Флоренция – ден първи

След късен полет снощи до Болоня и ранен влак тази сутрин, най-накрая стигнахме и до Флоренция! Пътуването отнема около един час и струва около 18 евро, цената зависи от времето, което изберете и колко по-рано купувате билетите. Ето това е официалния сайт на италианските железници, препоръчвам да купувате само от там.

Гарата във Флоренция се намира съвсем близо до стария център и всички забележителности. Под близо имам предвид наистина близо, не повече от 10 минути пеша от катедралата Санта Мария дел Фиоре, най-известното място в града. Ние се бяхме насочили точно към нея, но не и преди да си оставим някъде багажа, защото настаняването ни беше чак след 15.00 ч, а не ми се мъкнеха куфар и раници из паветата на града и забележителностите. На гарата има място за багаж, което е много удобно, намира се накрая на коловозите и за първите пет часа се плаща по 5 евро на багаж.

Та, метнахме куфара и раниците и поехме към Дуомото. Беше доста топло, приятна промяна с времето в София. След кратко време провиране из вече празнуващите местни (бяхме по време на католическия Великден), пред нас изскочи тази невероятна гледка:

Катедралата Мария дел Фиоре, проектирана от Арнолфо ди Камбио, е третата най-голяма църква в света (след „Свети Петър“ в Рим и „Сейнт Пол“ в Лондон) и е била най-голямата църква в Европа, когато е построена. Дълга е 153 метра, широка 90 м и е висока също 90 м. Тя е третата и последна катедрала на Флоренция, посветена на Девата на цветето, алегория на лилията, символ на града.

Построена е върху стара катедрала, ранно християнска и посветена на Света Репарата.

Редицата различни стилове, които се виждат в сградата днес са свидетелство за променящия се вкус през дългия период, от полагането на основите до завършването ѝ.

Първият камък на фасадата е положен на 8 септември 1296 г., а Арнолфо ди Камбио продължил работа по катедралата до 1302 г., проектирайки базилика с класически форми. Неговият дизайн се различава сериозно от днешния вид на сградата. Ако се загледаме в северната и южна страна, ще забележим, че първите четири прозореца на всяка страна са по-ниско, по-тесни и по-близо от другите на изток от тях, които са част от разширението, построено от Франческо Таленти в средата на 14 век.

Арнолфо успява да завърши две части и половината на новата фасада. Тя била демонтирана през 1587 г., когато великия херцог Франческо I Медичи решил да построи нова, а оцелелите статуи може да се видят в музея.

Работите по строежа се забавили, когато Арнолфо умрял през 1310 г. и продължили чак през 1331 г., когато магистратите на Арте дела Лана, гилдията на търговците и производители на вълна, поели отговорност за строежа. За ръководител бил избран Джото, който посветил по-голяма част от времето си на издигането на камбанарията, но починал три години по-късно. Поста му бил поет от Андреа Пизано до 1348 г., годината в която Черната чума покосила града и намалила популацията му от 90 000 на 45 000.

Завършена е около 1367 г., когато е напълно покрита от цветни мраморни плочи, освен фасадата, която била завършена чак през 19 век.

Останал недовършен и купола, до 1421 г., като само многоъгълната му основа била започната. Двама архитекти, Лоренцо Гилберти и Филипо Брунелески спечелили проекта, но всъщност Брунелески го построил показвайки огромно майсторство и гениално техническо мислене.

Входа за самата катедрала е безплатен, но ако посетите някоя от забележителностите около нея се доплаща. Има три вида билети – Брунелески пас, в който са включени всички възможни за посещение забележителности – купола, камбанарията, баптистерията, музея и криптите. Цената му е 30 евро, важи за три дни, като само качването на купола е задължително да се случи на деня, който сте избрали. Следващия пас е Джото пас, в който са включени камбанарията, баптистерията, музея и криптата, цената му е 20 евро и важи пак три дни. Последният е Гилберти пас с включени баптистерията, музея и криптата, цената му е 15 евро.

Ние си бяхме взели паса Джото, защото така или иначе само мъжа ми щеше да се качва, аз имам ужасен страх от високо и бяхме преценили, че гледката от камбанарията ще си заслужава повече. Опашките за всяка забележителност, обаче, бяха повече от безумни и решихме да пробваме рано сутринта на следващия ден. Тази за катедралата се виеше по целия площад и изобщо не ни се чакаше поне час на горещото слънце. Препоръчвам купуване на билети онлайн, ето това е официалния сайт.

След като се видя, че няма как плана ни да се изпълни както го бяхме подредили, решихме да хапнем набързо и да отидем да види дома на семейство Медичи – Палацо Рикарди. Обяда беше в едно заведение в малка уличка до Дуомото и не беше нищо специално.

След като се представихме на входа на палацото, разбрахме, че в него се влиза на определени часове и следващия беше след около час и половина. Е, няма да си разваляме настроението, тръгнахме по другите избрани точки. Така или иначе всичко във Флоренция е на един хвърлей едно от друго.

