Най-доброто се оставя за последно, като в нашия случай това беше столицата на Малта – Валета. Градът е построен от великия магистър на йоанитския орден Жан Паризо дьо ла Валет през 1566 г. Това е първият в историята град построен на принципа на координатната мрежа на улиците, което позволява свежия морски въздух от двете пристанища да циркулира свободно по улиците и да действа като своего рода „средновековен климатик“. Една от най-големите забележителности на съвременната Ла Валета е сградата на парламента,която в периода между 1571-1574 е била официалната резиденция-дворец на основателя на рицарския орден на Св. Йоан-Жан Паризо дьо Ла Валет. Орденът на Св. Йоан владее укрепеното селище ла Валета до 1798г,когато града,респективно острова е завладян от французите. Две години по-късно Англия обявява Малта за своя колония.Страната остава под английски флаг до 21 септември 1964, когато обявява своята независимост, а от 1874г, Ла Валета се превръща в столица на република Малта. По време на Втората световна война, града е бомбардиран от немската авиация и търпи серизони загуби в богатия си архитектурно-сграден фонд.
Ние, противно на всички туристи, решихме да започнем обиколката си отзад напред и първата точка от плана беше крепостта Св. Елмо, който се извисява между двете пристанища, като контролира входовете им. Имал е голяма роля във Великата обсада на Малта от османците. За съжаление, форта също не е отворен за посетители, благодарение на продължаващата от 2009 г реставрация.
Разочарованието бе голямо, но леко се смекчи от Военния музей, който се намира отстрани на крепостта и показва прекрасна експозиция на останките от военната сила на Малта през двете световни войни.Самият музей се намира в една от кулите на форта и обстановката е много впечатляваща.
Поумнели значително решихме просто да се изгубим в този „голям“ град и да се оставим на случайността. Не сбъркахме определено, защото след кратка разходка из уличките стигнахме до „Горните градини Барака“ – изключително красиво място, почти на края на града, веднага зад крепостните стени. Построени са в далечната 1661 г и са били частни градини на рицарите. Сега всеки може да си почине в тях, като освен отдих предлагат и страхотни гледки към трите съседни града и главното пристанище на Валета. Тук се състои и една от най-големите атракции – Оръдеен поздрав, един в 12 и един в 16 часа. Този ден, поздрава в 12 ч. не се състоя и се наложи да се върнем по-късно.
Благодарение на много полезно приложение за телефона си, научихме всички тези интересни факти, които иначе беше невъзможно да разберем. През него разбрахме, че има и „Долни градини“ и , естествено, се насочихме натам. Не толкова красиви, но също така с прекрасни гледки като Горните.
Най-прекрасното на град като Валета е, че накъдето и да обърнете поглед, ще откриете невероятна архитектура и очарование. Всяка улица е като малко бижу, запазило духа на отминала епоха. Дори и да не посетите нито един музей, напълно достатъчно е да седнете в някое кафене ( за препоръчване извън главната улица ), да поспрете да хапнете сладолед или просто да позяпате. Няма как да не се влюбите в града. Напълно пренебрегнах няколкото минуса, като паркиралите коли, боклуците и теснотията само при загатването на гледки като тези :
Следващата ни спирка беше Дворцовата оръжейна и бонус- State apartments. Оръжейната е доста богата, с експонати от цялото управление на рицарския орден и лични доспехи на някои от най-изтъкнатите малтийски рицари.
Държавните апартаменти в момента представляват музей, като част от тях все още се ползват от президента и администрацията. Доста е забавно да забележиш, че от кабинета на президента те дели едно въженце и охраната любезно ти се извини, затова че ти е попречил на снимката 🙂
Вече приключили културната програма, се впуснахме в изучаване и откриване на скритите улички и местенца. За изпроводяк Малта и Валета ни изпратиха подобаващо. Поздравявам и вас :
http://tinypic.com/player.php?v=3445zkn&s=8#.W7PFl3v26pq
За завършек на този пътепис искам да пожелая на всеки да има възможността да посети този магичен остров. Атмосферата, в която ще попаднете е несравнима и заслужава колкото и малко време да му отделите. Разбира се, най-добре е да имате на разположение поне две седмици, като не съм сигурна, че и това ще е достатъчно. Сигурна съм, че не успях да предам и половината от еуфорията си и очарованието на Малта, и особено на Валета, но тази държава трябва да се пипне и да се усети, не може да се преразкаже. За нашата една седмица едва одраскахме повърхността… Останаха много не посетени места, много непреживяни емоции, неопитани преживявания… Малта , очаквай ни, ще се върнем 🙂
Много изчерпателен и полезен пътепис за всички бъдещи туристи.
Благодаря