Санторини – ден втори

Ия

Честит рожден ден на мен! Денят, в който аз съм се родила и просто задължително трябваше да бъде отбелязан впечатляващо. А какво по-впечатляващо от един от най-известните залези в целия свят, а именно този в Ия? Е, не се получи както го планувах, но всяко нещо по реда си…

По план програма деня ни започна с ранно ставанe, защото сина ни (почти на 6 години) практикува максимата, че когато е почивен ден, не трябва да се пропилява и минута, и става най-късно в 7 ч. По някаква странна причина, във Фира преди 10-11ч. не работи почти нищо (открихме само едно кафене последния ден), освен няколко пекарни. Ами, колкото и да се противопоставяше мозъка ми, мислещ поне малко за фигурата ми, стомаха ми взе превез и закусихме с божествени кифли, гевреци и пити. Веднага препоръчвам пекарната, явно не само ние я оценявахме, защото опашката беше сериозна толкова рано сутрин.

Доволно похапнали тръгнахме и на ранна разходка. От Фира има пешеходен маршрут покрай скалите чак да Ия. Много хора се възползват от възможността за красиви гледки, но за нас 9 км са малко множко и бяхме решили да стигнем само до Имеровили.

Сутрин Фира е прекрасна, почти празна и определено не толкова напечена от слънцето. Разминавахме се само с дядовци гърци, които детето поздравяваше с „Калимера“, поздрав, който чинно беше запомнил от предния ден. Честно казано, не знам кой беше по-доволен от тези срещи, дядовците или сина ни 🙂

Веднага след Фира се намира Фиростефани, градче което вече е станало квартал на столицата. Името му означава „Короната на Фира“. То е типично характерно с белите къщи, тесните пътечки и гледките към вулкана.

След него се намира и Имеровили (Imerovigli), чието име идва от дните на пиратските нападения на острова. Vigla идва от латински и означава „да пазиш“, а Imera (от гръцки) значи ден. Градчето е обявено за традиционно селище и има строги регулации за строеж. По-голямата част на Имеровили е била унищожена при избухването на вулкана през 1956 г. Част от жителите изчезнали, а други се преместили по-навътре в острова. Оттогава градчето е възстановено и е дом на едни от най-красивите хотели и пещерни къщи на острова. Намира се най-високо на калдерата от целия Санторини и от него също може да видите прекрасни залези.

До Имеровили се намира и Скалата Скарос. Тя е била едно от петте укрепени селища на острова и при това най-важното. По времето на съществуването му е наричан Кастро или „замък“ на гръцки. Скалата е била обитавана през Средновековието, тъй като крепостта е предлагала защита от пирати. Скарос е била столица на Санторини до 18 век, въпреки че нейната евакуация започнала още през 17 век. Носа е бил раздрусван редовно от земетресения, като особено силно е било това през 1650 г. Днес може да разходите до скалата, по която единствената сграда е малък параклис, от който се откриват изумителни гледки към калдерата и морето.

Нямаше как да е истински рожден ден, ако няма торта, така че в Имеровили намерихме чудесна сладкарница и похапнахме тези красоти. Бяха точно толкова вкусни, колко и изглеждат, въпреки солената цена. Всяко беше по 7 евро…

Колкото и да е близко разстоянието, в шеги,закачки и разходки, си стана си обяд. Бяхме решили, че след като хапнем ще тръгнем за Ия. Взехме автобуса от автогарата (разписанието съм качила в пътеписа за предния ден) и след половин час бяхме в най-известната част на Санторини. Цената на билета е 2.20 евро и се купува от автобуса.

Ия е традиционно градче в северния края на острова и се намира се приблизително на 150 м надморска височина. Пострадало е сериозно при земетресението през 1956 г. и е щателно възстановено след това. Красотата на Ия е една от най-сниманите гледки в Гърция, а може би и в света. Вдъхновявала е поети, художници и всеки посетител го.

Спирката на автобуса е съвсем близо до калдерата, както и почти всичко останало, така че за вас остава само да се разхождате и наслаждавате. В Ия има няколко забележителности, които си заслужава да се посетят.

Две живописни църкви, построени една до друга на ръба на калдерата, предлагат и една от най-красивите гледки с характерните си сини куполи. Църквата „Свети Анастаси“ е построена през 1865 г., а „Свети Спиридон“ – 2 години по-късно. „Свети Спиридон“ е с типичната архитектура на Санторини. Представлява бяла сграда с правоъгълен план и син купол, а камбанарията е в югоизточния ъгъл и също има син купол. От тук може да направите и прекрасни снимки при залез.

Другата, задължителна за посещение, забележителност са останките от стария венецианския замък Свети Николай, като това е най-популярното място за чакане на залеза. Една от най-големите заплахи за жителите на острова през средните векове били пиратите. Гръцките острови, включително Санторини, често били атакувани от тях, те крадяли, поробвали мъжете и ги продавали, а жените отвличали и ги продавали в мюсюлмански хареми.

Това е една от причините и за характерния начин на строеж – местните хора строели къщите си близо една до друга, на трудно достъпни места, на скалите, и по такъв начин, че стените без прозорци и врати гледали навън и правели вид защитна стена. Такъв тип стена от къщи заобикаляла замъка, с добавени наблюдателни кули на няколко места. Когато се появявала заплаха хората се скривали в замъка и скривали ценностите си под него.

Замъкът датира от 15 век, построен е от венецианци, както и останалите четири замъка на острова. Свети Николай в Ия бил обитаван от семейство Даргент, наследници на Романсо Аргирос, византийски император.

При земетресението през 1956 г. е сериозно пострадал, когато почти целия пада в морето. В днешно време е останала само една от кулите му, част от стените и жилищата.

A ето и гледките от него:

Последната забележителност, до която се разходихме и присъства на всяка снимка, която видите от Ия, са мелниците на края на калдерата. Сега са хотели, като още такива има навътре в острова, около селцето Емпорио.

Близо до тях има още една църква с прекрасна камбанария:

Цялото това нещо го обиколихме за няколко часа и остана голямото чудене какво да правим сега… Все пак беше моят рожден и имах огромно желание да го прекарам наслаждавайки се на залеза в Ия. Но, и при това голямо но, залеза беше чак след 9 ч., а сега беше ранен следобед.

Седнахме в едно кафене за по фреш и да се порадваме на гледката и решихме, че просто не си заслужава да висим няколко часа по жегата в Ия, а да се приберем във Фира, да хапнем в хубав ресторант и да видим залеза на следващия ден.

гледката от кафенето

Приятна изненада беше, че, в по-новата част на Ия, открихме детска площадка. Всеки родител, пътуващ с малко дете знае каква благодат е това! А тази, освен люлки и пързалки,имаше и няколко дървета, идеални за катерене 🙂

Ще завърша пътеписа като ви препоръчам ресторанта, в който вечеряхме, препоръчан ми на мен от познат. Казва се Fanari, намира се точно в началото на стълбите за слизане до Старото пристанище във Фира, и беше просто прекрасен. Храната беше чудесна, обслужването идеално, а гледката… тя просто не може да се опише!

Насладихме се на прекрасен залез, като в следващия пътепис ще ви разкажа защо ми хареса много повече от този в Ия.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.