Флоренция – ден втори

Както всеки ден от ваканциите ни и вторият във Флоренция започна в ранни зори. Синът ни не се интересува нито от часова разлика, нито от това колко са изморени родителите му, в седем сутрин е на крака! Това обаче ни дава възможност да видим забележителностите преди да се събрали тълпите, а понякога и да се порадваме на прекрасно осветление по изгрев.

Първата ни цел беше максимално бързо да се сдобием с кафе, което не се оказа най-лесната задача, в центъра на града тепърва се отваряше всичко. Успяхме да намерим точно срещу Дуомото, което беше идеално, тъй като по план трябваше да посетим Баптистерията или Кръщелнята.

Кръщелнята на Сан Джовани, една от най-древните църкви във Флоренция, има осмоъгълен план и е покрита с бял и зелен мрамор. На върха ѝ има купол, който не може да бъде забелязан отвън, защото е скрит от стените, издигнати над аркадата на втория етаж.

Впечатляващата сграда, комбинираща вяра, история и изкуство, е обърквала учените с години, заради датирането ѝ.

Жителите на Флоренция през Средновековието вярвали, че баптистерията е древна сграда, датираща още от римски времена, че е бил езически храм, превърнат в църква. Факт е, че голяма част от мраморното покритие, заедно с редица древни фрагменти и надписи, както и големите колони, идват наистина от руините на римската Флорентия, много възможно и от езически храм.

Сградата, която виждаме днес е резултат от по-ранна кръщелна, датираща от 4 или 5 век, построена наново по-голяма и грандиозна.

Работа по мозаечната декорация на интериора започнала през 13 век, квадратната апсида и купол били покрити от мозайки от тоскански майстори, може би художници от новото флорентинско художествено училище, като Чимабуе и Копо ди Марковалдо.

Първоначално в кръщелната са били изложени няколко произведения на изкуството, включително „Покаялата се Мария Магдалена“ на Донатело и Сребърния олтар, които днес са в музея Опера дел Дуомо, поради консервационни причини.

На три от четирите страни има три големи врати, известни с декорацията си. Най-важните порти винаги са били източните, които водят към катедралата. Абсолютно всеки чифт порти първо са били източни, преди да се поръчат нови и старите да се преместят.

Най-старите са бронзовите на южната страна на баптистерията. Направени са от Андреа Пизано около 1330 г. и се състоят от 28 правоъгълни панели, изобразяващи сцени от живота на Свети Йоан.

Северните порти са от Лоренцо Гилберти и изобразяват сцени от живота и страстите на Христос, от Новия завет. В момента можем да видим само копие, оригиналните порти са в музея на катедралата.

В началото на 15 век, Арте Калимала (Гилдията на търговците на вълна) обявили публично състезание за проект на северните порти на кръщелната. Много известни художници се включили, включително Гилберти и Брунелески. Всеки участник трябвало да проектира панел, изобразяващ Оковаването на Исаак, използвайки най-ниското качество бронз. Благодарение на майсторството си, Гилберти създал балансиран и внимателно детайлиран панел.

Творбата на Брунелески била напълно различна, от техническа и художествена гледна точка. Исаак и фигурите около него изглеждали толкова реалистично, все едно излизали от панела. Той, обаче бил по-тежък и с не толкова перфектно качество.

Гилберти спечелил сърцата на съдиите (въпреки, че вече бил фаворит, защото бил създал тогавашните източни порти) и бил награден със създаването на северните. Люлката на Ренесанса не била готова да разбере и приеме все още революционните идеи на Брунелески и предпочитаната от него готическа естетика.

Новите порти на Гилберти били толкова впечатляващи, че бързо било решено, че са по-добри от предните и били сложени гледащи към катедралата. Тези източни порти са най-известни като Вратите към Рая, след известен цитат от Микеланджело. Изобразяват сцени от Стария завет.

В Кръщелната се влиза с един от различните видове билети за катедралата, които описах в предният си пътепис. Но ето сайта за купуване, за всеки случай.

Планът ни беше след Кръщелнaта да видим и катедралата отвътре, но се оказа, че отваря чак от 11 ч., а сега беше едва 9.30 🙂 Нямаше как да се мотаем толкова време наоколо и поехме по другите отбелязани обекти.

Тръгнахме към базиликата Санта Кроче, като по пътя спряхме да пробваме един сладолед препоръчан ми горещо – Vivoli. Признавам, че това беше един от най-вкусните сладоледи, които ядох във Флоренция и горещо ви приканвам да го пробвате. Това, че беше рано сутрин не притесни нито нас, нито жената от магазинчето. Все пак сме в Италия, кога друг път ще можем да ядем сладолед на корем 🙂

След сладоледа продължихме към една от най-впечатляващите базилики във Флоренция, на един хвърлей място от Vivoli.

