Днешният ден беше много важен за нашето семейство , защото любимият ни татко и мъж имаше рожден ден !
Специално бяхме направили програмата така, че този ден да е по-лежерен за да можем спокойно да се насладим на всяко място, да не бързаме и рожденика да получи полагаемото му се внимание.
Денят започна с торта ( когато сте с малко дете духането на свещи около милион и двеста пъти е неминуемо ), както и кратки проверки за маршрут и интересни обекти.
Бяхме решили да се разхождаме наблизо, а именно градчето Фюсен, което се оказа невероятно бижу . Времето, обаче, беше решило да ни играе напук и беше толкова намусено, все едно се опитваше да ни накара да си останем вкъщи …
Ние, нали сме гърмяни зайци, хич и не му се вързахме и набързо метнахме по една блузка, яке и газ в колата …. Огрооооомна грешка ! Такъв студ не бях брала от години, или по-точно от първото ни посещение на Будапеща, когато по спешност си купувах шапка. Е, сега след като дълго време се правих на мъж и се самозалъгвах , че не ми е достатъчно студено си купих поларен суичър , но всяко нещо с времето си. Да започна с информация за Фюсен …
Разположен е на 5 километра от границата с Австрия на брега на река Лех. Гербът му е трискелион ( е древен знак, показващ три бягащи крака, излизащи от една точка ).
Градът съществува като селище от римски времена на пътя Виа Клаудиа Аугуста, водещ от Северна Италия до Кастра Аугуста, днешен Аугсбург. Римското име на града е Фетибус , латинизирана германска дума за крака. През 9 век във Фюсен е основан манастир, който днес се използва като сграда на общината и исторически музей.
Ние започнахме разходката от самия център, като доста се почудихме къде да паркираме. Е , намерихме място, но пък то беше само за два часа, а близкият търговски център и прилежащия му паркинг още не бяха отворени.
Та , оставихме колата и започнахме опознателна обиколка. Фюсен ни посрещна с цветни, весели сгради, но и с ужасен бръснещ вятър, който правеше усещането още по-студено.
Аз през цялото време тайно се надявах да се появи слънце, защото предишните дни така температурите се оправяха моментално, но днешният ден явно държеше да ми докаже защо в района още всички забележителности държат да работят по зимно работно време. Така, че освен хубава, усмихната и слънчева успяхме да видим Бавария и начумерена, облачна и леко дъждовна.
Е, това по никакъв начин не направи града по-малко красив или интересен, но рязко намали желанието ми да бродя и просто да се кефя на шаренията от заобикалящата ни архитектура.
Въпреки негостоприемното време бяхме решили максимално да оползотворим двата часа свободен паркинг и тръгнахме на обиколка из стария град.
Навсякъде се виждаха и прекрасните метални табели, които толкова обичам :
Главната тема на цялата ни разходка из Бавария бяха замъците , така че и тук нямаше как да изпуснем местния такъв, който на всичкото отгоре носи и звучното име „Високия замък „.
Няма никакъв начин да го сбъркате, защото се намира на най-високата точка на града и се вижда отвсякъде.
По пътя се минава и покрай бившият бенедектински манастир “ Свети Манг „, който датира още от 8 век . В наши дни може да се разгледа базиликата, в която се намира най-старото фреско в Бавария и Историческия музей на Фюсен.
Замъка е бил лятна резиденция на епископа на Аусбург и е един от най-големите и добре запазените късно готически сгради в Бавария . Бившите жилищни помещения на епископа в момента помещават клон на държавната колекция от картини, като главно се набляга на готически и ренесансови художници. Фасадата на двора е украсена с впечатляващи 500 годишни оптически илюзии, каращи зрителя да си мисли, че всички еркери, рамки на прозорци и релефи са истински, а не нарисувани . Или с две думи, както мъжа ми го определи – 3д мапинг , но от миналото.
Тук вече много ни надуха и поехме в посока на ниската част на града, все още надявайки се слънцето да излезе. Трябва да отбележа, че бях облечена с жилетка, кожено яке и дебел шал, но усещането беше все едно съм по тениска … Абе, много ми беше студено 🙂
Разгледахме още малко града, явно и на местните им беше студено, защото нямаше почти никакви хора по улиците …
Докато се разхождахме попаднахме на интересно магазинче, което продаваше „снежни топки „, които се оказаха местен деликатес. Представляват големи топки от парчета тесто, с много различни варианти за заливки. Първоначалният вариант е бил без никакви, а само с максимум пудра захар, но после вкуса на хората се е променил. Беше интересно за опитване, но не бих повторила. Има вкус на твърди и ронливи обикновени бисквити 🙂 А, и най-интересното е, че не се развалят в продължение на поне 6 седмици, така че няма никакъв проблем да си занесете и вкъщи 🙂
Накрая стигнахме и до друга забележителност на Фюсен – Францисканския манастир “ Свети Щефан “ . Построен е през 1628 г, но почти веднага порутен от шведската армия през 1632 г. Доста по-късно е възстановен, а официално е края на Романтичния път .
А гледката от него е прекрасна :
След тази разходка беше време да намерим нещо за обяд , а и аз вече не издържах и исках някаква по-топла дреха.
Разходихме се из местния търговски център, който имаше точно 6 магазина, но ни бяха достатъчни . Запасихме се с храна, напитки и полар за мен и поехме към следващата точка по програмата – Вайсензее .
Това езеро, заедно с Хопфензее бяха последните две останали за обикаляне в района и просто нямаше да им се размине 🙂
Вайсензее се намира само на няколко километра от Фюсен, а е прекрасно място за разходка, каране на колело или плажуване през лятото. Има много богата фауна, като ние имахме много близка среща с два вида – патици и някакви странни водни кокошки.
Започнахме просто се разхождахме по брега и седнахме да хапнем на една пейка, доста близо до водата. Веднага ни заобиколиха поне десет птици, които нямаха никакъв страх от нас и едва ли не ни взимаха хляб от ръцете. Даже едната патица хващаше залците направо във въздуха, като куче .
След като ни свърши храната станахме безинтересни и ни оставиха, но пък се показа малко слънце и ние решихме да се направим по-голяма обиколка на брега. Езерото не е много голямо, така че не се разхождахме дълго, но за сметка на това ни се откриха красиви гледки на невероятните планини наоколо.
След като сина ни се събуди и поигра на една от най-интересните детски площадки, които съм виждала , тръгнахме и към следващото езеро – Хопфензее.
Този кръг се върти от тежеста на стоящия отгоре човек и то доста силно, аз лично ако не бях седнала щях да падна, но явно за децата е по-лесно използването му 🙂
Тук отново ни посрещнаха страхотни пейзажи, като този път детето реши, че трябва да яде сандвича си близо до водата .
Всичко си вървеше добре, той си яде, два красиви лебеда се мотаят във водата, докато не реши да им дава хляб и на тях. Те, явно свикнали с хората, веднага излязоха от водата и чак тогава осъзнах колко огромни птици са, че те бяха с по една глава над сина ни .
Дава им той хляб, обаче ние нямаме хиляди сандвичи и яденето свърши … Като започнаха да хъскат тия птици, да тръгват да нападат мъжа ми и детето , честно ви казвам, страх ме хвана. Никога не съм очаквала, че може да са толкова агресивни и готови да хапят .
Е, научихме ценен урок и веднага се изнесохме от тази страна на брега .
След като се прибрахме вкъщи и разказах случката на познати се оказа, че даже има и пострадали от лебеди , точно в този район. Така,че ако ги видите , стойте надалеч и в никакъв случай не им давайте храна !
Все още беше ранен следобед и на нас не ни се прибираше, така че продължихме да се разхождаме покрай езерото, но този път по алеята в градчето, а ненаситните лебеди ни следваха на почтително разстояние във водата. Убедена съм, че нарочно плуваха около нас и ни следяха много внимателно 🙂
След като ни омръзна от разходките решихме да си изкараме една спокойна вечер вкъщи, а и емоциите свързани с хвъркатото население на Бавария ни изцедиха допълнително.
Въпреки това, тазвечерният залез беше невероятен и нямаше как да не му се насладим поне за десетина минути.
Оставаше ни да събираме багаж, на следващия ден си тръгвахме следобед, така че сутринта ни оставаше свободна за посещение на Меминген – град за който ме бяха предупредили колко е скучен и едва ли не е по-добре да си стоим на летището .
Е, нямаше нищо такова, но за него в следващия ми пътепис …
