Ден втори, но всъщност първия ни пълен ден в града 🙂 Много се вълнувах за него, защото бях приготвила пълна програма, започваща с посещение на музей-мечта за мен. Но всичко по реда си…
Станахме, както винаги, рано, не поради голямо желание, а точно обратното – горещото нежелание на сина ни да спи до по-късно от седем сутринта. На моменти това си има и предимства, но не винаги ми се мисли за тях, докато едва си отварям очите 🙂
Няма значение, времето ни посрещна слънчево и прекрасно, зайчетата от снощи се гонеха пред прозореца ни (бяхме на първия етаж) и нетърпеливо ни подканваше да се впуснем в разузнаването на Амстердам. Първа точка от плана беше така желания от мен музей, но преди това трябваше да закусим. Бързичко се метнахме на автобуса до центъра и слязохме на площада пред Рийксмусеум, окъпан от слънце и зеленина.
Между музеите имаше слънчев фургон-кафе с уютни масички, които веднага решихме, че са точно като за нас. Тъй като тук се намира и музея на Ван Гог, влиянието се виждаше веднага.
Както се вижда, събрахме сили и след кратко печене на слънце дойде и време за музея. Той казва Моко (Moco Museum), билети препоръчвам да се купят предварително, с определен час са, за да се насладите напълно на невероятната му колекция.
Музеят Моко е независим музей, който излага голям избор от вдъхновяващо модерно и съвременно изкуство на широката публика. От известни творби на Банкси до чисто нови инсталации, посещението е впечатляващо и задължително.
Освен по-нови автори може да видите и творби на знакови имена на модерното изкуство – Баскиа, Харинг, Кусама, Уорхол. Всеки един от тях е вдъхновявал поколения от автори, както те самите са се вдъхновявали един от друг.
Въпреки няколкото етажа с интересни автори и изкуство, най-впечатляващи, поне за мен, бях инсталациите на студио Ирма.
Изкуството в Моко не свършва само в залите на музея, двора е пълен с интересни скулптури и инсталации.
Районът е пълно с музеи, но хората пътуващи с малки деца ще разберат защо просто нямаше как да посетим всички. Така или иначе този, който видяхме беше на предела на търпението му, а не исках да го изпускам.
С две думи да ви кажа какво може да видите – Рийксмусеум (Rijksmuseum) е националния музей на Нидерландия. Сред най-известните му творби от холандската златна ера са „Доячка“ от Вермеер и „Нощна стража“ на Рембранд. Самият музей също е шедьовър. Колекцията му е представена във впечатляваща сграда с прекрасен интериорен дизайн. В 80 галерии 8000 предмета разказват историята на 800 години холандско изкуство и история, от Средновековието до Мондриан. Всяка година над 2.5 милиона посетители пътуват през вековете и преживяват красотата на времето.
Срещу Рийксмусеум и зад Моко, се намира музеят на Ван Гог, притежаващ най-голямата колекция от творби на художника в света. Постоянната експозиция включва над 200 картини от Ван Гог, 500 рисунки и повече от 750 писма. Музеят излага и изложби на различни автори от 19 век.
Супер надъхани от прекрасната сутрин, която имахме и надяващи се, че вчерашните ни не особено добри първи впечатления от Амстердам са били заради умората, се насочихме към квартал Йордаан и няколко сладкарнички, които си бях отбелязала.
С трамвая стигнахме доста бързо и закрачихме към първата, която веднага препоръчвам. Казва се Le Petit Deli и в нея хапнахме едни от най-вкусните и красиви десерти.
Йордаан е квартал в центъра на Амстердам, известен с красивите си къщи, добри ресторанти и магазини. Построен е в началото на 17 век за да подслони работническата класа и имигрантите. Големи потоци от бежанци от Франция, Англия, Испания, Португалия и други държави идвали в Амстердам през 17 и 18 век, търсейки свобода. Градът е бил известен с толерантността си към различните политически и религиозни вярвания.
Първоначално Йордаан бил беден район, с малки къщи и много обитатели. Около 1900-те населението наброявало около 80 000 човека. Представете си тези големи семейства натъпкани в малките къщи, с които квартала е известен. Това в комбинация с липсата на канализация и течаща вода и хаосът бил пълен. Днес Йордаан наброява около 20 000 жители, а името му се предполага, че идва от френската дума за градина: Jardin. Много от улиците в района са кръстени на растения и цветя. Друго твърдение е, че е кръстен на река Йордан, тъй като много евреи са живели тук.
Както казах,ще препоръчам много сладкарници, ето я поредната – Polaberry.
