Пиза

Ето, че след два много бързи , но наситени с преживявания и емоции дни във Флоренция, дойде ред и на Пиза. Избрахме точно този ден (17.04.2022 г.) защото беше католическия Великден и във Флоренция почти всички забележителности щяха да бъдат затворени, за разлика от тези в Пиза. Това, разбира се, имаше и негативна част – имах чувството, че цялата област се беше събрала в този не толкова голям град.

Пиза е столица на едноименна провинция и от Флоренция до него, най-лесно, се стига с влак. Цената в едната посока е 8,10 евро, а пътуването отнема около час.

Пиза е известна с точно една забележителност, но аз бях сигурна, че трябва да има и друго за гледане освен прословутата наклонена кула. Е, оказах се права. Още след слизането си от влака, ако тръгнете пеша към Площада на чудесата, където е кулата, на две минути от гарата, се намира графит на художника Кийт Харинг. Той е роден през 1958 г. в Пенсилвания и се смята за бащата на графитите и уличното изкуство.

Идеята за създаването на стенопис в Пиза се получила случайно, когато млад студент от града срещна Харинг на улица в Ню Йорк. Темата, мир и хармония в света, може да бъде видяна чрез 30 фигури, които, като пъзел, заемат южната стена на църквата „Свети Антоний“ в центъра на Пиза.

След като го видяхме, тръгнахме по централната търговска улица, по която всичко беше затворено, но и беше приятно празна.

Тя ни отведе на бреговете на река Арно, по които имаше освен красиви сгради, една особено впечатляваща църква.

Църквата „Санта Мария дела Спина“ е впечатляващ пример на пизанска готика и първоначално е била оратория, построена през 1230 г. Името ѝ идва от реликва, съдържаща трън от короната на Христос, която малката църква е получила през 1333 г., въпреки че днес се намира в църквата „Санта Киара“.

Църквата е преминала редица промени, особено като се има предвид близостта ѝ до реката, която е заплаха за стабилността ѝ. Най-сериозната промяна е от 1871 г., когато е била разглобена и построена по-нагоре по поречието. Повдигната е на няколко метра, много скулптури са били заменени с копия, а сакристията е била разрушена.

От тук вече се насочихме и към Площада на чудесата, защото имахме купени билети за качване на кулата, които са с определен час. Цената за посещение на всички забележителности е 27 евро, като има различни варианти за комбинации, най-добре е да си ги купите предварително и от официалния сайт. Имайте предвид, че деца под 12 години не могат да се качват на кулата, което беше голямо разочарование за нашия син.

Още преди да наближим чаканото място забелязахме големите тълпи, насочили се в същата посока като нас, но нищо не можеше да ни подготви за блъсканицата, която ни посрещна на площада.

Както вече казах, качването на кулата става в предварително определен час, така че първо се насочихме натам. Трябва да сте пред входа 10 минути по-рано, минава се през проверка на багаж и билети и сте готови.

Наклонената кула на Пиза всъщност е камбанарията на съседната катедрала, Дуомо ди Пиза, която е била построена първа от четирите сгради на площада. Най-известната сграда от комплекса, кулата е била чудо сама по себе си, не само заради наклона си, а и защото е била най-високата камбанария е Европа за времето си.

Строежа ѝ започнал в края на 12 век и бил завършен чак в края на 14 век. Наложило се работата да бъде спряна два пъти, общо за век, заради военни конфликти сред италианските републики.

Без отличителния си наклон, Кулата сигурно е щяла да остане просто една от многото камбанарии, като във всеки европейски град. Но заради лошо планиране, направено преди започването на строежа, тя започнала да се накланя. Архитектите направили основите твърде плитки и не взели под внимание мекотата на почвата. Тя просто не можела да издържи тежестта на постройката и след завършването на втория етаж започнала да се накланя. Това обаче не спряло проекта и тя била завършена.

Докато работниците продължавали да добавят етажи към сградата, която вече била наклонена, те сменили гравитационния ѝ център. И така, вместо да поправят вредата, те били причината наклона да смени посоката си – кулата започнала да се накланя на юг, вместо на север.

С течение на годините (и вековете), земята под кулата продължила да потъва и наклона станал още по-голям – от първоначалните 0,2 градуса, се увеличил на 5,5 градуса. През 1990-те инженери се опитали да поправят този проблем чрез повдигане на земята зад кулата. Това я стабилизирало и намалило наклона на 3,97 градуса. За съжаление, не продължило дълго и през 2008 г. опитали отново, като този път успешно спрели накланянето. Въпреки това, земята не е поправена завинаги, така че кулата може пак да започне да се накланя отново през 23 век, поне според техните изчисления.

Гледката отгоре е впечатляваща, а особено интересни са кривите стълби, по които са катерите. Заради наклона постоянно се люшкате и подпирате или наляво или надясно по стените.

След кулата продължихме към катедралата. Първото ѝ споменаване датира от 748 г., въпреки че според археологически разкопки е имало още по-стара религиозна сграда тук.

Построена е в романски стил и е била осветена през 1064 г. от папа Джеласио II, след победата на Пиза над Палермо. Според местните, тя е трябвало да се състезава по красота и величие със „Свети Петър“ в Рим, джамията в Кордоба и „Света София“ в Константинопол. Строежа наблюдавали двама архитекти – първо Бускето, после Райналдо.

