Гент , или с други думи – големия вятър
Денят ни започна с още по-красиви гледки от вчера, понякога часовата разлика е плюс , дори да е само един час . Кога друг път ще успея да видя изгрев, без да ставам насила… Продължението беше по така добре проиграния вчера път – пеша до гара Ноорд, оттам с хубаво топло влакче до Гент.
За разлика от Брюж, Гент е само на двайсетина минути, така че не можахме да отпуснем много.
Пристигнахме на гара Сент Питерс – красива и внушителна, замисли ме за гарите в нашата мила родина и защо и те не изглеждат по този начин. Погледната отвън прилича повече на замък, отколкото на гара, а вътре е изрисувана цялата и е топла и уютна.
По предварителен план,знаех че трябва да вземем трамвай, който да ни откара до центъра, но това се оказа леко трудна задача. Виждахме, че има релси за трамваи и спирки, но изобщо не можехме да се ориентираме коя посока на къде е … Помотахме се малко пред гарата, поогледахме се и след първоначалното озадачаване открихме карта, която ни показа, че спирката е отстрани на гарата, а не както ние си представяхме – отпред. Както и да е, явно това трябваше да ми намекне, че с Гент няма да бъдем в приятелски отношения, а така си и остана през целия ден.
Предварително бях чела, че в Белгия често е облачно, първите два дни ни го показаха нагледно, но днешния ден времето беше решило да се развихри. Облаците бяха особено гъсти, като за разкош духаше и пронизващ вятър. Аз си носех шапка, но по незнайни причини не си я нахлупих и след около половин час резултата беше налице – мигрената ми започна да се обажда леко, но настойчиво.
Да се върна на обиколката – трамвая ни остави съвсем в центъра, зад църквата „Св. Николай“ – най-старата и една от най-големите забележителности в града.
Около църквата са Кметството и Камбанарията, която много прилича на тази в Брюж. Заради студа и вятъра много се чудихме дали да се качим на нея, като така и не го направихме. Висока е 91 м. и е един от обектите, защитени от Юнеско. През вековете е служила и като наблюдателна кула, и като трезор за всички важни документи на града.
Веднага зад Камбанарията се намира катедралата “ Свети Бааво“- седалището на епархията. Най-голямата забележителност в нея е олтара и по – точно картината на Ян Ван Айк, като освен нея в катедралата има и творби на други известни художници, сред които и Рубенс. При нашето посещение фасадата ѝ беше в ремонт, така че не мога да се похваля с хубави снимки.
Ако продължите покрай нея от лявата ви страна ще видите прекрасен паметник на братята Ван Айк, а до него и замъка „Geeraard de Duivelsteen“ или в превод – замъка на Герард Дявола. Построен през 13 в., като функцията му е била доста различна – резиденция на рицари, манастир, арсенал, училище, епископска семинария. През 17 в. се превръща в лудница и сиропиталище, а друга част от сградата – в затвор. През 20 век мрачната му история приключва и в момента съхранява архивите на града.
Продължихме разходката около кметството, където се готвеха за кинофестивал и по съвет на любимото ми приложение, потърсихме „Скритата уличка на графитите“. Ако не я знаете като нищо може и да я изпуснете, но за нас беше интересна и различна.
Някъде по това време глад започна да се прокрадва из редиците ни и освен, че разглеждахме красиви сгради все повече се оглеждахме за каквато и да е било храна. Оказа се, че явно се намираме в част на града, където заведения за бързо хранене няма… Представете си каква картинка бях – вече със стабилно засилило се главоболие и надявайки се , че храната ще ми помогне, се правя че всичко е наред и се възхищавам на всяка сграда и ъгъл. Добре, че спътника ми си ме познава, та преструвките ми не продължиха дълго. Въпреки вятъра и болката, успях да видя наистина интересни и красиви обекти.
След обикаляне, което ми стори часове и бленуване на топла супа, открихме заведенийце, което правеше дюнери и разни манджи. За съжаление, при опита ми да си поръчам супа, ми отговориха че сервират само зимата … Явно имаме различни виждания за температура, при която супата е подходящо ядене. Както и да е, закрепих положението с дюнер и бях готова за най-чакания обект – Замъка на графовете.
Построен е още през Средновековието, но сегашния си вид е придобил при граф Филип от Алсак, който го е направил по подобие на замъците , които видял при втория кръстоносен поход. Използвал се е за седалище на графовете от Фландрия до 14 век, когато е изоставен. След тях е използван като затвор, съдебна зала, а накрая оставен да се разпада. Местните жители го приели като безплатен материал за къщите си, като дори някои са строени в самия двор на замъка и на стените му. За определено време е бил и фабрика, а през 19 век било решено да бъде разрушен. За щастие, през 1885 г. общината в Гент купува замъка и започва реставрацията му, която продължава и до днес.
Аз лично се впечатлих доста и препоръчвам на всеки, който посети града да види и замъка.
Музея във вътрешността на замъка не е нещо невиждано, но дава добра представа за живота, който се е водел. За съжаление, има много повече останало от ползването му като затвор, отколкото от графовете, но все пак е интересно. Най – забавното нещо бяха тоалетните за охраната на крепостта, които бяха на външната стена и водеха право във водата.
Вятъра продължаваше да духа, а нашите сили намаляваха, така че единственото ни спасение беше гофрета на брега на канала, но дори и след нея подкрепянето не беше достатъчно и единодушно решихме, че е време да се връщаме към Брюксел.
Спомените ми от Гент ще си останат смесени – въпреки красотата си, този град не можа да ме грабне толкова, колкото останалите. Няма да споменавам, че цените бяха с по няколко евро отгоре по необясними за мен причини. Вятъра и главоболието, сигурно, също имат пръст в не така въодушевения ми разказ за Гент, но това е положението. Ако имам късмет, ще го посетя пак и ще проверя дали първото впечатление е вярно …
