Районът на Чинкуе Тере винаги е бил моя мечта и тихичко се е спотайвал в тъмно местенце на мозъка ми, чакайки удобен момент да бъде видян. И когато мъжа ми получи един допълнителен почивен понеделник, си казах – Това е, ето го момента!
Детето беше на гости при баба си, перфектното време да си вземе три дни почивка. Речено-сторено, решението беше взето, сега оставаше забавната част – организирането!
По пътя на логиката и гледайки на картата, най-добрия вариант за стигане на това уникално кътче от Италия е с полет до Болоня. Само че ние винаги сме предпочитали да ползваме обществен транспорт, когато е възможно, а тук се оказа, че трябва да сменят три влака и да се влачим около 5 часа!
Следващата възможност беше полет до Бергамо и от там влак, е същата история… Вече бях започнала да се отчайвам и да проверявам цените на коли под наем, когато се зачетох в любимия ми форум Магеланци и открих прекрасен вариант – полет до Рим и бърз влак, отнемащ само три часа. За същото време щяхме да стигнем и с кола под наем. Можете да си представите радостта ми! Набързо намерих полети, петък късно вечер – понеделник, пак същото, с редовните Wizz Air. След кратко проучване реших, че няма смисъл да смисъл да спим в някое от селцата на Чинкуе Тере, а най-добре е да отседнем в Ла Специя. Открих прекрасен апартамент, но за не го след малко.
Та, дойде и заветната дата, 26. август, и след работа набързо се метнахме към летището. Е, разбира се, няма да е пътуване това лято, ако самолета не закъснее. За щастие, само с един час, но това сериозно намали времето ни за нощна разходка из прекрасния Рим. Тук отварям скоба, ако някой от вас иска да ходи со летището с колата си и се чуди къде да я оставя. Вече няколко пъти ползваме паркинга Park and Travel и сме много доволни. Изключително удобни и коректни са.
Кацнахме спокойно, всички проверки минаха много бързо и на магия хванахме автобуса от летище Чампино към гара Термини в 22,15 ч. Бях резервирала стая в хотел близо до гарата, заради влака на следващата сутрин, но изобщо няма да го препоръчвам. Беше ужасен, западнал, почти без топла вода, но за една нощ се преживяваше. Отзивите по сайтовете изобщо не предполагаха такова нещо, а и цената му хич не беше ниска.
Автобуса пътува около половин час, хотела беше на пет минути от Термини и след бързия поглед колко е ужасна стаята, набързо се изстреляхме на разходка. Пръв в програмата, разбира се, беше Колизеума. Няма да пиша за него, всички го знаем, а и вече ви разказвах за него преди няколко месеца. Няма как обаче, да не го покажа. Вечер, без тълпите и на това осветление, е още по-впечатляващ:
Арката на Константин не му отстъпваше:
Каквото и да си говорим, цял ден работа, чакане и след това полет, а и късния час си даваха отражение и решихме да не се изхвърляме, а да видим само още фонтана ди Треви. До него отидохме с автобус, просто нямаше никакъв шанс да ходим километър и нещо пеша. Пред Треви отново имаше тълпа, не знам дали някога изобщо има време от денонощието, в което да е по-спокойно, но фонтанът си заслужава да изтърпите хората.
Взехме си по един сладолед, само тук работеха джелатериите, и седнахме да му се насладим както си трябва.
Доста скапани се прибрахме в ужасната, ама наистина ужасна стая и се опитахме да си починем малко. Влакът ни за Ла Специя беше в 6.25 сутринта и трябваше поне малко да поспим. Не се получи особено, но само след като напуснахме дупката, наречена хотел, се почувствахме по-добре.
Влакът ни беше директен, цената беше около 100 лв отиване и връщане, на човек, като задължително купувайте билетите от официалния сайт – Trenitalia. Бързите влакове са удобни, чисти, с места за зареждане на техника и wi-fi. Пътува се чудесно и без да усетим как са минали три часа, пристигнахме в Ла Специя.
Апартамента ни се намираше на буквално три минути от гарата и веднага почвам със суперлативите. Собственичката, Матилде, ми беше писала още предния ден, че настаняването е от 15 ч., но ако искаме можем да си оставим багажа и по-рано. Посрещна ни при пристигането ни, около 9.30 сутринта и още когато ни отключи мястото, бях очарована. Супер артистичен, красив и удобен апартамент, на напълно поносима цена. Веднага се почувствах като у дома си. Тук се получи обратното на този в Рим, снимките му изобщо не са добри и не предават и половината от това, което получавате. Препоръчвам го с две ръце, а Матилде всеки ден ми пишеше с препоръки и насоки как да си изкараме по-добре. Ето го и в booking – Matilde Mini Flat.
