Днешният ден започна с неприятно и мрачно време, а и факта, че хич не бях доволна от досегашното ни пътуване не помагаше за доброто ми настроение. Толкова големи очаквания имах за Амстердам, а така да се разочаровах. Пак казвам, нямам идея защо се получи така и не го харесах този град, може би трябва да се върна пак, но този път без очаквания…
Както и да, тази сутрин не станахме чак толкова рано, явно се натрупа умора и в детето, а може би просто мрачното време го успиваше. Отново бързо се насочихме към автобуса и първата ни работа беше да си потърсим кафе и закуска. В това време, леко и ръмеше, нямаше много хора из града, а първата ни за цел за деня още не беше отворила. Така че, вместо да хапнем на крак си повисяхме в едно турско кафене, едно от малкото отворени. Забравих да добавя, че беше неделя, докато най-накрая така чаканата атракция отвори.
Първата атракция беше специално избрана заради детето, а именно магазина за шоколад Tony’s Chocolonely. Освен магазин, тук е и място на което да си направите собствен шоколад, да си изберете вкусове, допълнителни съставки, както и опаковка.
След като поръчате трябва да изчакате около половин час да стане готов. Ние решихме, че това е добра възможност да се разходим в района. Намирахме се до канала Дамрак, който е бил широк канал до 19 век, когато е бил запълнен с цимент, правейки място за магазини, хотели и барове. Единствената вода е останала пред Стоковата борса, а къщите около него са едни от най-красивите в Амстердам.
След канала свихме по малките улички и някак неусетно се озовахме в квартала на Червените фенери, без дори да подозирам, че сме толкова близо. Не мога да ви опиша колко бързо се махнахме преди да се наложи да обяснявам на сина ми какви са тези неща, висящи по витрините 🙂 Не знам защо мислех, че квартала е доста по-встрани, но тъй като не ми е хрумвало да го посещаваме, така и не се поинтересувах къде е точно. Нещо, което може да ви наведе на мисълта, че навлизате в него, са купищата боклук, който изпълваше тротоарите и улиците. Надявам се, че беше в този вид заради почивния ден, а не си е така по принцип.
Взехме си шоколада и тръгнахме по последните отбелязани за посещение забележителности из града. Пръв по ред беше пасажа Беурспасаж (Beurspasage), представляващ 450 км.м произведение на изкуството от художниците Арно Коенен, Айрис Роскам и Ханс ван Бентем. Пасажа е визуален разказ как живите форми са еволюирали от водата, с каналите на Амстердам и историята като главни сюжети.
Има покрит с мозайки таван и под, а златни плочки украсяват стените. Оцветените в злато полилеи са от стари части на велосипеди, а стените са украсени с оцветено стъкло.
Съвсем наблизо, на площад Дам, се намира Кралския дворец, който е един от трите двореца все още използвани от кралското семейство. Крал Вилем-Александър не живее тук, но често посреща важни гости в него.
350 годишния дворец започва съществуването си като кметство на Амстердам. През 1808 г. крал Луи Наполеон Бонапарт го превръща в дворец. Въпреки това, когато влезете в него все още може да видите оригиналната му функция. През повечето време може да се посети и да се насладите на мраморни подове, впечатляващи картини, скулптури, гигантски полилеи, както и годишни изложби.
Следващата забележителност е трудна за откриване, но си заслужава да я посетите. Едно от най-необикновените места в Амстердам може в район Spuiplen, в центъра на града. Тя води до Бегийнхоф (Begijnhof), средновековен вътрешен двор, в който са живеели жени от католическо сестринство.
Не е ясно кога точно е създадено, но се предполага, че е някъде през 14 век. Жените живеели като монахини, но били по-независими. Католическата вяра била забранена през 16 век, но Бегийнхоф била единствената институция, която продължила да съществува, благодарение на факта, че къщите били частна собственост. Въпреки това, трябвало да се откажат от параклиса си. Нова, така наречена „скрита църква“ била построена по-късно, зад фасадите на няколко от сградите. Можете да я посетите и до днес. Последната жена от сестринството починала през 1971 г.
Бегийнхоф е отворен за посещения от 9 до 17 ч. всеки ден. Може да се разходите по пътеките, но някои от тях са блокирани с малки оградки, не е добре да ги прескачате, все пак хора живеят тук.
От тук продължихме към друга част на града за да видим Зевенланденхайзен (Zevenlandenhuizen). Намират се в зелен и красив район в южен Амстердам и символизират архитектурния дизайн на 19 век. и фантазията на периода, през който хората са били очаровани от екзотични неща от далечни страни. Всъщност забележителността представлява редица от седем красиви къщи, всяка представяща архитектурата на различна европейска страна. Построени са през 1894 г. от богатия политик Самуел ван Ееген.
Направо по улицата излизате във Вонделпарк, един от на-големите в Амстердам и съществуващ повече от 140 години. Много е приятен за разходки, въпреки че времето не беше особено топло. Детето, обаче беше щастливо, така че прекарахме няколко часа тук. Интересен факт е, че паркът трябва да се ремонтира изцяло на всеки 30 години, защото нивото му пада заради блатистата местност, върху която е построен.
След като постояхме тук доста време, установихме, че нямаме никакво желание да продължаваме да се разхождаме из града, така че вкарахме в действие план Б – близките градчета. Най-близо и лесно за стигане беше Зандаам и неговия впечатляващ хотел. Речено-сторено, стигнахме бързо до гарата, а с влак до Зандаам е не повече от десет минути.
Още от гарата ви посреща впечатляващия Интер хотел, построен все едно от наслагани една върху друга десетки традиционни Заан къщи.
Целият район около хотела е направен в същия стил и разходката е изключително приятна.
Времето беше решило да ни се усмихне, като направи следобеда още по-притен със слънчевите си лъчи.
Оставаше ни само да се приберем към хотела и да си приберем багажа. Утрешния ден ни беше последен в Амстердам, а имахме планирано много интересно посещения сутринта.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
