Честита Нова 2016 Година !
Още със ставането си пожелахме всяка година да започва така – на ново и интересно място , а ние винаги да сме така ентусиазирани за нови приключения.
Днешният ден беше отреден за Толедо , както вече описах имахме купени билети и трябваше само да се насочим към влака и след половинчасово пътуване пристигнахме в това очарователно градче. Толедо е обявен за световно културно наследство от ЮНЕСКО, поради съчетанието на три култури : християнска, юдейска и мавърска. Градът е бил бивша столица на испанската империя и родно място на много художници и творци. Според легендите е основан през 540 г.пр.Хр. от еврейски заселници. Според историци е по-вероятно да е бил финикийско селище. Смесицата на различни култури е дала своето отражение върху архитектурата на града. Стилът мудехар (микс от християнски и ислямски стил) е преобладаващ и се преплита с римската култура и еврейските елементи. Може би най-известният творец от Толедо е Ел Греко, като къщата му е превърната в музей, а негови картини могат да се видят на няколко места в града.
За наше съжаление абсолютно всеки музей и забележителност беше затворен, а и първоначалната идея да се разходим с хоп-он автобус се провали, защото и те почиваха.
Преди да стигнем до Толедо се бях наплашила от разкази за многото стълби, калдръмените улици и голямото изкачване, което трябва да преминем с количката и бях измислила варианти за заобикаляне на тези препядствия, но плановете ни се разбиха на пух и прах. Оказа се, че нищо не е толкова страшно и пеша си обиколихме всичко, което искахме да видим.
Още като се слезе на гарата човек се впечатлява от архитектурата- веднага се вижда мавърското влияние, което е характерно за града.
За да видите , обаче истинската красота на града трябва да се премине не особено интересната модерна част наоколо , като е важно да се върви по реката и след един завой ще ви посрещне тази гледка :
Хубавата страна на затворените музеи и празничния ден беше, че туристите не бяха много и разходката беше приятна, без да се налага да се блъскаш с хора и разни тълпи, които да ти пречат на снимките .
Около града има няколко моста, които завършват с величествени порти , през които се влиза в града. Мавърската архитектура е навсякъде, като тук също не беше изключение.
Следваха няколко стотин стъпала, като изкачването напълно си заслужаваше и видяхме първата забележителност от плана, която беше затворена – Музеят на Санта Круз. В него могат да се видят творби на Ел Греко, както и изкуство от Римската, Висготска и Арабска култури.
След като продължите нагоре и се срещнете с Дон Кихот , ще се озовете на един от централните площади на Толедо -Зокодовер . От тук , по принцип, тръгват туристическите бусчета и специалното влакче, но както казах, нищо не работеше в този ден. На площада има и едни кокетни пейчици със сцени от Дон Кихот, направени от мозайка.
От тук беше близо единствената ни задължителна спирка – замъкът Алказар. Цялото семейство сме големи почитатели на всякакви замъци, дворци и крепости. През вековете той е бил римски преториум (резиденция на управителя), дворец на вестготските монарси, арабска крепост и резиденция на испанските крале. Днес в него се намира военният музей, както и богата библиотека.
По пътя видяхме и документирано личното отношение на местните хора към туристите 🙂
След замъка вече се отдадохме на безцелно блеене и мотаене из уличките, както и разглеждане и купуване на сувенири. Толедо е известен със стоманата си, навсякъде имаше мечове и шлемове, както и с метални бижута, които се правят по някакъв специален, местен начин.
Видяхме и Катедралата – строежа й е бил продължителен – от 1226 до 1493 година, а архитектурата й съчетава разнообразие от стилове. През годините тя е била дом на много исторически събития, включително и обявяването на Хуана Кастилска ( известна като Хуана Лудата) и съпруга й – Филип Красивия като наследници на трона на Испания.
На малкия площад пред нея имаше отново от тези красиви въртележки, за мой късмет затворена.
През Средновековието в Толедо имало католически, еврейски и мюсюлмански квартал. Жителите на всеки квартал живеели според законите и обичаите на своята религия. Днес някои от местата им за поклонение са сред най–често посещаваните туристически забележителности.
В тази част на града, в която живеели заможните мюсюлмани, се издига джамия, построена през X век, известна днес като Кристо де ла Лус. Тя е нагледно доказателство за зидарските умения, с които са известни майсторите мюсюлмани.
Днес все още могат да се видят две средновековни синагоги, които, макар и превърнати в католически църкви, свидетелстват за наличието на голяма еврейска общност в Толедо, която някога съставлявала една трета от населението на града. Най–старата синагога е Санта Мария ла Бланка. В нея, подобно на джамията, показана по–горе, има множество богато украсени колони. Другата синагога, Трансито , е по–голяма и в нея днес се намира Сефарадският музей на еврейската култура.
Успяхме да разгледаме голяма част от Толедо, хапнахме даже и паея ( много, много я обичам ), а за наша огромна радост изгря и слънце. Благодарение на него направихме и прекрасни снимки на прибиране към гарата.
Ще продължа само в снимки, защото така или иначе нямам нещо особено за разказване, а и красотата на града говори сама. Ще се видим отново в разказа за последния ни ден в Мадрид