Отново минахме покрай Дуомото, видяхме го от друг ъгъл,

а след това тръгнахме по Виа Рома. По нея се намира Пиаца дела Република, един от главните площади на града, още от римски времена. Колоната на изобилието маркира мястото, на което се е намирал римския форум, а днешната колона датира от 1431 г.

По време на Средновековието районът около колоната е била гъсто населен с пазари, църкви и табернакули (преносими еврейски храмове), бил е центъра на града. Тук е било и еврейското гето, а хората в него били задължени да живеят тук от Козимо I Медичи.

Площада запазил средновековния си вид чак до 18 век, когато градската управа решила да го разшири и да „поразчисти“ центъра. Кули, църкви, работилници, домове и оригиналните седалища на гилдиите били разрушени.

По самата улица също има гледки, които си заслужават вниманието ви

„В град Флоренция има красиво изработено бронзово прасе. Прясна, чиста вода тече от устата на животно, която е потъмняла от времето. Само зурлата му блести, все едно е полирана.“ С тези думи Ханс Кристиян Андерсен, датския писател, описал известния Фонтана дел Порчелино, намиращ се на Меркато Нуово, близо до Понте Векио.

Фигурата е била изработена от бароковия майстор Питро Така, направен по мраморно копие на гръцки оригинал, който папа Пиус IV подарил на Козимо I през 1560 г., по време на визитата му в Рим. Оригиналната статуя може да се види в галерия Уфици.

Козимо поръчал бронзовото копие през 1612 г. за да украси Палацо Пити. Няколко години по-късно Фернандо II Mедичи решил да го превърне в чешма и да го сложи на сегашното му място.

Според традицията трябва да поставите монета в устата му и да я плъзнете надолу, надявайки се да падне в решетката пред него. Ако падне там, трябва да си пожелаете желание.

Често прасето било крадено и чупено, защото повечето монети падали вътре в него, заради което оригиналната фигура била преместена в музея Бардини през 2004 г.

Защо обаче зурлата му е толкова излъскана? Според общото вярване, женското прасе е животно, свързано с късмет. Заради това, всяка жена, която искала да има син, търкала носа на статуята. Според други, лъсната зурла се получила подари друга причина. В миналото, от него се пиела вода, но, за да пиете е трябвало да се наведете съвсем близо до носа му и да се подпрете на него. Мнозина вярват, че ако го потъркате, ще се върнете във Флоренция. Каквато и да е причина, около Порчелино винаги има огромна тълпа и за да успеете да го снимате или пипнете, трябва да се заредите с голямо търпение.

От тук продължихме към Пиаца дела Синьория, който е бил политическото и социално сърце на Флоренция в продължение на много години. Тук е имало няколко парламенти, публични събирания, но е и известно място, на което туристите може просто да се разходят и да се насладят на красивите сгради и скулптури. Тук може да видите известната лоджия със статуи, напомнящи за известни събития в историята на града, както и важни митове. Също така Фонтана на Нептун, входа на Палацо Векио, реплика на Давид и музея на Гучи. Наблизо е Галерия Уфици.

Най-важния дворец, политически, също има вход на Пиаца дела Синьория. Палацо Векио е бил седалището на политическата сила и до днес е дом на общинския съвет на Флоренция. В днешно време е най-известен като музей. Въпреки, че фасадата му с тухли е доста аристократична, може да видите и републикански фриз над входа, на който пише, че Христос е цар. Това намеква, че никой земен управник няма абсолютна власт. На входа се намира копие на Давид от Микеланджело от 1873 г. (оригинала е в Галерия дел’Академия). Освен него може да видите и копие на Мароцо, флорентинския лъв, направен от Донатело през 1420 г.

На пиацата се намира известната лоджия на Орканя, Лоджия дей Ланци. Кръстена е на войниците, бодигардове на Козимо II, които са стоели в нея, докато той е в двореца. Пространството е построено през 14 век, което е впечатляващо, тъй като е направено с римски арки, докато готическите сгради са били популярни в този период.

Днес лоджията е обществена галерия със скулптури, показващи историята на Флоренция. Една от най-известните е „Ограбването на сабинските девици“ от Джамболоня. Друга известна е „Персей“ на Челини, представляваща Персей, държащ отрязаната глава на Медуза. Тя се приемала като заплаха към враговете на Козимо.

Фонтана Нептун е създаден от Бартоломео Аманати през 1575 г. и представлява римския морски бог, заобиколен от водните си нимфи. Фонтанът символизира тосканските победи по море. Направен е за сватбата на Франческо де Медичи и Йоана Австрийска. Интересен факт е, че Нептун е с лицето на Козимо, чиято статуя може да видите до фонтана.

От тук вече се запътихме и към Палацо Рикарди за уречения час. Цената на билета е 8 евро, като не може да се купи онлайн, само на място. Няма много желаещи за посещение, така че не притеснявайте от опашки.

