Дойде отново време за Нова година и за традиционното ни бягане към различни дестинации с идеята хем да празнуваме не много харесвания от мен празник, хем да видим нещо ново и различно. След толкова празнувания на тази пуста Нова година открих, че това е най-добрия начин за мен.
Та така, този път бяхме решили да е Милано – близо, евтино и достъпно 🙂 Пътуването ни беше кратко – от 31 . 12 до 04.01, но се бях потрудила да направя максимална програма. Е, не успяхме да видим всичко желано, но и това е добре – оставяме си по нещо и за следващо посещение.
Полета ни беше с Ryanair, сутринта на Нова година и около 11.30 ч. бяхме на летище Малпенса. То е супер малко и кацат само low-cost авиолинии, та няма какво да разкажа за него. Eдинственото впечатляващо са прекрасните гледки, които се откриват към Алпите.
От тук имате два начина за придвижване до Милано – с автобус и с влак. Ние решихме да сме с автобус, цената е 16 евро двупосочно. Има няколко фирми, с които може да се пътува, а гишетата са им в фоайето на летището.
Влака е само един, опериран от Trenord и цената му 26 евро двупосочно.
И двете пътуват около час и последната им спирка е Централната гара. Много лесно се намират и двата варианта , има стрелки из цялото летище, които насочват накъде да вървите.
Както и да е , след час и малко пътуване пристигнахме на гарата, която беше огромна, красива и изобщо не отговаряща на представата за гара, която имам . Беше украсена с големи елхи, а навсякъде имаше доста луксозни магазини и кафенета. 
От тук посоката ни беше към апартамента, можехме да хванем метро, но решихме, че след толкова седене и в самолета, и в автобуса малко разходка ще ни се отрази добре. А и като 31 декември времето беше чудесно – облачно, но около 10 градуса.
Апартамента беше този – мъничък, но с всичко необходимо, удобен, а и хората ни бяха оставили чай и кафе. Имаше прекрасна тераса, а метрото беше буквално на десет крачки. Намира се в охранявана сграда с два асансьора и като цяло много приятна локация. Единственото негативно нещо беше, че не беше почистен много добре, но да кажем, че сме пристигнали много рано и не са могли да смогнат . Показвам малко района за да стане по-ясно :
Забравих да спомена, че този път не пътувахме сами, а с приятели, които спаха в друг апартамент, но по-важното беше, че времето напредваше, беше навечерието на Нова година и притеснението ни, че всички магазина са затворени се покачваше значително.
За късмет точно срещу нашия апартамент имаше голям супермаркет, работещ днес до 20 ч. Та вече спокойни напазарувахме порядъчно и се прибрахме по местата си.
Ние , обаче, не можем да стоим на едно място и след като отдъхнахме решихме, че все пак трябва да пообиколим центъра …
Като цяло Милано ми беше много непознат, освен любимото мрънкане из интернет, че е доста скучен. При предварителното ми проучване хич не ми се стори така, но на живо трябва да си призная, че имаше известна доза истина … Не че е лош града, но вече сме видяли достатъчно от Италия за да преценим, лично за нас си , че има и много по-красиви и вълнуващи градове . Въпреки това, искам накратко да ви разкажа за самия град , а после ще показвам и по-детайлно .
Милано е основан от келтски племена около 600 г. пр. Хр. Когато римляните завладели града, го прекръстили на Медиолано – земята в средата. Благодарение на стратегическото си разположение – по средата на плодородната долина на река По, градът бързо се превърнал във важен търговски център в Римската империя. Днес Милано е вторият по големина град в Италия и е главен град в тази част на страната . Населението му наброява над 1.3 милиона жители.
Почти всичко се върти около текстилната индустрия. Най-известните дизайнери и модни къщи са разположени там. Районът около ул. „Монтенаполеоне“ и ул. „Дела Спига“ е сърцето на модната индустрия и дом на много маркови магазини. В историческия център са много от забележителностите на града, включително катедралата Дуомо и операта Ла Скала. Навали – до каналите, е друг интригуващ квартал с нощния живот и художествената Академия Брера.
Въпреки напредналото време нямаше как да си останем у дома и затова поехме към най-голямата забележителност на града – Дуомото ( за него ще ви разкажа в следващия ден, в който го разгледахме подробно ).
До него стигнахме с метро, а вариантите за билети са няколко – единично пътуване – 1,50 евро, еднодневен билет – 4,50 и седмичен за 10 евро. Има още няколко междинни варианта, които може да разгледате тук. Не забравяйте да ги пазите, защото ще ви трябват за да излезете от метрото. Купуват се от машини на всяка спирка, които изглеждат така :
Още при излизането от метрото , обаче, установихме че сме направили огромна грешка 🙂 На площада пред катедралата се прави новогодишния концерт на Милано и тълпите бяха неприятно огромни. Успяхме да направим сямо няколко снимки и бързо се изнесохме настрани. Направихме все пак едно кръгче наоколо и решихме, че е най-добре просто да се върнем 🙂 Нещото, което най-много ме впечатли и днес, и през следващите дни беше украсата на града – огромни и много елхи навсякъде. Никъде другаде не бях виждала толкова много …
За наш късмет на детето явно му хареса, защото заспа . Та спокойно се прибрахме и да си починем преди да дойде време и за самото празнуване.
То не беше нищо особено, посрещнахме Новата година в апартамента на приятелите ни, който беше на десетина минути пеша, а на прибиране за да ни върви всичко през Новата година заваля дъжд 🙂 Не беше силен та не успяхме да се измокрим или още по-зле да настинем.
Та, вече изпразнували и хвърлили по един поглед на града се прибрахме за да събираме нови сили за следващите дни …
