И такааа, ново приключение започна и за моето семейство – по стечение на обстоятелствата ще прекараме известно време в този мой любим, прекрасен град. Естествено , очаквайте от мен заливане с информация за забележителности, красоти и милиони детски площадки 🙂
Но всяко нещо по рода си , няма да пишa ден по ден какво правя за да не ви отегчавам много , а само за забележителностите, които посещаваме .
Пътувахме от София рано сутринта , настанихме се в апартамента и решихме, че няма как да прекараме целия ден вътре, въпреки ужасният вятър, така че поехме към първото нещо за което се сетихме – Хайд парк . Писала съм малко за него тук , но сега ще ви дам повече подробности за многото интересни неща, които може да видите в него .
Хайд Парк е един от най-големите паркове в централната част на Лондон с площ над 1500 декара и е един от кралските паркове на Лондон. Известен е със своя Speakers’ Corner (Кътчето на ораторите), където всеки може да изкаже по всякакви теми.
През 16 век е бил любимото място за лов на елени и глигани на крал Хенри VIII. Той го закупува от монасите от Уестминстърското абатство през 1536 г. Паркът бива използван от двора на краля до Джеймс I, който позволява ограничен достъп. Чарлз I променя парка коренно – той поръчва създаването на Пръстена (The Ring) северно от днешните навеси за лодки на езерото Серпентайн и отваря парка за всички посетители.
Парка е известен и със своите обитатели, с които ние се запознахме отблизо 🙂
През 1665 г. по време на чумата много лондончани бягат в парка с надежда да не бъдат повалени от заразата.
В края на 17 век Уилям III мести двора си в двореца Кенсингтън. Тъй като възприема маршрута на разходката си до парка Сейнт Джеймс кралят поръчва 300 газени лампи. През 1730-те кралица Каролина от Ансбах, съпругата на Джордж II, поръчва създаването на езерото Serpentine с площ 11,34 хектара.
През 19 век Хайд Парк става място за национални празненства. През 1814 г. принц-регентът организира фойерверки, с които е отбелязан краят на Наполеоновите войни. През 1851 г., по време на управлението на кралица Виктория, в парка се провежда Голямото изложение, а през 1977 г. се провежда изложение по повод сребърния юбилей на кралица Елизабет II.
Близо до единия край на езерото се намира Мемориал на Холокоста и представлява градинa от скални късове, заобиколени от брези . Това е и първия британски паметник за Холокоста . Направен е през 1983 г. и е платен от Борда на британските евреи .
На другия му край пък се намира и мемориален фонтан в памет на Даяна, който през лятото видяхме така :
Погледнат отгоре е така :
А есента изглежда така :
Точно срещу него е бронзовата скулптура Serenity ( Спокойствие ), която е вдъхновена от египетската богиня на природата. Поставена е тук през 2009 г. и е дело на художника Simon Gudgeon . Дарена е на парка от галерията Халцион за да помогне на каузата The LookOut, Hyde Park. В основата на скулптурата се виждат над 1000 плакета, в чест на подкрепилите я .
След фонтана и статуята следва мост, който разделя The Serpentine и Long water , а също така Хайд парк от градините Кенсингтън .
Ако преминете от другата страна на езерото, по моста, може да видите галерията Серпентайн , чийто интериор е дело на Заха Хадид, а самата сграда е била депо за боеприпаси от 1805 г.
Следващата забележителност по пътя ви е Норвежкия военен мемориал и представлява голям гранитен къс, който е поставен през 1978 г. за благодарност към британската войска по време на Втората световна война .
Toчно зад него се намира Убежището за птици Хъдзън ( Hudson Memorial Bird Sanctuary ) и представлява резбован каменен паметник, отбелязващ писателя и натуралист Уилям Хъдзън . Той е помогнал за основаването на Кралското Общество за запазване на птиците и е искал диви зони в парковете, а не само подредени и урбанизирани . Днес тази зона е убежище за малки птички като червеношийки , синигери , косове и орехчета .
Продължавайки напред стигате до интересен кръстопът, с голяма мозайка изобразяваща дърво . Това е много интересен и важен монумент за Англия, нарича се Реформаторското дърво .
През 1866 г. е било голям дъб, който станал фокус на протестите на Реформаторската лига, група целяща да даде възможност за гласуване на всички възрастни мъже . По време на един от протестите дървото е запалено, а овъгления му дънер станал място за срещи и символ за правото на хората да се събират .
През 1872 г. парламента позволил със закон публичното говорене и събиране в източния ъгъл на парка . Хората можели да говорят по всякакви теми стига да не използват вулгарен език .
От тук може да поемете в две противоположни посоки. Едната, наляво води към Hyde park corner , като по пътя може да се насладите на прекрасен паметник на животните , загинали по време на войните . Лично за мен това е много силен монумент … Изобразени са животни от мулета, чиито гласови струни са били срязвани в Бурмийските джунгли до блещукащи червеи, които са ползвани от войниците в Първата световна за светлина, на която да разчитат картите си . Направен е по проект на Backhouse и представлява 18 метрова каменна стена , покрита с резбовани животни . Две тежко натоварени мулета се опитват да минат през дупка в нея, а от другата страна ги чакат кон и куче .
Има два надписа : “ Този паметник е посветен на всички животни, които служеха и умряха заедно с Британските и Съюзническите войски във войните и кампаниите през времето “ Друг, по-малък надпис гласи : “ Те нямаха избор.“ Честно си признавам, че всеки път когато го видя ми се насълзяват очите …
