Великолепната Опера с грандиозния си портик гледащ към Bow Street е всъщност третата сграда, построена на това място в Ковънт Гардън. И двата предишни театъра били изгорели , сериозна заплаха по времето, когато електричеството още не е било изобретено.
Актьора-мениджър Джон Рич построил първият Кралски Театър в Ковънт Гардън с богатство, което спечелил от огромния успех на „Просешката Опера“. По това време, под покровителството на Кралския патент, Ковънт Гардън бил един от двата театъра, които имали право да изпълняват драматични представления в столицата.
Първите важни музикални творби, които можели да се чуят тук били от Хендъл, който имал близки отношения с Ковънт Гардън като композитор и като органист. Много от неговите опери били изпълнени първо тук, а той оставил органа си на Джон Рич. Били направени сериозни разширения и ремонти през 1787 г. и 1792 г., но през 1808 г. сградата била напълно унищожена от пожар, който взел и двайсе и три жертви от пожарникарите, когато операта се срутила.
Работата по новия театър започнала веднага. Принцът на Уелс положил първия камък в последния ден на 1808 г. и театъра отворил врати само осем месеца по-късно с изпълнения на Макбет от Шекспир. За да възстановят разходите направени за строежа, управата повишила цените на билетите, решение , което се оказало толкова непопулярно, че публиката започнала бунт, който не престанал докато не върнали старите цени. През 1843 г, Патента за театрите отпаднала и конкуренцията за публика се увеличила многократно. След нов ремонт на аудиториума театъра отворил врати като Кралска Италианска Опера през април 1847 г. с изпъление на „Семирамида“ на Росини.
На 5 март 1856 г. ново нещастие се случило – за втори път театъра изгорял напълно. Строежа на третия и настоящ театър започнали през 1857 г. и новата сграда отворила през май 1858 г. Бари направил дизайна за невероятната Цветна зала, направена от стъкло и желязо, чиято функция била да е пазар за цветя и дом за годишния бал.
През 1892 г. репертоара бил разширен и театъра бил прекръстен на Кралската Опера. Започнали летни и зимни сезони на операта и балета, а между тях сградата била или затворена или използвана за филмови прожекции, танци, кабаре и лекции. По време на Първата световна война театъра бил използван за склад на мебели, а през Втората като танцувална зала. Това би продължило и до сега, ако музикалните издатели Бууси и Хоукс не бяха взели под наем мястото. За главен администратор бил назначен Дейвид Уебстър , а балетната трупа Садлърс Уелс били поканени за постоянно.
Операта била отворена отново на 20 февруари 1946 г. с гала изпълнение на „Спящата красавица“. Тъй като нямало подходяща оперна трупа, която да бъде наета за постоянно. Уебстър и музикалния режисьор Карл Ранкъл започнали събирането на такава от началото. През декември 1946 г. Операта на Ковънт Гардън била съединена с балета. Двете трупи по-късно била наградени с Кралска титла : Балета през 1956 г., а Операта през 1968 г.
До 1980 г. било напълно ясно, че сградата на Операта били вече неадекватни и няма как двете трупи да продължат да работят там. Планове за грандиозен ремонт били представени през 1984 г. Въпреки това, те се осъществили след създаването на Националната лотария и на Операта били предоставени 58,5 милиона лири . Строежа започнал през 1996 г.,а последното гала представление в старата сграда било през юли 1997 г.
Три години по-късно, след крайна цена от 178 милиона, театъра бил напълно променен. Чисто нови технически и репетиционни зали били построени, по-малък аудиториум, студиото Линбъри, където се провеждат по-малки и експериментални продукции, а вече съществуващите аудиториум и фоайета били ремонтирани и обновени. Също така зарязаната Цветна зала била изцяло обновена и превърната в обществена арена с барове, място за хранене и впечатляваща обстановка. Новите пространства интегрирали още по-добре театъра в заобикалящите сгради и превърнали посещението на Операта в впечатляващо събитие.
Ние имахме големия късмет да посетим Операта при един от Дните на отворени врати срещу скромната сума от 5 лири . Видяхме балетни репетиции, оперно пеене , няколко уъркшопа за деца и специален пърформанс с актьори, превъплащаващи героите от „Алиса в страната на чудесата „.