Фасадата, с мрамор от различни места, се характеризира от голям брой архитектурни елементи „втора ръка“, взети от стари римски сгради и надписи от римско време. Разделя се на четири лоджии, крепени от колони. Бронзовите врати са дело на майстори от Тоскана от 17 век, докато предните са от Бонано Пизано и са единствените оцелели в пожар през 1595 г.

Интериора е разкошен, с пет нева и 60 колони от гранит от остров Елба. Невът е покрит от великолепен дървен покрив, който заменил изгорелия в пожара.

Баптистерията, или Кръщелната, се намира точно срещу катедралата и е с осем монолитни колони, до които се стига по спираловидно стълбище. Кръщелната е и най-голямата в християнския свят, с обиколка от 107 м и височина 55 м, същия диаметър като фасадата на катедралата. Основите ѝ датират от 1152 г., а строежа продължил повече от два века.

Може да видите богата декорация от скулптури, много от които са преместени в близкия музей. На купола има медна статуя на свети Йоан.

Последната сграда от комплекса е кампосанто или гробището. Основано е през 1277 г. за да приеме гробовете, които до тогава са били разпръснати около катедралата. Архиепископ Федерико Висконти искал сградата да бъде „голяма и величествена, уединено и затворено място“.

От 16 век сградата е приела гробниците на най-престижните лектори в местния университет и членовете на семейство Медичи, които управлявали града по това време и са загатнати в библейските сцени по стените.

Сградата започнала живота си като музей, стените са гравирани с римски епиграфи и саркофази по коридорите, днес паметници на историята и изкуството. Започнала отново да бъде музей през 19 век, когато станало един от първите обществени музеи. В годините, когато Наполеон поръчал всякакво изкуство да бъде взето от църквите и преместено във Франция, Карло Лазинио, куратор на гробището, събрал в него скулптури и картини от превзетите църкви и манастири в града.

Бяхме доста изморени след бутането в хората и разглеждането на красотите, а и на мен ми се ядеше нещо сладичко. Съвсем случайно открихме прекрасно местенце на втория етаж на музея, намиращ се точно до наклонената кула. За кафенето не е нужно да се минава през музея и следователно да се плаща вход, а гледката, на която ще се насладите е просто прекрасна.

Това се виждаше от нашата маса, на външна тераса под дебела сянка, а като бонус беше тази прекрасна торта:

Колкото и да ни беше приятно на сянка, трябваше да се домъкнем обратно до Флоренция. Естествено, по пътя към гарата видяхме още няколко места заслужаващи си посещение.

Пиаца дей Кавалиери е бил политическия център на Пиза и може би мястото на римския форум. По-късно е превърнат в център на Ордена на рицарите на Санто Стефано, от Козимо Медичи, създаден за да пази тосканския и средиземноморски бряг от турската флота и пирати.

В центъра на площада има статуя на самия Велик херцог на Тоскана, направена от Франкавиля през 1596 г. Зад него е Палацо дела Карована, бившия Палацо дели Анциано, трансформиран от Джорджио Васари в днешния му облик и чиято фасада е била изцяло покрита от стенописи, рисунки и бюстове на Медичите, докато са се унаследявали като велики херцози на Тоскана.

Днес е дом на Скуола Нормале Супериоре, създадено от Наполеон по модел на училищата в Париж. Велики италиански умове са учили тук.

В ляво се намира Палацо дел’Оролоджио, построен върху основите на две исторически кули на семейство дела Герардеска, които били използвани като хоспис и затвор от ордена и са известни като мястото, в което граф Уголньо и семейството му са били затворници и са умрели.

От тук поехме към гарата и след час и половина бяхме във Флоренция. Там ни посрещна ужасен вятър и хлад, но това не спря плановете ни да се качим до толкова известния площад Микеланджело и невероятната му гледка. Не ни се катереше цялото това нещо и ползвахме градски транспорт. Е, изчакахме се и после се наблъскахме в един автобус, в който имах чувството, че се е събрал половината град, но гледката, която ни посрещна притъпи всички неприятни усещания.

Много хора вярват, че площадът е съществувал откакто я има Флоренция, или че е проектиран от Микеланджело. Всъщност, той е скорошна добавка към големия брой забележителности на града, създаден е през 1869 г. от архитекта Джузепе Поджи, като част от голяма реконструкция на градските стени.

Терасата е с типичен дизайн от 19 век, предназначена като витрина за шедьоврите на Микеланджело (или поне техни копия). Поджи проектирал монументална основа, посветена на Микеланджело, където копия на Давид и скулптурите от параклиса на Медичите в църквата „Сан Лоренцо“ е щяло да бъдат изложени.

Днес площадът е пълен с туристи, продавачи на сувенири и бронзово копие на Давид.

Вече бяхме наистина много изморени, така че набързо слязохме към центъра за да си намерим бърза вечеря и да се приберем да почиваме. Препоръчвам веднага сандвичите, които пробвахме – Аll’Antico Vinaio, намиращи се в една от страничните улички до Палацо Векио. Бяха огромни, невероятно вкусни и с огромен избор от варианти. Е, опашката пред тях е достатъчно доказателство.

С това приключи и последният ни ден във Флоренция и района. Оставаше ни само да си съберем багажа и утре рано да се насочим към Рим, от където ни беше и полета към София.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.