И такааааа, дойде и края на това пътуване, което беше повече от прекрасно и изключително зареждащо. Неапол е необикновен град, който разделя хората на два полюса – или го обикваш или намразваш на момента. За мое щастие при мен се случи любовта и още преди да си тръгна исках да се върна въможно най-скоро 🙂 Рядко ми се случва да изпитам такава силна симпатия към някое място и ще направя всичко възможно да посетя нещата, които исках , но не остана време за тях. Толкова са много , че няма да ги описвам. Просто където и да отидете в този град или околностите му има по нещо интересно …
Сега, обаче, спирам с любовните обяснения и започвам разказа за последният ни, най-кратък ден от пътуването .
Както винаги всичко започна около 6.30ч със събуждането на наследника и прибирането на багажите ни. Тъй като полета ни беше следобед, плана беше да се поразходим спокойно из града и около обед да си приберем катуна от квартирата.
Благодарение на по-хладното време в този ден, а и на ранният час по улиците нямаше почти никой, което ни позволи спокойно да се разхождаме въоръжени с телефон, зарeден с приложението, което не знам вече за кой път хваля 🙂 – Triposo .Благодарение на него, по пътя ни към Историческия център се натъкнахме на изключително любопитен битпазар ( така винаги съм си представяла пазара на Малашевци, без да съм стъпвала нито веднъж там ). Имаше невероятни глупости, а цените започваха от 5 за евро 🙂 Хванахме го съвсем в началото, възможно е по-късно да се е увеличил.
Разходихме отново около големи красоти – дворци, фонтани, улично изкуство .
Нямаше вариант да посетим всеки един обект, който Triposo ни предложи, но пък успяхме да ги видим отвън. Заради това ще нахвърлям само снимки и малкото информация, която знам. Имайте предвид, че се движехме като свободни електрони без начертан план и просто наслаждавайки се на уникалната атмосфера около нас 🙂
Всъщност тази статуя е дала името и на площада и на улицата, благодарение на което и по-горната църква го е придобила.
От тук нататък дори не си спомням и имената на църквите и мисля да не ви ги натрапвам и на вас. С две думи само мога да кажа, че накъдето и да се обърнеш виждаш нещо, което си заслужава да се снима 🙂
Няма как и да пропусна магазините за хиляди видове паста и , каква изненада – рибни пазари
Много ме впечатлиха и автентичните магазинчета и бръснаря, който се подготвяше за работа. За съжаление собственика на антиквариата не се зарадва много на опита ни да му снимаме магазина, но нямаше как да знаем, че ще се ядоса.
От тук вече освен отвън разгледахме и нещо отвътре – Манастира Джироламини. Очаквах да е нещо подобно на този с шарените керамични плочици, но уви, не беше. Течеше някакъв голям ремонт и освен двора не можахме да разгледаме нищо друго. Комплекса се състои от няколко сгради – църква, манастир, библиотека, като има и прекрасен малък затворен двор с посадени портокалови дръвчета.
Срещу манастира пък, се намира Катедралата на Неапол – достолепно сдание, което напълно оправдава очакванията от името си.
Построена е по искане на крал Карл I от Анжу.Продължава да се стори и при сина му Карл II , а приключва през 14 в. при Роберто от Анжу. Първоначално е строена във френски готически стил, но претърпява няколко промени и реконструкции след земетресение през 1456 г.
Големият кораб има 16 стълба, които включват 100 гранитни колони. По страничните стени са сложени статуи на 46 светци.
Носи името Св. Януарий, закрилник на Неапол. През 1526 г и 1527г града преживява няколко големи нещастия. От една страна е френската обасада на града, а от друга чумната епидемия и изригването на Везувий и няколко земетресения. След като тези беди отминали, неаполитанците решили да построят параклис за своя светец. Задачата с намирането на художник, който да украси параклиса се оказала не лека, но след няколко опита била поверена на Доменико Зампиери .Самият параклис има форма на кръст с купол, като в него е поставен и бюст на Св. Януарий, изработен от злато и сребро .
Точно зад олтара има две ниши със сребърни врати, където се намира най-ценната реликва – свещената кръв на Свети Януарий. Историята на светеца датира още от 4 в, когато имало големи гонения срещу християните и свети Януарий бил обезглавен. Старец обвил тялото и главата му със стари дрехи , а жени от Неапол изтискали дрехата и събрали две пипети с кръв. Тези шишенца били изнесени няколко десетилиетия по-късно по време на шествие за пренасяне на останките на светеца. Точно тогава се случило и първото чудо с втечняването на кръвта. До сега кръвта се изнася само три пъти в годината и според това дали ще се втечни или не се гадае за бъдещето на града. Ако не се втечни е лоша поличба.
След като вече добре се бяхме разходили трябваше да тъгнем и на обратно. Но за да не е по същия път решихме да разгледаме и друга част около морето, а и бях виждала прекрасни снимки на един стар дворец.
Е, естествено, на място нещата изобщо не изглеждаха толкова добре, но се надявам скоро да реставрират и тази прекрасна сграда.
След него ни остана само да се сбогуваме с този толкова колоритен, автентичен и задъхан град и да си починем от почивката.
Вече няколко пъти казах, че на мен Неапол ми хареса неимоверно много и ще се върна поне още веднъж в него. Въпреки мръсотията, хаоса по улиците и леко криминално изглеждащите улички мястото има невероятен дух, като може би точно тези неща са част от тази неповторимост. Наистина, до сега никога не бях пребивавала в град, който да предизвиква толкова крайни и противополжни реакции.
Аз винаги ще си остана с прекрасните впечатления и като край на този разказ искам да ви поздравя с една песен, чийто припев пеех често на детето по време на гостуването ни в града 🙂
Buona sera Signorina
