Лапландия – ден втори

Денят, в който започна истинското ни лапландско пътешествие!

Предния ден доста се бяхме изморили с преследването на самолети, настаняване и после ходене из снега, та доста трудно станахме в уречения час. Тъмнината навън изобщо не помагаше, дори и синът ни, който обикновено се събужда най-късно в 7 ч., сега едва отвори очи.

Това е гледката през спалнята ни в 8,10 сутринта

За щастие, идеята, че ще види истинския дядо Коледа свърши работа и без мрънкане закусихме, пихме кафе и се подготвяхме за тази лелеяна среща. През това време, аз която предварително бях решила, че за да стигнем до Santa Park, ще използваме градски транспорт, открих друг чудесен вариант.

Както писах в предния пътепис, апартамента ни не беше на очакваното място, но това освен негативи, това си имаше и позитиви. Разказах ви и за „надеждния“градски транспорт на Рованиеми, така че бях приятно изненада, когато открих, че хората все пак са помислили за туристите и са пуснали специална линия „Santa Claus Bus“, който тръгва от гарата и обикаля из града за да заведе хората до Santa Park и Santa Claus village. Ето тук можете да видите спирките и точното му разписание. Цената в едната посока е 4 евро, а отиване и връщане е 7.

Още вчера ни направи впечатление, че тук улиците не се почистват до асфалт, но някак си снегът не се пързаля. Може би по-малкото влага помага за това. По тротоарите на места имаше нахвърляни малки камъчета вместо пясък или сол, коeто е доста добра алтернатива. Със сигурност не ти съсипва обувките.

Тъй като първата спирка на автобуса беше от гарата, а ние спахме точно срещу нея, решихме да хванем този, който ни кара за отварянето на Santa Park в 10 ч.

Ето така се чака автобус 🙂 Честно казано, не знам от кое беше по-щастлив, от дядо Коледа или от снега
А ето го и така чакания автобус. Шофьорите са много любезни, винаги са готови да упътят и помогнат

Разстоянията тук са кратки и след около 20 – 30 минути, пристигнахме и пред Santa Park, който още не беше отворил. Това ни даде възможност да разгледаме наоколо и да направим малко снимки при почти съмнало 🙂 Денят е доста къс по това време, слънцето изгрява около 11,30 и залязва около 14,00 ч. Но заради облаци, дори и през деня не е особено светло.

Под Арктическия кръг, дълбоко под земята, се намира пещерата на дядо Коледа, където е Коледа през цялата година!

Това е описанието на Santa Park, място, което ние избрахме за първа среща с дядо Коледа, за сметка на Santa Claus Village и изобщо не съжаляваме! Представлява увеселителен парк, в който може да прекарате цял ден, а абсолютно всяко преживяване в него си заслужава и е включено в билета. Цената за възрастни е 42 евро, а за деца – 36. Това е официалния сайт, разгледайте какво още може да добавите към цената, има различни варианти.

Още с влизането си попадате в магическа обстановка, това е тунела, по който слизате до касите за билети. Ние си бяхме купили предварително, все пак бяхме отишли по празниците и очаквахме, че ще има доста хора.

На това място има и гардеорбни, където да си оставите якетата и да се разсъблечете малко, все пак вътре е топло, а навън доста студено. Ето и карта, какво може да очаквате:

После минавате отново по тунел и влизате в пещерата! Посрещат ви украси, а веднага в дясно е пощата на дядо Коледа.

В пощата, освен да се порадвате на интересната, приказна обстановка, може да изпратите картички, като да изберете кога да пристигне, за тази Коледа или за следващата.

След пощата продължихме все надясно и преминахме границата на Полярния кръг. Тук обстановката става снежна и от стените ви духа студен вятър.

Веднага след това има галерия на ледени скулптури, като можете да се наметнете с оставени отпред пелерини, все пак вътре си е хладно. Тъй като ние бяхме дошли с отварянето, все още нямаше много хора, но до обяд се беше напълнило. Имайте го предвид при планирането.

