Денят, в който отидохме в зоопарка !
Всеки, който ни познава и особено ако познава мъжа ми, знае че посещенията на всякакви разновидности зоопаркове са задължителни. Харесва ни да гледаме животните, да им се радваме и да ги снимаме.
Но, честно казано, за първи път видях нещо подобно …
Всъщност, това не е зоопарк, а биопарк и се оказа, че има доста голяма разлика между двете.
Най-големият зоопарк в Европа, получил името ”Биопарк” отваря врати за посетителите на 28 февруари 2008 година. Тук е представена флората и фауната на африканския континент, саваната, субтропичната джунгла, също така представителите на живата природа от някои други части на света.
Особеност на биопарка е пълната липса на клетки в него. Животните са отделени от света на хората не със стъкла и решетки, а с растения, скали и водоеми, което създава невероятен ефект на пълно потапяне в естествения свят. Все едно си сред дивата природа. Животните до такава степен са свикнали с многобройните посетители всеки ден, че изобщо не се притесняват от тях.
Територията на биопарка е разделена на три основни зони: Екваториална Африка, Мадагаскар и Савана.
Площта на зоопарка е 25 декара и в тази площ могат да се видят 4000 броя животни. Биопаркът е разположен в парк, наречен Parque de Cabecera, на север от градината, по старото течение на река Турия.
Това е ново поколение зоопарк замислен като цяла нова философия. Когато посетителят влезе в тази територия, той се потопява изцяло в хабитатите, които са пресъздадени тук – Савана, Мадагаскар и Екваториална Африка. Тук може да се наслаждавате (практически без бариери) на зрелищни пейзажи, в които различни видове съжителстват така, както биха го правили в естествената си среда.
Основната цел на Биопарка е да насърчава зачитането на животните и да се осведоми широката общественост за значението на защитата на околната среда чрез ангажимент за образование и опазване на животните.
Въпреки това, Биопарка не се ограничава до Африка, тъй като планът е да се разшири през следващите няколко години, за да се посвети част от зоологическата градина на флората и фауната на Югоизточна Азия и Южна Америка.
Биопарка е силно ангажиран с устойчивото развитие и опазване. Над 95% от водата която се използва се рециклира както и голям брой слънчеви панели се използват за подгряване на водата. Много от видовете в зоопарка са включени в европейските програми за развъждане и опазване. Основните цели му включват повишаване на осведомеността на посетителите относно грижата и уважението към околната средa.
До парка се стига с няколко линии метро до спирка Nou de’Octobre. Ако решите след това може да хванете автобус за няколко спирки, или да направите като нас и да се разходите през парк De Capcalera, който е последната точка на пресушеното корито на река Турия.
Биопарка изглежда интересен още от входа. Там си купувате билетите , но същинския вход е след като минете по един красив мост, от който виждате тази гледка :
Цената за това удоволствие е 24 евро, за деца под 4 години е безплатно. Давам сайта, там можете да проверите за всички подробности, които ви интересуват.
След моста се слиза по стълби, или асансьор, и вече попадате в истинския биопарк. Първата зона за посещения е Мадагаскар, където можете да видите голям брой животни и птици, даже и не бях чувала за някои. Няма да възхвалям парка, а ще ви оставя сами да прецените .
Следващия район е Екваториална Африка, където имаше горили, шимпанзета и поне още няколко вида маймуни. При горилите имаше даже и бебче.
Освен тях имаше антилопи, диви прасета, леопард и крокодил. Прасетата бяха доста симпатични, а при антилопите бяхме свидетели на охлаждането, което получаваха. Симулираха дъжд от пръскачки, скрити в дърветата. Беше красиво и интересно и изглеждаше много реално.
Хипопотамите бяха в огромен басейн, в който освен тях живееха и невъобразим брой риби. Не бях виждала такова нещо преди … Честно казано, първо си помислихме, че това е само аквариум, трябваха ни няколко минути да разберем, че това не са скали, а хипопотами 🙂
Следваха слоновете с най-голямата „клетка“. Толкова беше голяма, а и толкова добре направена, че слоновете изглеждаха все едно са у дома си. Гигантските баобаби помогаха за това.
След тях пък бяха и една от най-големите гордости на Биопарка – жирафите . Мисля, че бяха девет, като имаше един голям мъжки и три женски, другото бяха малки. Тук научих, че мъжките жирафи са с тъмна окраска. Всички палми бяха опасани с метална мрежа, явно жирафите са доста лакоми обитатели и ядат кората да дърветета. Мрежата не ги спираше да се опитвам да ги дъвчат, но явно не успяват да свалят кората .
В единия край са и ужасно сладките сурикати, а между жирафите щъкаха и други животинки.
Следваха лъвовете, интересно е че лъвовете виждаха жирафите, както и те тях, а ги деляха само скали и вода.
Следваха бодливите прасета, които бяха буквално ужасяващи и малко зебри , щрауси, носорог и антилопи.
Бяхме дошли още с отварянето, около 10 ч., а вече беше станало време за обяд и се насочихме към ресторанта, където , о каква изненада, ядохме паеля 🙂 Намира се от другата страна на мястото на жирафите и зебрите и предлага прекрасна гледка, докато се храните.
Вече много изморени, извървяли поне няколко километра решихме да не се прибираме, а направо да тръгнем към плажа. Там детето спа, ние се наслаждавахме на топлата вода и възможността да се печем на слънце, без да се пържим адски.
Разбира се, направихме около сто хиляди пясъчи кули, но то си е в реда на нещата 🙂
Вечерта бяхаме прекалено изморени и това беше първата вечер, в която просто отидохме в съседното заведение и пихме бира на приятен ветровит полъх вместо да обикаляме да снимаме града.
Не бих казала, че загубихме нещо, но ви оставям без снимки на нощна красива Валенсия …