Базиликата Санта Кроче, построена отново за францискански ордер през 1294 г. от Арнолфо ди Камбио, е погребалното място за всички важни хора във Флоренция. Микеланджело е погребан тук, както и Росини, Макиавели, родения в Пиза Галилео Галилей, който след осъждането си от Инквизицията, не можело да бъде погребан християнски, чак до 1737 г., 95 години след смъртта му. Може да видите и мемориал на Данте, но саркофага му е празен (погребан е в Равена, след като е бил изгонен от Флоренция).

Санта Кроче има огромно артистично богатство, фреските от 1380 г. от Гади в Капела Маджоре, разказват историята на светия кръст, а красивите фрески от Джото в параклисите Барди и Перуци, изобразяват сцени от живота на свети Франсис и Йоан Кръстител. Необичаен релеф, Благовещение, от позлатен варовик, направен от Донатело, украсява южната стена на нева. Не пропускайте да видите мемориaла от 19 век на Джовани Батиста Николини, за който се смята, че е вдъхновението за Статуята на свободата.

Санта Кроче е преживяла няколко наводнения, като последното, през 1966 г., е нанесло сериозна щета. В двора има място, на което са сложени маркери, показващи до къде е стигала водата, впечатляващо е!

16 семейни параклиса се намират в базиликата, за която се смята, че е основана от самия свети Франсис. Богатите фамилии обикновено са имали параклиси, украсени и построени в тяхна чест (често и за да омилостивят църквата да им се опростят греховете, които не са искали да спират да извършват) и посветени на любим светец.

Санта Кроче има три „клойстера“,(закрит коридор в манастир, колеж или катедрала, обикновено с отворена колонада), всеки построен по различно време. Това пространство е било изолирано от градския живот и отговорностите на монасите, и бил идеално място за тихо размишление, молитва или медитация.

Микеланджело, който починал в Рим през 1564 г., е погребан тук, под паметник с алегорични фигури на Скулптурата, Архитектурата и Живописта, направени от Джорджо Васари.

Гробницата на Микеланджело послужила като модел за други, като тази на Галилей, който починал през 1642 г.

Погребални паметници продължили да бъдат добавяни, включително такива на Николо Макиавели, Виторио Алфиери, Джиоачино Росини и кенотаф на Данте Алигиери.

Цената на посещението на Санта Кроче е 9 евро, като не е нужно да се купуват билети предварително, тук няма опашки както при Дуомото.

От тук вече бяхме решили да се насочим към малко природни красоти и тръгнахме да посетим Джардино Бардини. Те се намират на хълм, точно зад Палацо Моци, а от тях се вижда прекрасна панорама към Флоренция.

През 1913 г. флорентинския антиквар Стефано Бардини купил целите градини, заедно с двореца, възстановил ги и добавил още декорации, но разрушил средновековните тераси. След смъртта на сина му и след 30 години сложни бюрократични спорове, градините станали собственост на община Флоренция.

Били в много лошо състояние и от 2000 до 2005 г. преминали през обширна реставрация. Били отворени за посетители и днес са част от прекрасен маршрут, заедно с градините Боболи и крепостта Белведере (в момента е затворена).

Бароковите стълби са една от най-впечатляващите декорации на градините, на върха им има тераса с лоджия, от която може да се насладите на гледки към Флоренция. От страните им има шест фонтана с мозайки и цветя.

Особено впечатляващ е и тунела с глицинии, който ние хванахме накрая на цъфтенето му.

Ето още малко красоти от градините:

Цената за посещението им е 10 евро, като с този билет може да посетите и Градините Боболи, които се намират до Палацо Пити. Имайте предвид, обаче, че в момента се влиза само през един вход – Вила Бардини, за да не обикаляте из хълмовете като нас 🙂 Не че се отклонихме много, но не е много приятно да се катериш излишно в жегата.

След тази прекрасна разходка тръгнахме и към другите градини, за които бях чувала суперлативи, а за за Бардини почти нищо. Маршрута е много приятен, минава се през типични италиански улички, за щастие по сянка.

След около 20 минути пристигнахме и пред Палацо Пити, където освен огромен площад ни чакаше и огромна тълпа, на тази снимка не си личи, но старателно се опитвах да я избегна. Тук е и единствения отворен вход за Боболи е момента.

Жегата започваше да си взима своето, така че преди да се спуснем в още една разходка из градини си починахме малко и си купихме пресни ягоди, които се продаваха навсякъде из града.

Палацо Пити е купен от Козимо I и жена му Еленор Толедска пред 1550 г., за нова херцогска резиденция, и скоро се превърнал в новия символ на властта на Медичите над Тоскана. Бил е и дом на две други династии – Хабсбург-Ларен (които наследили Медичите след 1737 г.) и кралете на Италия от дом Савой, които го обитавали от 1865 г.