Няколко пъти в деня има „Елфско училище“, ние успяхме да влезем в първия час. Влизате в една прекрасно украсена зала, в която две елфчета ви разказват и учат какво трябва да правите за да сте като тях, на специални елфски техники за следене дали децата са послушни и колко е важно да бъдем добри. Няма нужда да казвам колко бяха впечатлени всички деца и колко доволни. Накрая, след около двайсетина минути, ни дадоха и грамоти, че вече сме елфи 🙂

Вече беше станало обяд и нашето елфче беше огладняло. Както видяхте на картата, пещерата е кръгла, а по средата ѝ има сцена и бюфет с много маси. Три пъти в деня има магическо шоу, първото в 12 ч. Идеално се получи, хем ядохме, хем гледахме акробатично шоу. За обяд има няколко варианта – може, още при купуването на билетите да си платите обяд, може да си вземете на място или да си носите ваш. Ние си бяхме взели предварително и не съжаляваме. Шведската маса беше доста богата, няколко вида салати, меса, паста, гарнитури.

Шоуто е забавно, особено за децата, и разказва приказка, докато елфи правят акробатични номера. Впечатляващо беше.

Накрая имаше и снимки с публиката:

След като се бяхме подкрепили и отпочинали, с нови сили се насочихме към опашката за среща с дядо Коледа. Вълнението беше голямо, за щастие опашката не чак толкова, и след около 40 минути дойде и нашия ред. Особеното при срещата е, че влиза само по едно семейство, като дядо Коледа е в отделна къщичка и нищо не може да се види отвън. Това още повече допринася за магическата атмосфера и децата са във възторг.

Синът ни си беше приготвил цял репертоар от въпроси, но когато ни поканиха при добрия старец, той просто изгуби ума и дума. Всеки, който ни познава, знае колко общителен е той и отворен към непознати, но сега направо се вкамени. Никога не съм го виждала толкова притеснен и стъписан. Все пак успя да се съвземе, размениха по някоя дума и дори се усмихна за снимката. Много ми хареса, че в Santa Park, освен официалната снимка, може да си направите колкото искате с ваш телефон или фотоапарат. Ако все пак решите да си вземете принтиран спомен, цената е 28 евро.

Също така, при купуването на билет за парка, ще забележите опция за плащане на специален подарък от дядо Коледа. Струва 12 евро, а емоцията за децата е неописуема. Ние получихме прекрасно плюшено еленче, с което все още всяка вечер заспива.

Много развълнувани и щастливи продължихме с атракциите, които ни бяха останали. Съвсем наблизо е работилницата за коледни картички, където има оставени материали и всеки може да си направи картичка, а ако пожелае и да я остави за дядо Коледа.

Следваше пекарната и украсяването на коледни меденки. Тук трябва да си купите меденката, а украсите стоят по масите. Освен забавно за всички е и удобно място да си починете.

Да не забравя да кажа, че освен атракциите има и детски кът, където децата могат да си поиграят, а вие да си починете.

Последното нещо, което ни остана беше магическия влак, който е доста подобен на този в Мадам Тюсо в Лондон, но вместо през историята на Лондон, ви разхожда из Лапландия и магическите владения на дядо Коледа. Малко е да кажа, че беше супер впечатляващо, както всичко в парка. За съжаление не мога да кача видео, но може да видите доста в профила ми в инстаграм, в highlights – Lapland.

Колкото и забавно да беше в парка, вече разгледахме всичко и имахме нужда от малко въздух. Влязохме с отварянето в 10 ч. и излязохме около 14,30 ч. Навън, естествено вече беше тъмно, но това не ни попречи да се разходим малко из околността, където пък открихме огромна изненада.

По принцип до парка няма абсолютно нищо, освен хотела Arctic TreeHouse, но за нас беше достатъчно дори само леко да се поразтъпчем по снега. Какво щастие обаче се откри пред нас, след като завихме зад хотела – голяма писта за шейни, а наоколо оставени поне 20 шейни за свободно ползване. Естествено, детето не чакаше допълнителна покана и веднага се впусна в състезание с другите забавляващи се.

Аз през това обикалях наоколо и снимах невероятната красота:

Доста време постояхме на тази пързалка, но ни стана студено. Затова влязохме в ресторанта на хотела Rakas и изпихме по един горещ шоколад, който препоръчвам.Казва се Elf’s kiss и струва 5 евро. И обстановката, и шоколада си заслужават 🙂

снимката е от официалния сайт на ресторанта, толкова ми беше приятно и уютно, че изобщо не се сетих да го снимам

След този вълнуващ полу-ден ни оставаше да се приберем в апартамента да съберем сили и да се подготвим за вълнуващата вечер, която ни очакваше – а именно търсенето на Северното сияние.