И така, оставихме си раниците, поговорихме си малко с Матилде и с голямо вълнение тръгнахме отново към гарата, от където вече трябваше да си хванем влак за първото от петте селца – Риомаджоре. Между петте се пътува само с влак или пеша, като се продават специални карти, които може да ползвате колко ви душа иска, с варианти за един, два или повече дни. Ето това е сайта, от който ги взимате, като може да изберете и с възможност за трекинг по пътеките или без.
Можете и да не си купувате картата, едно пътуване между селцата е по 5 евро и редовно има големи опашки на автоматите на гарите. Като цяло тълпите из Чинкуе Тере са огромни, така че имайте го предвид.
Пътуването от Ла Специя до Риомаджоре отнема 7 минути и съвсем скоро се представихме в селцето. Беше около 11 на обяд, при слизането на гарата няма как да се объркате накъде да ходите, всички отиват в една посока. Чувала съм, че в разгара на лятото, хората са толкова много, че и да искаш да мръднеш настрани, тълпата те носи. Звучи доста страховито, за щастие при нас беше доста по-спокойно.
Набързо и малко информация – Чинкуе Тере или Петте селца, е редица от пет стари рибарски селища, построени високо в скалите на италианската Ривиера в район Лигурия, като до не много далечно минало са били свързани едно с друго само с пътеки за мулета, а до тях се е стигало само по вода или с влак.
Най-добрия начин да ги видите е по пътеките, но имайте предвид, че ходенето е сериозно, а някои са и с голямо изкачване.
Чинкуе Тере е известно с красотата си. С течение на векове, местните хора внимателно са строели тераси, на които да отглеждат грозде и маслини, в този стръмен пейзаж, наблюдаващ Средиземно море. Оставящите те без дъх гледки на пристанища, далеч под дивия, но гостоприемен бряг, заедно със средновековните крепости, изобилните лозя и живописни цветове, ще направят ваканцията ви незабравима.
Риомаджоре е първото от петте селца и е чаровно местенце, намиращо се на терасиран склон, високо над Лигурския бряг. Известен е с цветните си каменни къщи, които изглеждат построени една върху друга, а пристанището е пълно с традиционни рибарски лодки. Основан е през 8 век от гръцки бежанци, които се заселили тук заради богатата почва и изобилните води на море. Риомаджоре, което виждаме днес, датира от 13 век и е кръстено на поток, Ривус Маджор, който минава под него.
Някога под управлението на република Генуа, Риомаджоре разчитал главно на производството на вино и зехтин. Днес главната му индустрия е туризма, с повече от 2 милиона посетители идващи тук всяка година. Както виждате има за какво 🙂
Риомаджоре е прекрасно място да се насладите на спиращи дъха гледки и на бавния ритъм на живот на италианското село. Разходете се по главната улица, водеща до морето, където малко пристанище е заобиколено от красиви пастелни къщи.
Можете да пробвате традиционни лигурски ястия. Задължителни са сардините, деликатес в този район, хващани още от римски времена. Рибарите ползват лампи нощем за да примамят рибата в мрежите си. Най-лесно може да си купите от малки магазинчета, в които ги приготвят пържени с панировка от яйце, пармезан и билки. Освен тях може да си купите и други морски дарове.
Другото задължително нещо за хапване е паста дженовезе с класически ярко зелен сос направен с босилек от Геноа, кедрови ядки, пармезан и пекорино. Може да се прави с всякаква паста, но тук типичната е трофи. На нас ни беше рано за обяд, затова снимах само как изглежда пастата.
След като разгледахме градчето, буквално за един час, решихме да се възползваме от възможността за разходка с лодка. Предлагат се различни варианти на всяко пристанище, като ние избрахме да се качим на ферибот, който спира на всяко от петте и може да си изберете различни отсечки. Ние решихме да пътуваме до края – Монтеросо ал Маре. Ето тук може да проверите цените и разписанието.
За нашия ни оставаха около 40 минути, така че решихме да се разходим до плажа. Плаж е доста силно казано, просто малка ивица от камъчета, малки и големи, на които хората са си опънали хавлии. Времето беше доста топло, така че топването в морето изглеждаше привлекателно. Ние, обаче, не бяхме подготвени и само седнахме на „удобните“ камъни, а аз смело реших да си потопя краката. Беше доста приятно, до идването на особено голяма вълна, която за секунди ме измокри от краката до кръста 🙂 Цял ден си ходих мокра, но поне беше толкова горещо, че даже не го усещах.
