори и вечният пламък, мястото винаги се пази от двама войници.

Поред се падаше Пиаца Навона, вече бяхме изгладнели и като по поръчка на един ъгъл попаднахме на най-невероятната гледка, която ни заплени 🙂

За щастие, пиците бяха толкова вкусни, колкото и фотогенични, така че набързо презаредихме батериите. Ето мястото, ако и вие искате да ги посетите – Bona pizza.

Съвременният площад Навона е най-характерният пример на една симбиоза между минало и настояще в града, като в същото време е ярък образец на римския барок.

Площад „Навона“ се намира на мястото на древноримски стадион, построен през I век от император Тит Флавий Домициан – третият и последен римски император от династията на Флавиите. Запазена е характерната форма на стадион – силно издължена и сплесната елипса. В северния край на площада е запазена и част от врата, намирала се някога на стадиона.

Това място става площад в края на 15 век, когато градският пазар е преместен от Кампидолио. Tук се намират архитектурни забележителности като прочутият Фонтан на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi), дело на водещия скулптор и архитект от бароковия период  Бернини,  разположен в средата на площада.

Тук са и Фонтанът на Нептун, намиращ се в северната част на площада и Фонтанът на Мавъра, който представя мавър, стоящ в раковина, борейки се с делфин, обкръжен от четири тритона.

Една от емблематичните забележителности на площада е и църквата Света Агнеса. На пиаца Навона е и една от най-известните от Говорещите статуи на Рим, тази на Паскуале, от където е дошла и съвременната дума пасквил. Говорещите статуи на Рим са 6 статуи, чрез които населението на Рим изразява по анонимен начин мнението си за политическата ситуация в града.  Критиките са били под формата на анонимни стихове и писма, които се залепват в основата на статуите. Традицията води началото си от XVI век и продължава до наши дни.

Съвсем наблизо е Пантеона – една от най-добре запазените сгради от древността в целия свят. Както подсказва и името му, това е храм, посветен на всички богове. Построен е от Марк Агрипа, приятел и зет на император Август, през 27 г. пр.Хр. като езически храм на всички богове. Пантеонът представлява масивна кръгла постройка с триъгълен фронтон отпред, подпрян от 12 колони. Първото нещо, което прави впечатление, когато човек влезе вътре, е, че сградата няма прозорци и се осветява през отвор на върха на купола. По време на християнството през 609 г. постройката се превръща в църква, което допринася за запазването й до наши дни. Вътре, на мястото, където в миналото е имало статуи на различни езически богове, най-вече на Марс и Венера, сега са гробовете на някои известни личности, между които Рафаело, Виктор Емануил ІІ и кралица Маргарет (в нейна чест е създадена оригиналната пица).

Решихме малко да се отклоним от утъпканата пътека на известни забележителности и да се насочим към една не особено популярна. Намиращ се само на няколко стъпки от знаковия фонтан Треви и модерната Виа дел Корсо се намира доста неизвестен двор, който пренася посетителите си до височините на течението Ар Нуво. Прекрасните фрески и ярки цветове на Галерия Скиара са пир за окото и приятна промяна от бледите, избелели римски руини из града.

Разкошния двор бил построен през 19 век за богатото, влиятелно семейство Скиара. Идеята му е била да е търговски център и до днес е един от най-красивите в Рим.

Всеки сантиметър от четири-етажните стени е покрит с цветни фрески на жени и мъже, заобиколени от елегантни флорални елементи. Покрива от стъкло и желязо се разлива по двора, осветявайки фреските, а когато слънцето залезе, се включва осветление в топло жълто.

От тук тръгнахмне към „най-далечната“ точка в плана ни – Испанските стълби, на които се беше изсипал не само цял Рим, но и цяла Италия! Този път имахме късмет да ги видим с цъфналите цветя, така че това беше малка утеха. Предния път идвахме в Рим през юни и стълбите бях не толкова красиви без цветята.

Монументалните 138 стъпала са построени от френския дипломат Стефано Гефие, за да свързват испанското посолство, което все още се намира там, с църквата отгоре. Испанските стъпала се подновяват непрекъснато, като последното обновяване е направено през 1995 г. Прочутите в цял свят Испански стълби в стил барок, любими на много кинаджии, меломани и дизайнери, са построени в началото на ХVІІІ в. от Скалинати и са признати за най-красивите в Европа.

На площад Испания се намира и фонтанът Баркача – „Грозната лодка“. Фонтанът е един от многобройните водни атракционни съоръжения в Рим, проектирани от ренесансовия архитект Джовани Лоренцо Бернини. Според легендата папа Урбан VІІІ поставя фонтана тук, след като е бил впечатлен от лодка, довлечена от придошлите води на река Тибър. Фонтанът е във формата на наполовина потънал кораб и от него може да си налеете питейна вода от древен римски акведукт.

Но ако си мислех, че тук имах много хора, просто не знаех какво ме чака на фонтана ди Треви 🙂

Честно казано, при тази гледка, дори и нямах желание да се опитам да направя хубави снимки, тълпата просто ме побъркваше. И без това цял ден се движехме в постоянно задръстване и едвам успявахме да свием в някоя по-малка уличка. Не, че там нямаше тълпа, но някак поне можеше да се диша.

Та въпреки тълпата, ето малко информация за Треви, както и няколко що-годе сполучливи снимки.

Фонтанът „Ди Треви“ е известен, не само с бароковото си великолепие, но и с поверието, че ако хвърлите монета в него със сигурност ще се върнете отново във Вечния град. Първоначалните архитектурни планове за строежа на Ди Треви са дело на Бернини и Пиетро да Кортона по поръчка на Ватикана. След смъртта на папа Урбан VIII строителството е преустановено, а фонтанът е завършен през 18 в. от Никола Салви. Той служи за фасада на голям дворец, украсен с барелефи и статуи.

Най-високият от легендарните седем хълма на Рим, Куиринал, се намира на северо-изток от историческия център на града, на юг от градините Боргезе. През 19 век района бил известен с популярното си средновековно има, Монте Кавало (Хълма на конете), идващо от колосална двойка статуи, стоящи тук от Средновековието. Римски копия на гръцките оригинали, статуите са на близнаците Кастор и Полукс, всеки държащ подскачащи коне. През 1780-те са преместени на Пиаца дел Куиринале, отстрани на египетски обелиск. До него се стига с малко изкачване след Треви, а наблизо има няколко градинки, в които можете да си починете на сянка.

Това беше разглеждането ни на тази малка част от огромния брой забележителности на Рим, обещахме си, че ще се върнем пак и тръгнахме към гара Термини. От нея има много удобни автобуси, каращи ни направо на летище Чампино, от което щяхме да се прибираме. Съветвам да купувате билети онлайн, обикновено са по-евтини, има и няколко фирми, които ги предлагат.

Друг съвет, който мога да дам е, ако искате да си купувате хапване или сувенири, не разчитайте на летището. Ужасно малко е и няма нищо друго освен две кафенета с малък избор и надути цени.

Така свърши поредното ни приключение в Италия, очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.