Започвам един от най-интересните си пътеписи, за който много хора ми писаха, че чакат с нетърпение. Ще започна с това, че пътуването ни до Лапландия беше особено нетипично за нас като семейство и много извън моята зона на комфорт. Да кажем, че не обичам студено и сняг е меко казано, и със свито сърце и доста притеснена поех към тази дестинация.
Но, нека не ви занимавам с лирични отклонения, а да премина направо към въпроса, който както разбрах интересува всички най-много – организацията!
По някое време октомври 2022 г. се бях заела да търся дестинация, в която да прекараме новата година. Нямах никакви точни идеи, просто търсех нещо интересно, което да отговаря и на почивните дни на мъжа ми. Така попаднах на реклама на оферта за Лапландия- страната на дядо Коледа. Знаейки любовта ми към зимата на шега я пратих на мъжа ми, който пък съвсем неочаквано ми каза – защо пък не! Веднага почнах да звъня на агенции, предлагащи офертите и се почна няколко седмична кореспонденция, докато накрая от всички отговора беше – останали са ни само три места в един от най-скъпите хотели. Значи, знаехме, че това е скъпа страна и някак как да е евтино, но цените, които ми предлагаха бяха безбожни.
Тогава си казах, абе я аз да видя как се стига по-точно до тая Лапландия. И представете си изненадата ми, когато открих, че до Рованиеми летят не една, а две нискотарифни компании – Easyjet и Ryanair. С тази информация сглобяването на маршрута беше много лесно, а търсенето на място за спане беше още по-лесно. Все още имаше избор от апартаменти на доста приемливи цени, сравнени дори с евтините хотели, предлагани от агенциите, за които те нямаха места.
Благодарение на любимия ми форум magelanci.com се запознах какво да търся като турове и забележителностти и за около седмица груб план вече беше оформен. Всичко ще опиша подробно в деня, в които се случваха, но ето това беше програмата:
27.12 – полет до Лондон с Ryanair, спане там.
28.12 – полет до Рованиеми с Easyjet, настаняване и разглеждане на града
29.12 – цял ден в SantaPark, вечера тур за търсене на Северното сияние, ако имаме време
30.12 – тур за шейни с елени, мотаене из града
31.12 – тур с шейни с кучета, посрещане на новата година (още не знаехме какво точно ще правим)
01. 01 – посещение на Santa Claus Village, вечерта полет към Лондон с Ryanair, спане в хотел на летището
02.01 – полет към София с Ryanair
Като организация всичко беше доста лесно, сега оставаше да решим проблема и със студа. Ако нямате желание да купувате излишни дрехи, няколко компании, например Lapland Safaris дават под наем дрехи, обувки, ръкавици за целия период на почивката ви. Друг вариант е, както бяхме направили ние, е да си взимате дрехи само по време на туровете, те така или иначе са ви включени в цената.
Все пак, нямаше как отидем с обикновените си дрехи от София и тук в огромна помощ дойде Decathlon. От тук си взехме якета, термо бельо, термо чорапи и обувки. Всичко беше от техните марки Quechua и Wedze и сме супер доволни. Студ не усетихме нито веднъж.
Та така, минаха празниците и дойде време да потегляме да обиколим Европа 🙂 Багажа си събрахме в два куфара за ръчен багаж и две раници, като цяло аз не обичам да пътувам с много багаж, а понеже щяхме да прекараме в Лондон ден и половина, дори бяхме с кецове, а зимните обувки – в багажа.
Полета към Лондон беше в 6 сутринта, хич не обичам тези ранни ставания, но другия вариант беше за вечерен, а искахме да видим коледната украса на града. Последния път, в който я бяхме виждали беше през 2018г., а тя си заслужава да ѝ се отдели време. Напоследък, когато пътуваме, си оставяме колата на паркинг до летището, цената е по-евтина от двете таксита, които трябва да ползваме. Препоръчвам да запазите малко по-рано около празниците, ние едва намерихме свободно място, но сме много доволни – ето това са хората – ParkingOne24, много любезни и коректни.
Всичко по полета беше нормално, позакъсняхме, но вече дори не ми прави впечатление. Няма сега да ви разказвам за Лондон, предполагам, че Лапландия ви е по-интересна. Като приключа с нея ще разкажа и за светлините 🙂
На следващия ден полета ни до Рованиеми беше с Easyjet oт летище Гетуик. Там също нямаше нищо специално и почти навреме излетяхме за Лапландия. Самолета беше пълен сигурно на 50 % с деца и се усещаше доста приповдигнато настроение. Летяхме около 3 часа и половина и пристигнахме в града около 18 ч. Наложи се малко да се въртим в небето, тъй като трябваше да изчистят пистата от сняг 🙂
Летището в Рованиеми е доста малко, но веднага ни посрещна с коледна обстановка.
Финландската Лапландия (районът включва и части от Северна Швеция, Норвегия и Русия) се намира в северната част на Финландия и заема около 30 % от площта на страната, но само 3% от населението.
Рованиеми е известен като родния дом на дядо Коледа и е най-големия град във финландска Лапландия с около 60 000 жители. Местните жители се наричат саами, като има права да запазят и развиват езика си, културата и традиционния си бит. От 1996 г. си имат и собствено управление, засягащо езика и културата в родните им земи. Сградата на парламента им се намира в Инари, където има и специален музей.
През цялата зима в Лапландия има сняг, а самата тя продължава шест месеца. Северното сияние танцува в небето при ясни зимни нощи, осветявайки заснежения пейзаж. Има няколко ски курорта.
През лятото среднощното слънце осигурява топлина и енергия за всякакви дейности. Може да ловите риба, да ходите на рафтинг, голф и много други. През септември есенните цветове правят района идеален за разходки, катерене и планинско колоездене.
Ние, разбира се, дойдохме главно заради дядо Коледа, но и за да се потопим в тази магическа снежна атмосфера. Тя, обаче, си има и предизвикателства…Няма удобствата, на които сме свикнали,трябва да се направи по-сериозно проучване за придвижване, забележителности и подобни.
Но, да се върнем към разказа ми и практичната част. Още на летището се преобухме, тъй като все още бяхме с кецове, а в този сняг това не беше добра идея. Бях проверила, че до нашия апартамент можем да стигнем с градски транспорт или такси, но за моя изненада при излизане от летището ни посрещна шатъл автобус. Оказа се, че той върви само когато има полети и тръгва чак когато всички пътници излязат. Казвате му къде трябва да отиде и той ви развозва. Шофьорът беше много любезен (всички тук говорят английски, учи се задължително в училище) и ни остави точно пред нашата сграда. Цената беше 8 евро.
Имахме малък проблем в началото с апартамента ни, тъй като при резервирането беше обявен един адрес в центъра на града. Обаче, мейл с подробности къде се намира ключа и как да влезем в апартамента, получихме в деня на пристигането ни в Рованиеми, а адреса се оказа тотално различен и доста по-далеч от очакваното. При разговор с хоста с разбра, че те всъщност са фирма, която има пет или шест апартамента из града, които отдават на туристи. Лично аз много се ядосах, но след като преспах и си починах, реших че няма смисъл да си развалям почивката с подробности. Самият апартамент беше много приятен, топъл и просторен. Имахме голям хол с кухня, спалня и баня и тоалетна. Това е обявата в booking – Kotimaailma Apartments. А ето и гледката от него:
Отопляваше се с подово и така изглеждаха вечерите, след цял ден в снега 🙂 Нямаше простор, така че това беше единствения ни вариант за сушене 🙂
Бяхме що-годе изморени, но искахме да разгледаме града, както и да вечеряме. Градския транспорт в Рованиеми е много интересна институция, нещо, което се движи в собствена си реалност и дори местните не могат напълно да се оправят с него. Разписанията са на час, понякога и повече, но никога не си сигурен дали точно това е спирката и дали ще дойде автобуса. Все пак успявахме да го ползваме и него, но с голяма доза късмет. Все пак препоръчвам да си свалите приложението moovit, то е за обществен транспорт в цял свят и е много надеждно.
Тази вечер, обаче искахме да се поразтъпчем и походихме до центъра, отне ни около половин час, но може да се стигне за 15 минути. Просто детето се хвърляше във всяка срещната преспа и се бавехме заради него 🙂
Тук явно улиците не се почистват до асфалт и навсякъде ни заобикаляше снежна магия. Този факт явно не спираше хората да карат колело, като на доста места имаше просто оставени по тротоарите.
Рованиеми е бил почти разрушен във Втората световна война, затова и повечето сгради тук са нови. Центъра е много компактен, с няколко търговци центъра (които затваряха в 19 ч.), административни сгради, заведения и хотели. Беше красиво украсен за Коледа, а снега само допълваше приказната обстановка.
Ние търсехме място за хапване, като набързо намерихме отворени дюнери (където и по света да си, винаги дюнерите ще работят до късно през нощта), където се оказа, че правят и пици. Както можете да си представите, цените в ресторантите са доста солени, но тук пицата или бургерите бяха между 10 и 20 евро. Ето това е – Turkin Pippuri и препоръчвам.
Вече беше станало доста късно, така че не ни оставаше друго, освен да се приберем, да си починем и да се подготвим за първата голяма забележителност – SantaPark, но за него следващия път.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