Въпреки всички тези важни хора, двореца носи името на първия си собственик, флорентинския банкер Лука Пити, който през 1400-те започнал строежа му, може би по дизайн на Брунелески, в подножието на хълма Боболи, зад река Арно.

Днес дворецът е разделен на четири музея – съкровищницата на Великите херцози на приземния етаж, Палатинската галерия и Кралските апартаменти на първия етаж, Галерията на модерно изкуство и Музея на костюма на втория.

Цената само за музеите е 16 евро, а ако искате да видите и градините е 22 евро. Ако сте като нас и вече имате билет само за градините, минавате направо през двора и влизате в тях.

Веднага зад двореца са красивите градини Боболи. Семейство Медичи направило плана им, създавайки италиански градински стил, който щял да се превърне в модел за много европейски дворове. Огромната зеленина с обикновен план е истински открит музей, населен от древни и ренесансови статуи. Градините са украсени с пещери, най-известната е от Бернардо Буонталенти, както и с големи фонтани, като Фонтана на Нептун и Фонтана на Океан. За съжаление пещерата не е в най-добрия си вид.

Следващите династии Хабсбург-Лоран и Савой разширили градините чак до Порта Рoмана. В особено впечaтляваща терасирана част може да видите павилион от 18 век, наречен Кафехаус, рядък пример на рококо в Тоскана, и Лимоновата къща, построена от Заноби дел Росо между 1777 и 1778 г.

Нямам идея защо, но аз се разочаровах от тези градини, някак очаквах да видя много повече, но не получих почти нищо. Предните бяха вдигнали много високо летвата и някак тези не можаха да я стигнат. Все пак си починахме добре, полежахме малко на поляните и събрахме сили да продължим.

Въпреки, че бяхме отпочинали, бяхме озверели от глад, но ни се щеше да хапнем нещо по-различно от тесто. Това се оказа леко трудна работа, почти навсякъде се предлага главно паста, но в една малка тратория на края на уличката пред Палацо Пити, намерихме супи. Избора не беше огромен, но все пак аз си поръчах крем доматена, а мъжът ми нещо, особено традиционно за Флоренция – риболита. Детето искаше омлет, няма какво да разказвам за него 🙂

Можете да си представите изненадата ми, когато получих нещо с консистенцията на сос за паста и изглеждащ по абсолютно същия начин! Оказа се, че крем супата тук е нещо съвсем различно от това, което познавам аз. Ето вижте и вие –

За щастие беше доста вкусна, така че не обядът ми не беше пълен провал. Следваща беше тази на мъжа ми, която беше още по-гъста и всяка наша яхния би се засрамила пред тази „супа“. За щастие и той остана доволен от вкуса.

След този странен обяд се запътихме към болезнено познатия ни вече център на Флоренция, където нямаше как да не хапнем сладолед. Но с тази гледка просто няма как да се удържи човек:

Помотахме се малко из уличките, видяхме нови и стари красоти…

и неусетно дойде време за вечеря. Бях чела на различни места за панорамен ресторант на покрива на луксозния магазин Rinascente, от който се откриват прекрасни гледки към Дуомото. Решихме тази вечер да го пробваме. Отидохме на място, оказа се, че трябва да изчакаме поне половин час, но ни взеха телефона и ние тръгнахме пак на кратка разходка. Пратиха ни смс, ние чинно отидохме на място и най-накрая се качихме на покрива… Е, няма такова разочарование! Мястото е супер малко, масите адски натъпкани, а катедралата се вижда само от около една трета от мястото…

Няма как, вече бяхме дошли, тръгнахме да разглеждаме менюто за да си поръчаме, цените бяха по-скъпи от обичайното, но го очаквахме. И тук се започна голямото чакане, никой не ни обръщаше никакво внимание, за не говорим да ни вземат поръчката. Да не забравям да кажа, че беше започнал да духа доста студен вятър, а на покрива усещането беше още по-ужасно.

Видях, че хората се разхождат из малкото пространство за да правят снимки и срам, не срам и аз отидох да щракна катедралата. Е, след като чакахме повече от 15 минути и никой не ни обърна никакво внимание, решихме, че не си заслужава да стоим повече и си тръгнахме. Пред вратата чакаха поне 15 човека, така че едва ли страдаха за нас! Гледката наистина е красива, но преживяването определено не си заслужаваше.

След цялото чакане бяхме порядъчно огладнели така, че влетяхме в първата изпречила ни се тратория на Пиаца дела Република, където ни обслужиха веднага и хапнахме прекрасна паста и пица.

Така завърши и втория ни ден във Флоренция, изморителен, но красив и слънчев.

Очаквайте продължението за разходката ни до Пиза и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.