Ако си спомняте добре първият ни ден из Чинкуе Тере премина със страхотно време, слънчево и топло. Така че, не е хич странно, че бяхме решили втория ни да премине по-лежерно с припичане на плаж и по-късно разглеждане на останалите селца. Е, изненада, сутринта ни посрещна с облаци и хладен вятър. Ние обаче сме оптимисти и след няколко проверки с различни прогнози решихме все пак да продължим по план.
И така, взехме си влака и около 10 сутринта се представихме на гарата в Монтеросо. Беше облачно, плажа почти празен, но не се отказахме. Първо опитахме този в новата част, близо до гарата, но беше с прекалено едри камъчета и се преместихме на плажа в старата. Първоначалната ни идея беше да си опънем хавлиите на свободната част за да не плащаме за шезлонги, докато не видим ще се покаже ли слънце или не. Е, не ни се получи, беше прекалено камъчесто и мокро за да ни е удобно. Изненадата беше цената на шезлонгите 🙂 Сега, ясно ми е че мястото е силно туристическо, но 35 евро за два шезлонга и чадър ми се струват малко множко, но пък избор нямаш никакъв. Така че, платихме си и доволни се излегнахме да чакаме слънцето. Мина доста време докато се покаже, все пак дойде, а през това се изкъпахме няколко пъти. Водата беше учудващо топла, честно казано беше по-топла от тази в Малага преди месец. Имам само един съвет, на плажа в старата част си изберете шезлонги по-близо до кея и свободната част, там пясъка е най-ситен и няма почти никакви камъни.
Няма много за разказване за плажа, лежахме си спокойно, имаше много малко хора, въпреки че беше неделя. Полежахме си до ранния следобед, прибрахме се до Ла Специя за къпане и преобличане и около 4-5 ч. стигнахме до Манарола. То е второто селце в Чинкуе Тере, ако идвате от Ла Специя, и е може би най-живописното от всички останали.
Манарола изглежда като село от миниатюри, развива се около главната улица, която следва посоката на потока Гропо, който днес вече е покрит и не се вижда. Редица малки алеи се отделят от улицата и всички стигат до скалния нос и къщите нависоко.
Първото споменаване на Манарола е от втората половина на 13 век, покрай фамилия Фиеки ди Лаваня. Под управлението на Генуа, селцето се е развило сериозно, ставайки един от главните производители на зехтин и вино.
Идеята ни беше тук да посрещнем залеза, защото бях чела, че е най-красив и мислех, че лесно ще убием час-два в разходки. Оказа се, че няма какво толкова да се гледа, освен да обиколите носа до селцето и да се качите до най-високата му точка. Може да видите всички възможности за снимки по залез, има пейки на много места по пътеката.
Самото селце е точно една главна улица, водеща до пристанището, заобиколена от магазини и ресторанти.
Пристанището е доста впечатляващо, защото освен с лодки е натъпкано с всякакви туристи, лежащи по бетона или скачащи от скалите. Честно казано нямам идея защо избират това място за плажуване, при условие, че за десет минути се стига до Монтеросо и прекрасните му пясъчни плажове.
На последната снимка виждате и пътеката, която обикаля носа и предлага прекрасните гледки, които всички сме виждали. Над нея се намира и ресторант, но в него не може да се отиде без предварителна резервация и въпреки това опашката беше внушителна.
Разходихме се по пътеката, но решихме, че сме гладни и се върнахме обратно. Хем да убием малко време, хем да се подкрепим. И тук, както в Риомаджоре, продаваха пържени морски дарове.
След това вече дойде време да си починем на някоя от удобно разположените пейки покрай носа и да чакаме залеза. Както и очаквахме, селцето е наистина прекрасно на това осветление и определено си заслужаваше да изгубим няколко часа.
След като се насладихме на тази красота, дойде време и за вечеря. Манарола не ни впечатли особено с заведенията си, така че се върнахме в Риомаджоре. Там вече бяха започнали да се събират тълпи и набързо седнахме, където намерихме място, ресторант La Lampara. Тук вече си взех толкова известната паста трофи с босилеково песто и определено си заслужаваше.
Дойде време и да се разделим с Риомаджоре, но не и без да го видим на вечерно осветление. Изглеждаше съвсем различно, но пак прекрасно.
Оставаше само да се приберемв апартамента в Ла Специя, да приготвим багажа и да решим какво да правим в утрешния половин ден, преди да се приберем към София.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
Благодаря за споменит