И още една- Traiterie Chef
Другото прекрасно нещо в Амстердам бяха котките, които се припичаха на ниските прозорци на много места из града и неимоверно забавляваха мен и детето.
От тук се разходихме до магазина на Лего, който беше доста впечатляващ и забавен, не само за деца.
А след това и до Цветния пазар, който е плаващ и в него има огромен избор от цветя, кактуси, домашни и градински цветя, семена, луковици. Той е прекрасно цветно място, където може да се разхождате и да разглеждате необикновени и интересни растения. Води се плаващ, защото щандовете са лодки.
Може да го откриете целогодишно и се е преместил на сегашното си място през 1883 г. Намира се върху лодки като спомен за времето, когато цветята и растенията са били доставяни с баржи от селскостопанските райони около града. Цветята, които се предлагат зависят от сезона, през пролетта местните идват да си купят лалета, през лятото за рози, а декември за елхи. Това е единствения плаващ пазар в света.
Ако сте следили публикациите ми във фейсбук или чели някой от предишните ми пътеписи, ще знаете, че с Амстердам не се разбрахме. Не че е лош града, грозен или неприятен, но просто не можах да го почувствам и харесам. Не само, че ми се затвърди първото впечатление, но даже се увеличи… Така че, след като прекарахме половината ден в него, решихме да скокнем с влака до Заансе Сханс.
Преди това обаче трябваше да стигнем до гарата като отново видяхме красоти.
Заансе Сханс е открит музей на източния бряг на река Заан. Със зелените си дървени къщи, той показва традиционната архитектура на района и все още има няколко работещи мелници и работилници, отворени за посетители. Идеализирано пресъздаване на холандско село от късния 19 век, Заансе Сханс остава една от най-популярните и най-посещавани туристически дестинации. А тъй като е доста голям, никога не става претъпкано, дори и в оживения летен сезон.
Дори и от дистанция може да видите мелниците, които бавно се въртят, а огромни поляни се простират зад тях.
През 17 век, повече от 600 мелници са били построени в района, превръщайки го в първата индустриална зона. Мелниците са били използвани да мелят подправки, да произвеждат бои и олио, да режат дърво. Редица от тези мелници все още съществуват и могат да бъдат посетени.
Ние видяхме мелницата де Кат, използвана за мелене на тебешир и сурови материали за бои. Построена е през 1646 г., през 1780 г. е изгоряла, но е възстановена през ранните 1960-те.
Градчето е толкова прекрасно, че дори не е нужно да се насочите към някоя атракция специално. Просто тръгнете накъдето ви видят очите и със сигурност няма да останете разочаровани.
Отвсякъде ви заобикаля пълна идилия и спокойствие. Канали набраздяват поляните, а на малки островчето овце пасат необезпокоявани от никой.
Освен мелницата може да посетите и магазин за сирене, направен като малък музей, в който да се запознаете с производството на известното холандско сирене и да си купите от десетките видове, които предлагат. Може да дегустирате, имайте предвид, че всички са изключително вкусни.
Отстрани на магазина има малка ферма с домашни животни, много милички и любопитни, даващи на всеки който поиска, да ги погали.
Има още няколко магазина наоколо, но най-впечатляващ, поне за мен, беше този за сабо. Може да видите как са се правили преди, да пробвате и да си купите от стотиците красиво изработени и изрисувани варианти.
А така изглежда отвън:
Въпреки, че градът е малък, може да се разхождате цял следобед тук, да се мотаете из поляните, да си направите пикник и просто да съзерцавате красотата наоколо.
Този ден стана доста дълъг, така че единственото, което ни оставаше беше да си вземем влака обратно към Амстердам, да се порадваме на красивата гара и да се приберем към хотела да почиваме.
Сградата на централната гара е построена между 1881 и 1889 г., по същото време по което са издигнати важни обществени сгради като Рийксмузеум, Филхармонията, Пощата и Градския театър. Всички те са в нео-готически или нео-ренесансов стил. Гарата е проектирана от Пиер Кюйперс, един от най-големите холандски архитекти.
В източната част на гарата има специален павилион наречен Кралската чакалня, с място за каретата на кралицата. Има пет такива стаи в различни холандски гари. Не може да се посещава, но може да се възхитите на орнаментираните порти.
Вече писах, че няма как да похваля някое място за хранене, тъй като така и не намерихме нещо, което да си заслужава. Като цяло се изхранвахме с фаст фууд, затова нямам какво да ви споделя за вечерята или обяда ни.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