Особено забавен беше звукът, който правеха камъчетата при отдръпването на вълните, за пръв път попадах на такова нещо:
Дойде време и за ферибота, който акостира между селцето и плажа, качихме се и потеглихме към съседните. Лично за мен е задължително да видите и Чинкуе Тере от морето, така най-добре ще възприемете уникалността му.
След около час пътуване и спиране на всяко селце, стигнахме и последното – Монтеросо ал Маре. То ни посрещна с прекрасни бистри води и истински плаж, в който ми идваше да се бухна веднага.
Монтеросо ал Маре, или просто Монтеросо, е най-голямото от всички селца в Чинкуе Тере, най-оживеното и често за смята за най-малко чаровното (не и за мен). Разделено е на две части – стара и нова, наречена Фегина. Частите са свързани с тунел, ползван от пешеходци, но може да минават и коли.
Най-старата част на Монтеросо датира от 11 век. Руини на средновековна крепост, включително три бивши наблюдателни кули, построени за да пазят от пирати, все още могат да се видят в старата част. Новата датира от 19 век, когато влака пристига в Чинкуе Тере и пренася заспалите селца в модерния свят. Днес, освен като северния вход на Чинкуе Тере, Монтеросо е известно и като единственото с пясъчен плаж (за него ще ви разкажа подробно в следващия пътепис).
След срещата с плажа веднага се гмурнахме в тълпата из старата част и моментално бяхме очаровани.
След толкова впечатления и красота, естествено бяхме изгладнели и набързо избрахме едно от заведенията на центъра. Те не са много, така че което и да изберете, няма да бъдете разочаровани. Аз, като огромен фен на италианската храна и особено на пастата, си взех традиционната за тук с песто и бяха очарована.
По принцип, още при планирането на това пътуване имахме идеята да минем по поне една от пътеките, свърващи селцата. По някоя от по-лесните, но след като пристигнахме на място, посрещна ни жегата, а и бяхме доста недоспали, се отказахме от идеята. Така че, тръгнахме към новата част, а след като излязохме от свързващия тунел, бяхме изумени от плажа, който ни посрещна.
Покрай него стигнахме до гарата, където си хванахме влак до следващото селце подред – Вернаца. Както виждате, те са доста малки и бързо се разглеждат.
Обитавано е още от 1080 г., въпреки че съществува от много по-рано. Някога военноморска база, селцето се превърнало в силен съюзник на република Генуа в Средновековието. Укрепеният му замък и цилиндрична кула служели като наблюдатели за наближаващи нападатели. Силата му намаля значително през 16 и 17 век, но бил спасен от изчезване с прекарването на влаковата линия Генуа-Ла Специя през 1864 г.
За тук имах най-големия очаквания, не знам дали знаете, но Вернаца е прототипа на градчето Порторосо в анимационния филм на Пиксар, Лука. За съжаление, тези очаквания не се оправдаха и останах разочарована.
Не че е лошо, просто аз очаквах повече. Качихме се дори до останките на замъка на фамилия Дория, по едни безумни стълби и се порадвахме на прекрасни гледки, но някак разочарованието ми не можа да се притъпи.
Вече беше станало около пет следобяд и недоспиването започва да си казва думата, така че единодушно решихме да се върнем в апартамента в Ла Специя, да си починем и с нови сили да дойдем за залеза и вечеря. Речено-сторено 🙂
Бях чела, че най-красивия залез е в Манарола, който щяхме да разглеждаме на следващия ден, така че днес отидохме да видим Риомаджоре. Честно казано и тук си беше доста впечатляващ 🙂
А самото градче в тази златна светлина беше изумително:
Разгледахме тук и се оказа, че не ни се стои на едно място, а искаме да разгледаме и Монтеросо на вечерна светлина. Пътуването с влака отнема около 15 минути, така че успяхме да го видим и на заздрачаване.
Уличките бях още по-уютни, а за капак хванахме и празник на площадчето.
Вечерта завърши подобаващо в една малка пицария, за която имаше огромна опашка с желаещи за пица за вкъщи. Има четири страници меню само с пици, а резултата беше прекрасен. Казва се Pizzeria La Smorfia и ако имате възможност я посетете.
Както виждате денят беше доста дълъг, но пълен с емоции и красоти.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