Бяхме си запазили организиран тур от България, с фирмата Wild About Lapland, които препоръчвам с две ръце. Въпреки, че не успяхме да видим сияние заради голямата облачност, преживяването беше толкова вълнуващо и запомнящо, че си заслужаваше със сигурност.

Вечерта започна със среща в офиса на фирмата, в центъра на Рованиеми. Там се запознахме с водачката ни, Мария, която пък с голямо учудване разбра, че сме от България. Оказа се, че във фирмата работят двама българи, които веднага дойдоха да се запознаем. Те не можеха да повярват, че ни виждат и казаха, че сме първите сънародници, които виждат. Явно туристите, които идат с туристическите агенции не ползват тези фирми, които работят с групи от максимум 8 човека, а се организират по-големи за тях.

След това се преоблякохме в ски гащеризони, които се дават безплатно, а за който иска и обувки, чорапи, ръкавици, шапки. Така оборудвани потеглихме към буса, общо осем човека. Сънародниците ни бяха казали още в офиса, че шанса да видим сияние тази нощ е минимален, но ние не губихме надежда.

Първо спряхме някъде в гората извън Рованиеми, до брега на реката. Там имаше нещо като полу-палатка със запален огън. Мария ни обясни, че това място е направено от общината за свободно ползване от всеки, като дори имаше малка постройка, в която се оставят дърва, които отново могат да се ползват от всеки безплатно. Това са само част от мерките, с които финландското правителство се опитва да улесни трудния живот на хората в тази част на страната.

На снимките се вижда и замръзналата река.

Мария прегледа няколкото си приложения, следящи активността на сиянието, времето и облачността и реши да се преместим на друго място. До него карахме по-дълго, като след като спряхме на паркинг, имахме около половин час изкачване на хълм. Групата беше от нас, едно словенско семейство и дама от Саудитска Арабия. Мария даде по един челник на всяко семейство и така се придвижвахме из иначе пълната тъмнина на гората. Както се вижда от снимките, заобикалящата ни природа беше просто невероятна. Чувствахме се като в истинска зимна приказка.

Когато стигнахме крайната си точка там ни чакаше „типи“, в което Мария запали огън и пейзажа вече стана сюрреалистичен. Не ни оставаше друго, освен да чакаме да се разчистят облаците и да си говорим. За децата имаше шейна, с която да си играят в снега, а останалите просто се наслаждавахме на обстановката.

Мария ни разказваше за живота тук, за Северното сияние и за работата си като цяло. Така, без да се усетим минаха два часа. Разбра се, че облаците че все пак май няма да се махнат, но честно да си призная вече дори не съжалявах. Преживяването беше толкова специално и зареждащо, че не беше проблем да си тръгнем и без сияние. Дори синът ни беше супер щастлив и каза, че все едно сме на лагер и колко прекрасно щяло да бъде да останем да спим тук 🙂

Освен всичко, което ни показа, Мария имаше и последна изненада – наденички и топъл чай или шоколад. Дори носеше шишове и така всеки можеше сам да си пече наденичката на огъня. Няма да ви казвам каква атракция беше за малките. Имахме и десерт – маршмелоу, който отново пекохме 🙂

Вече беше станало доста късно, но сияние така и не се появи. Мария ни каза, че и другите две групи, които бяха тръгнали в различни посоки, също не са имали късмет. Нямаше какво друго да направим, освен да се приберем и да се радваме на това, което преживяхме. Тъй като беше около 12 вечерта, транспорт естествено нямаше, а идеята да ходим пеша до апартамента беше немислима. Оставаше варианта такси, може да си извикате по телефон – +358 20 088 000, или да си свалите приложението Meneva. Там цените са фиксирани, идват бързо и са супер коректни.

И така след този дълъг ден се прибрахме, детето спеше още от тръгването ни с вана и набързо си легнахме, нуждаещи се от сериозна почивка.

Следващия ден чукаше на вратата, както и атракциите, които си бяхме приготвили за него 🙂

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *