Санторини – ден първи

Фира

И така, след година и половина най-накрая дойде време да напиша пътепис и за ново посетено място! Няма как да не споделя, че вълнението беше все едно ще пътувам за пръв път 🙂 Решението взехме семейно много спонтанно, то така или иначе в сегашните условия няма как да планираш дългосрочно, и купихме билети по новата линия на WizzAir София-Санторини. Излязоха ни около 400 лв. за трима, отиване и връщане, и се започна с голямото търсене на място за спане.

Всички сме виждали невероятните снимки от калдерата на Санторини и извънземните гледки, но се оказа, че за да си наемеш спане в някой хотел с тези гледки цената е убийствена. Или убийствена поне за мен, аз много обичам да си оптимизирам разходите и точно този ми се стори изключително излишен, особено при условие, че по цял ден сме навън.

След кратко проучване решихме да изберем за база градчето Фира, столицата на Санторини, хем е една от забележителностите на острова, хем има много за гледане, хапване и просто мотаене. Голям плюс е, че тук се намира централната автогара и всички автобуси тръгват от Фира. Ако спите в друг град, за да стигнете до друг град първо трябва да дойдете до Фира. Ние бяхме решили да не взимаме кола под наем и това ни беше важно. Избрахме този апартамент, който се оказа идеален. Близо до центъра и автобусите, както и до всичко важно 🙂

Ето, че дойде и деня на пътуването. Бяхме подготвили наръча документи (трябва ви издаден QR код от попълнен предварително PLF документ на този сайт и резултат от ПСР или сертификат за ваксина) и се насочихме към летището. То се оказа учудващо празно и всички проверки и галимации минаха за има-няма двайсетина минути. После чинно си изчакахме самолета, който беше пълен на 1/3 и след около час и половина пристигнахме в Санторини.

Летището се намира в равната, източна част на острова, така че от тук трябваше да стигнем до Фира. То е много малко и проверките отново минаха бързо и безпроблемно, а автобусите се намират точно пред изхода и няма как да се объркате. Мисля, че разписанието им се съобразява с полетите, защото нашия ни чакаше и малко след това потегли. Ето снимка на разписанието на всички автобуси на острова, а цената варира от 1,60 до 2,20 евро. Билети се купуват само от автобуса.

Пътуването отне не повече от 20 минути и след още 10 се настанихме! Набързичко се пооправихме и тръгнахме на обиколка 🙂

Фира е красивата столица на острова и най-голямото и космополитно градче в Санторини. Намира се в западния край на острова, срещу вулкана и двата вулканични острова Палая Камени и Неа Камени. Градът е комбинация от природна красота, нощен живот и пазаруване. Най-привлекателната му черта са гледките на калдерата, които оставят всеки посетител без дъх.

Историята на Фира започва през втората половина на 18 век, когато венецианските аристократи и католическата общност напускат замъка Скарос в Имеровили (съседно градче, което преди е било столица) след дълъг период на земетресения. В началото на 19 век Санторини паднал под властта на турците и на местните вече не се налагало да се справят с постоянния страх от нападенията на пирати. След това Фира се превърнала и в столица.

След кратък поглед към невероятните гледки и височини, решихме да слезем по стълбите до Старото пристанище. От него тръгват обиколките с лодки и е задължително да го посетите. Стъпалата са около 600 и въпреки, че звучи страшно, надолу е доста приятна разходка. В нашия случай нямаше и почти никакви хора и спиращите дъха гледки си бяха само за нас.

Колкото и да бяха невероятни те, на мен тази почивка със сигурност ми причини поне няколко нови бели косъма, защото едно, че имам страх от високо, второ, че на места из градчетата „оградките“ бяха по-ниски от коляното ми… А сина ми точно там обичаше със засилка да се хвърля към пропастта…

Но, оставете моите страхове, да продължим със Старото пристанище 🙂 По принцип там долу си е като отделен град – магазини, таверни с прясна риба и много лодки и яхти. Сега гледката беше по-различна, много бяха затворени, но въпреки това мястото пак беше очарователно.

Когато дойде време за качване обратно, перспективата не изглеждаше примамливо. Затова местните са помислили за туристите като нас и предлагат два варианта. Единия е с лифт, цената е 6 евро, върви на всеки 30 минути до 22.30 ч. Ние взехме този вариант, като аз лично щях да припадна вътре 🙂 Возила съм се и на други лифтове, но този беше почти вертикален!

Другата опция е магаре, като цената му е също 6 евро. На няколко места по стълбите имаше „паркирани“ по няколко, по-скоро катъри отколкото магарета. Внимавайте, когато се разминавате с тях, защото хапят и ритат. По принцип са спокойни животинки, но ако е голяма блъсканица по стълбите се изнервят. Прочетох, че по принцип през лятото круизните кораби стоварвали над 10 000 човека на ден на това пристанище, което за мен е направо немислимо. Ние имахме огромен късмет и острова беше почти празен. Мъжа и сина ми се възползваха от офертата с магаретата и бяха много доволни.

След като се качихме отново на калдерата продължихме към съседните градчета Фиростефани и Имеровили. Съседни градчета е силно казано, защото те преливат едно в друго и цялата разходка отнема не повече от половин час. Това време, разбира се, се удължава поне двойно, защото се правят снимки на всяка крачка.

В Санторини улици почти няма, всичко е стълби и наклони. Благодарение на тях след толкова ходене, прасците започнаха сериозно да ни наболяват, а и огладняхме. Навсякъде по калдерата може да намерите таверни и ресторанти с прясна морска храна. Цените са малко височки, порцията започва от 12 евро, като цените са подобни, където и да седнете. Друга прилична опция за хапване са „бързото хранене“ – гироси, сувлаки и подобни. При тях цените започват от 2.80 евро за гирос до 8-9 за порция. На централния площад на Фира има няколко такива, пробвахме ги и препоръчвам. Може също така да си поръчате и няколко вида салати. Гръцката беше 6 евро, в ресторантите започваше от 10 евро. За любителите има и две ресторантчета за азиатска кухня, но за тях ще ви разкажа в някой от следващите дни.

Похапнали, но не и починали достатъчно направихме кратка разходка до калдерата за няколко вечерни снимки и се прибрахме набързо!

Очаквайте продължението за деня, в който посетихме световно известната Ия и защо не видяхме също толкова известния залез!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.