Последният ни ден в района на Чинкуе Тере трябваше да премине по един план, но се случи по съвсем различен. Тъй като вечерта летяхме обратно от Рим към София, трябваше да си хванем влака от Ла Специя около обяд.
Идеята беше да се разходим до последното село от петте и по обяд направо да се метнем към Рим. Не бяхме посетили само Корнилия, единственото, което няма излаз на морето и от гарата има стабилно катерене по стълби за да го достигнете. Сутринта, обаче, се оказа, че сме по-уморени отколкото си мислехме, отказахме се от плана и решихме да си останем в Ла Специя.
Започвам веднага с гледки от терасата ни, може да прочете в първата част на пътеписа ми за прекрасния ни апартамент.
Ла Специя е важен пристанищен град и главна спирка на круизните кораби по Средиземноморието, тъй като туристите често спират тук преди да продължат към Чинкуе Тере. Освен това, градът е главен военен център и по-голямата част от италианските военноморски сили се намират тук. Жителите са около 93 000 и е втория най-голям град в Лигурия. Тук е съществувало селище още от праисторически времена и е бил важен търговски център по време на Римската империя.
Като туристическа дестинация, Ла Специя е чудесна комбинация от исторически сгради, красиви пейзажи и фантастични заобикалящи забележителности.
Беше рано сутрин, така че първата ни работа беше да си намерим кафе. Почти всички заведения тъкмо отваряха, улиците бяха полу-празни, което ни даде възможност да видим повече красоти от очакваното.
Има няколко забележителности, които си заслужават посещение, но дори и само да се разходите из улиците ви е достатъчно.
Пристанището на града има красива крайбрежна част и е съвсем близо до историческия център. Най-добре е просто да се разходите спокойно, без бързане.
Крайбрежието и пристанището имат няколко впечатляващи сгради и паметници, но моста Таон ди Ревел е без съмнение, един от най-впечатляващите. Този елегантен, модерен мост обхваща част от пристанището и свързва обществените градини и Порто Мирабело. Поддържан от редица бели кабели, мостът е наистина впечатляващ, а средната му секция се повдига, когато трябва да премине по-голяма лодка.
Имахме голямо желание да отидем до някое от съседните градчета, доста симпатично изглеждащи, но се оказа, че не можем да си купим билети за градския транспорт от автобусите, а будки за билети не намерихме наблизо. Останахме си само с идеите, но ако и вие се окажете в Ла Специя и решите да ги посетите, ето ги:
Леричи се намира в живописния вход на Залива на поетите, на юг от Ла Специя. Това малко градче е наречено още и Перлата на залива заради впечатляващата си красота. Районът е привличал много писатели през ранния 19 век, а английски поет лорд Байрон е прекарал част от живота си тук. Днес градът има малък исторически квартал и площад с формата на полумесец. Двата обществени плажа в Леричи са чудесни, има и голямо пристанище.
Другото градче, което си заслужава посещение е Портовенере, средновековно рибарско селище. Намира се в залива на поетите и е обект на ЮНЕСКО. Живописното му пристанище е оградено с ярко боядисани къщи, а тесните му средновековни улички с магазини. Те водят от древните градски порти до замъка.
На върха на носа на градчето се намира живописна църква, а пещерата на Байрон е скалист район, водещ до морето, където поета Байрон често е плувал.
Всеки ден минават фериботи, предлагайки на туристите шанс да видят едни от най-красивите пейзажи по Средиземноморието. Също така може да посетите и трите близки острова – Палмариа, Тино и Тинето.
След тази малка разходка дойде време да си вземем и влака до Рим, пътуващ около три часа и много удобен. Пристигнахме по разписание на гара Термини и от там много бързо се насочихме към магазини на Дисни в центъра, защото имахме бойна задача, дадена ни от сина ни. Имахме само час и половина до автобуса, който щеше да ни заведе до летище Чампино, така че мога само да покажа няколко набързо направени снимки от Рим.
Така се разделихме с Италия, за пореден път, но напълно убедени, че скоро ще се видим пак.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