Около 1444 г., Козимо Старши, патриарха на семейство Медичи, поръчал на Микелозо да построи дворец на Виа Ларга (днес Виа Кавур), близо до църквата Сан Лоренцо, като това щяла да бъде първата ренесансова сграда, издигната във Флоренция. Характеризира се с ясно очертани етажи и огромен корниз, украсяващ линията на покрива. Две асиметрични врати водят до типичен вътрешен двор от 15 век, построен,следващ моделите на Брунелески и украсен с фрески. До 1460 г. дворецът бил завършен (бил е и резиденция на Лоренцо Великолепни), въпреки че през 1517 г. оригиналната сграда били променена по проект на Микеланджело.

След като Козимо I се мести в Палацо Векио през 1540 г., след превръщането му във Велик херцог, дворецът продължил да се обитава от по-нисши членове на семейството до 1659 г., когато Фердинандо II го продава на маркизите Рикарди. По това време дворецът е разширен и значително променен.

Може би най-важната част от двореца и до днес е параклиса, изрисуван през 1459 г. от Бенозо Гозоли.

Честно казано, останах малко разочарована от двореца, някак очаквах нещо повече, а от славното му минало не беше останало много, освен красиви тавани и стени.

След като разгледахме палацото, дойде време и да отидем и да се настаним в апартамента си. Тъй като бяхме във Флоренция, поне си мисля, че беше заради това, цените на настаняването бяха убийствени. Едва успях да намеря апартамент, не особено близо до центъра, но както се оказа, с удобен транспорт, на прилична цена. Самият апартамент не беше нищо особено, но напълно достатъчно за нас, удобен и чист. Ето го и в booking.com.

След оставяне на багажа и кратка почивка се върнахме обратно към центъра. От апартамента ни има трамвай, който спира на централната гара във Флоренция, а от там до Дуомото са има-няма 10 минути. Така или иначе в самия център транспорт почти не минава, така че това е единствения начин да се стигне до него от по-далечните части.

Когато стигнахме до Дуомото видяхме, че опашката беше значително намаляла и решихме да се качим на камбанарията. Вече ви разказах за нея, така че само ви показвам прекрасните гледки от горе.

Докато мъжа ми и детето се катереха на камбанарията, а аз ги чаках на сянка, изпуснахме работното време на катедралата и я оставихме за следващата сутрин. Цял ден беше голяма жега, около 28 градуса, и сега привечер, беше станало много приятно. Затова решихме да продължим днешната дълга обиколка и да стигнем до река Арно и Понте Векио.

Най-впечатляващи и стар мост във Флоренция е Понте Векио или буквално преведено – Стария мост. Проектиран е от ученик на Джото, Тадео Гади, и е завършен през 1345 г. Известен е с многото си магазини по и около моста, като е бил територия на ковачи, кожари и месари, които използвали реката като сметище. Херцог Фернандино ги изгонил от това място, защото били много шумни и дейността им била свързана с прекалено силни миризми, и били сменени от бижутери и златари, които също така можели да плащат и по-висок наем.

Твърди се, че мостът е съществувал още от римски времена. Тогава е бил дървен, но след наводнение през 1333 г., бил построен от камък. Състои се от три арки, като средната е най-голяма, с трийсет метра дължина. В центъра на моста има бюст на Бенвенуто Челини, италиански артист, който започнал кариерата си като златар на Понте Векио. Германците не го разрушили през Втората световна война, но порой през 1966 г. не бил толкова благосклонен и голяма част от златния капитал заминал в река Арно.

Хората, които са чели романа на Дан Браун „Ад“, са чували за Коридорио Васариано, тайния коридор на Васари. Този издигнат коридор е преминавал през магазините на Понте Векио и е свързвал Палацо Векио с Пити Палас. Васари проектирал тайния път за Козимо I за да може той и семейството му да минават от единия дворец до другия необезпокоявани и без да бъдат видени от никой. Коридорът е дълъг почти километър. В момента се реставрира и се надявам скоро да може да бъде посетен и от туристи.

На моста е имало четири кули, но три от тях са съборени при строежа на коридора. Четвъртата, собственост на семейство Манели, била спасена, коридора бил построен около нея заради носещите колони.

Бреговете на река Арно са много красиви, а гледките от моста също не са за изпускане.

След този доста дълъг ден не ни остана нищо друго освен да потърсим нещо за вечеря и да се порадваме на Флоренция по тъмно. Маршрутът на прибиране вече ни беше до болка познат, но пък толкова красив.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

2 thoughts on “Флоренция – ден първи

  1. Здравейте, виждам че
    има доста неточности в коментара, то няма да се спирам на тях, важното е че жената е направила хубави снимки и пътепис! За хора, които сами са си направили тура е ок!

    1. Здравейте, какви неточности имате предвид? Ще се радвам да науча нещо ново и различно 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.