Амстердам – ден първи

Лека полека започвам да наваксвам с пътуванията ни 🙂 Все още съм с едно назад, но просто не ми остава никакво свободно време, затова да не се помайвам, ами да се захващам с разказите!

Та, така, Амстердам! Пътуването ни до него се случи по най-безумния начин възможен 🙂 Имахме четири почивни по точно определено време и аз започнах да търся дестинации и подходящи полети. Първо бяхме решили да ходим до Дортмунд, тъй като полетите до там бяха в най-подходящите часове, а и отдавна не бяхме ходили в Германия. След кратки проучвания реших, един от дните да отскочим до Амстердам, има много удобен влак и е напълно възможно.

Нещо обаче все ме глождеше, Дортмунд хич не ми се струваше заслужаващ да прекараме толкова време в него и най-накрая плановете взеха рязък завой към изцяло Амстердам 🙂 Естествено, от София директен полет няма, така че летяхме с Wizz Air до Айндховен. Всичко си мина спокойно, полета беше следобеден и след малко закъснение пристигнахме в Айндховен около 5 следобед.

Айндховен е супер скучен, така че направо се насочихме към автобусче, което ни закара до гарата, а от там с влак до Амстердам. Цената е 2.60 евро, а номера му е 400 или 401, до гарата се стига за около 15-20 минути. С влака до Амстердам се стига за почти час и половина, а цената около 14 евро, като зависи от часа на тръгване. Препоръчвам купуване само от официалния сайт на влаковете – NS.

Не знам дали сте запознати, но спането в Амстердам е адски скъпо, ама наистина адски. Поради тази причина доста трудно намерих хотел, за който да не трябва да си продам единия бъбрек 🙂 Все пак имаше един поносим, близо до летище Шипхол и автобусна спирка, който води до центъра. Ето го и него, не е нищо особено, но достатъчно за трите ни нощувки. За първи път спахме на място с легло на два етажа, като си признавам, че доста сериозно се притеснявах дали сина ни няма да се изтърколи отгоре. Е, не успя, но през цялото време не спах спокойно.

Набързо се чекирахме и решихме да използваме останалата светла част от деня да видим малко от града, както и да хапнем нещо. Цените на градския транспорт на Амстердам са доста солени, сравнени с други европейски градове, но това е положението. Плаща се на зони, а най-подходящо е да си вземете карта, като има няколко варианта – ето тук може да прочетете. Иначе еднократно билетче за нашата зона беше 6,50 евро!

Както и да е, пътуването до центъра отне по-малко от половин час и се представихме в Амстердам в частта от деня с най-красиво осветление, така наречения „златен час“.

Като цяло като програмата ни за следващите дни не беше особено точна, не бях включила много обекти за разглеждане, а по-скоро безцелно шляене по улиците и попиване на атмосферата. Може би това ми изигра лоша шега, защото още след първите сблъсъци с града, със съжаление установих, че няма да ми хареса особено.

Не мога да обясня кое точно не ми хареса, но определено не го усетих като „моя“. Естествено намерих и много красота, както и приятни местенца, но не бих се върнала в него скоро. Провинцията ме впечатли много повече, но ще стигна и до там.

Тръгнахме по първата изпречила ни се на пътя уличка, като още след сто метра се зарадвахме на типичната гледка с каналите, мостове, цветя и много колела.

За съжаление имахме няколко неприятни случки с велосипедисти, движейки се извън велоалеите, в насрещното движение и с бясна скорост. Стигна се до там, че детето се разплака, защото се притесняваше, че някой ще го сгази. Та да кажем, че срещата ни с Амстердам не се получи така, както очаквах е меко казано. Следващите дни нямахме такива проблеми, може би защото не обикаляхме толкова из центъра, а и си отваряхме очите не на четири, а на осемнайсет. Тук ще вметна, че голяма част от тротоарите е непроходима, пълно е със саксии, колела и какво ли не, така че пешеходците трябва да са изключително внимателни. Иначе, красив е града, особено на това осветление.

Амстердам не се слави с особено невероятна кухня, така че главно се изхранвахме с фаст фууд, като такива заведения има на всяка крачка, и нямам какво да предложа като ресторант. С десертите положението е съвсем различно, така че освен прекрасната архитектура ще ви показвам и много изкушения.

През лятото в Амстердам се стъмва доста късно и въпреки късния час, след 22 ч., се прибрахме към хотела по светло. Благодарение на този факт имахме невероятното щастие да видим, че из поляните около улиците и сградите в района имаше невероятно голям брой диви зайци. Никога не съм виждала толкова много щъкащи зайчета, даже имаше и бебета. Беше страхотно изживяване, на което се радвахме всяка вечер. Стояха си спокойно на няколко метра от нас, но ако тръгнеш към тях, бягаха.

С това приключва разказа ми за първия ден или по-скоро вечер в Амстердам.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *