Египет – ден първи

Кайро и Гиза

Така, най-накрая след това изключително впечатляващо, изморително и емоционално зареждащо пътуване, успях да си събера мислите и да мога да синтезирам какво, как и кога правихме! Сигурно ще пиша прекалено много и прекалено ентусиазирано, но ще ми простите 🙂 Просто беше толкова прекрасно, че ми се иска да предам всяко малко нещо, което видяхме и почувствахме…

Нямам много за разказване за организацията, защото се доверихме на екскурзия по програма на фирма Абакс. Сигурно има хора, които биха отишли в Египет самостоятелно, но аз не съм от тях. Нямам нито нервите, нито способностите за пазарене или търпимост към всякакви начини да те отклонят от първоначалния ти план, които са нужни за да обикаляш сам тази страна, та дори и само по забележителностите и туристическите места.

Първият ни ден започна изключително рано, нещо, нещо което щеше да бележи цялата екскурзия, почти всеки ден ставахме ако не в 3, то поне в 5 сутрин! Та, този ден започна около 3 през нощта, защото полета ни беше в 5.30 ч.! Всичко на летището си мина по стандарт, полета беше директен чартър до Кайро, нищо особено не мога да кажа. Кацането беше съпроводено с гледки в специфичен цвят охра, който щеше да ни преследва през цялото време. Все пак Египет е 90 % пустиня.

Кайро, на арабски Al-Qāhirah (Победител) е столицата на Египет и един от най-големите градове в Африка. Намира се на едно и също място от повече от 1000 г., на бреговете на Нил.

Градът става известен като „града на хиляда минарета“ заради много си джамии, замъци и църкви, намиращи се тук, заедно с втория най-стар университет в света, Ал-Азар, дом и на седалището на Арабската лига. В сърцето на Кайро се намира Египетския музей, в който се намират безброй предмети и безценни съкровища от 26-те династии на страната. Климата му е много различен, защото има 8 месеца лято и 4 месеца зима. В момента жителите на Кайро са около 20 милиона и както можете да си представите, придвижването из града е пълна лудница, но за това след малко.

Истинската история на града започва през 641г.пр.Хр., когато Амр ибн Ал-ас завладява Египет и построява новата ислямска столица на страната, Ал-Фустат, на север от древната крепост Вавилон. През 970 г., по времето на управлението на Фатимидската династия, генерал на име Джавхар основава нов град на име Ал Кахира (Кайро), който става официалната столица на Египет след разрушаването на Ал Фустат през 1168 г. при битка с кръстоносците.

Но стига с историята, да продължим с пътуването…

На летището в Кайро, освен проверката на документите и сертификати или тестове, трябва да си платите и виза. По принцип струва 25 долара (навсякъде в страната може да ползвате щатски долари, дори местните ги предпочитат), но чиновника, който ни се падна на нас си сложи по два долара на човек отгоре 🙂 Не знам дали е редовна практика и има ли го някъде упоменато, но аз се изненадах леко неприятно. Тази случка обаче ме подготви за всички следващи срещи с местни хора, при които бакшиша беше задължителен за абсолютно всичко, ама наистина абсолютно всичко… Имам една особено показателна история с охрана в храма в Карнак, но ще ви я разкажа в друг пътепис. Все пак не случайно след като се прибрахме, сина ми (на шест години) поне седмица повтаряше безспирно „Уан доляр, уан доляр“ 🙂 Нищо де, минахме всички проверки и чинно цялата група се подредихме по автобусите. Тъй като екскурзията беше по времето около Нова година, бяхме четири автобуса хора, като два бяха за Хургада след Кайро и два за круиз по Нил, на който бяхме и ние. Целият този конвой от хора беше задължително придружен от полиция при целия ни престой в столицата, с кола отпред и отзад на редицата и полицай вътре във всеки автобус.

Преминаването из задръстванията в Кайро беше неописуемо преживяване, из цял Египет правила на пътя все едно няма, почти липсват светофари или знаци, а за пешеходни пътеки изобщо не може да се говори. Хаоса е е невероятен, всеки си кара накъде иска, дори и в насрещното, завива, изпреварва, маневрира, нещо страшно е 🙂 Всичко това е съпроводено с пешеходци, пресичащи където им падне, без изобщо да бързат. За мен си остава мистерия как няма катастрофи на всеки ъгъл, но явно те си имат някаква система, която чужденците не разбират. А, и всичко е придружено с постоянно свирене с клаксони!

Първата ни спирка в града беше стария Египетски музей, който честно казано, в момента е безсмислено да се посещава. Оставени са може би 10-15 % от всички експонати, а цялото място е като строителна площадка. Много неща са опаковани в сандъци, готови за местене в новия музей, който се намира до Пирамидите, но отварянето му постоянно се бави. Сградата е дело на френския архитект Марсел Дурньон, а музеят е основан през 1835 г., но е местен няколко пъти, докато през 1902 г. е кацнал тук.

Цената за посещение е 200 египетски паунда или около 13 долара.

Разбира се, най-интересната част беше останалото от гробницата на Тутанкамон, но за съжаление беше забранено да се снима. А и беше толкова претъпкано с хора, че дори и да беше не знам дали човек би могъл да успее.

Един бърз съвет – не купувайте нищо от сувенирния магазин на музея, цените са безумно надути.

След музея се насочихме към някакъв ресторант за обяд и Пирамидите, но преди това трябваше да прекосим почти целия град. Нагледахме се на безумен трафик, както и на много ремонти. Тук има много интересна особеност, египтяните не строят много нови пътища, просто разширяват вече съществуващите. И ако на пътя на разширението се окаже някаква част от блок или къща, тази част просто се разрушава. И така, в пейзажа на трафика и на така или иначе порутено изглеждащите сгради се добавят и цели страни на блокове, на които виждате как всеки собственик е бил украсил апартамента си 🙂

Високата кула над сградите е гълъбарник, има ги навсякъде из Кайро, тъй като гълъбите се смятат за деликатес.

След дълго пътуване стигнахме и до ресторанта, от който ни се разкри прекрасната гледка към пирамидите. Вече бяхме в Гиза, който някога е бил различен район от Кайро, но вече са смесени в един огромен конгломерат.

Като цяло храната ни нявсякъде в Египет беше на шведска маса с много салати, пилешко, ориз и зеленчуци. Подправки са странни за нашия вкус, но според мен всеки може да намери нещо, което му харесва, въпреки различната кухня. След обяда, който беше някъде около 14 ч., се насочихме най-накрая и към пирамидите. По пътя отново видяхме куриози, които хем бяха смешни, хем тъжни… Но няма как, в Египет има огромна бедност, както и много, много богати хора.

Пирамидите, въпреки че всеки ги е виждал на безброй снимки, впечатляват с размера и вида си. Поради тази причина около тях има построени огромни паркинги и шосета, защото обикалянето им пеша би отнело много време, а повечето туристи нямат такова. Поради тази причини и проверките на входа на комплекса са сериозни, понякога могат да ви накарат да слезете с куфарите си, да минете проверките през скенери и каквото друго има (скенери има на входа на абсолютно всяка забележителност) и чак тогава да намерите автобуса на паркинга.

Пирамидите в Гиза и Сфинксът са сред най-известните туристически дестинации в света, били са такива дори и по римско време. Всяка от тези впечатляващи структури е служила за място за последна почивка на фараони от четвърта династия (2613-2494 г.пр.Хр.) Голямата пирамида в Гиза е построена за фараон Хуфу ( гърците са го преименували на Хеопс), а другите две са на Хафре и Менкауре, неговите син и внук. Хеопсовата пирамида е едновременно най-старата и най-голямата от трите, както и първата сграда, чиято височина е била ненадмината в продължение на 3800 години!

Въпреки, че пирамидите доминират платото, всъщност те са заобиколени от много други монументи. Всяка кралска пирамида е само един елемент, най-важния, от по-голям комплекс, който включвал по-малки пирамиди на кралиците, допълнителна пирамида като втора, символична гробница на фараона, мастаба гробници за аристократите и други членове на семейството, погребения на символични или истински лодки и двойка храмове, свързани чрез богато украсен път. Единия до пирамидата, другия на брега на Нил.

Голямата Хеопсова пирамида е последното останало от Седемте чудеса на древния свят и е построена за между 10 и 20 години. Все още не ясно как точно е станало това. Направена е от местен пясъчник, но отвън някога е била покрита с висококачествен варовик. Вътре пирамидата има три камери. Саркофага на Хеопс все още може да се види в една от тях. До нея се стига през Голямата галерия, а за влизането има допълнителен вход, освен този за комплекса.

Два големи и впечатляващи кораба са открити заровени в южната част на пирамидата, разглобени. Смята се, че са използвани за пренасянето на фараонската мумия и погребалните предмети. Единия е сглобен и може да се види в музей, точно над мястото, където е намерен.

Фараон Хафре, който древните гърци преименували на Хефрен, бил син на Хуфу или Хеопс. Той построил втората пирамида в Гиза, на малко по-високо място. Така неговата пирамида изглежда малко по-висока от тази на баща му. Със своите 143,5 м обаче, тя е всъщност по-ниска, въпреки че също е впечатляваща. Върха ѝ все още пази красивия полиран варовик, който някога я е покривал цялата.

Погребалния храм на Хафре в основата на пирамидата и този в долината, близо до бреговете на Нил, са по-големи от тези на старата пирамида, както и са едни от най-добре запазените от Старото царство. Уникална черта в неговия комплекс е добавянето на статуя-колос до храма му в долината – Сфинкса.

Менкауре (Микеринос за гърците) е строителя на третата голяма пирамида в Гиза. Той почти със сигурност е бил син на Хафре и внук на Хуфу. Основата на неговата пирамида е около една четвърт от тази на другите и с оригинална височина от 65 м, пирамидата на Менкауре е най-малката от трите. Височината ѝ е намаляла по различни причини, включително и останалото малко място на платото в Гиза. Материала, ползван за облицовката ѝ бил гранит, за разлика от варовика на останалите. Освен трудното доставяне на камъка, чак от Асуан, на 800 км от Гиза, гранита е и много по-труден за обработка.

Както и до голямата пирамида, тук може да видим три по-малки гробници, използвани за погребването на кралиците му. Няма открита втора „сателитна“ пирамида, но се вярва, че най-голямата от трите за кралици е трябвало да бъде точно „сателитната“.

Менкауре умира преди комплекса му да бъде завършен и голяма част от гранита за облицовката не бил полиран. Храмовете му трябвало да се състоят от големи блокове варовик, облицовани с гранит, но всъщност били завършени с избелени тухли от кал. Въпреки това, култа към Менкауре продължил 300 години след смъртта му.

След като разгледахме пирамидите се метнахме на автобуса и продължихме към последната част от разходката ни в този предълъг ден – Сфинкса.

Статуите колоси са един от отличителните белези на египетската цивилизация, а Сфинксът е най-известния. Издълбан е директно в скала по времето на Четвъртата династия (2613-2494 г.пр.Хр.), което също така го прави и най-стария. Сфинксовете на древен Египет са символизирали фараона с тялото на лъв, като демонстрация на силата му.

Сфинксът е пленявал въображението на пътешественици и откриватели от векове, дори и по време на древен Египет. През Осемнайстата династия (1550-1295 г.пр.Хр.) се превърнал в олицетворение на бога-слънце и бил наречен „Хоремахет“ или „Хор на хоризонта“. Фараон Аменхотеп II построил храм до Сфинкса, който посветил на този бог. Синът му, Тутмос IV, пък издигнал стела между лапите му, наречена „Стелата на съня“, разказваща за сън, който Тутмос имал.

Както виждате, пирамидите са точно толкова впечатляващи, колко всеки човек си представя. Да, трябва да игнорирате нахалните търговци и викането, хаоса, бутането на тясно място, особено около Сфинкса, но преживяването си заслужава абсолютно всяко неудобство. Дори сина ми, беше страшно впечатлен, въпреки изморителния ден и ранното ставане.

С прекрасна гледка почти на залез си казахме довиждане с пирамидите и се насочихме към хотела, където да починем заслужено.

Хотела ни, Movenpick Cairo Media City, беше в изцяло нова и модерна част на града, но бяхме толкова скапани от път и емоции, че искахме само да хапнем и да лягаме. Тук беше и най-вкусната ми вечеря за цялата екскурзия, но това не е от толкова голямо значение. Даже имахме възможността да наблюдаваме египетска сватба в хотела 🙂 Добре, че бяхме изморени и си носех тапи за уши 🙂

Набързо малко полезна информация за която се сетих, карти за интернет и разговор може да си купите от летището или да помолите екскурзоводите. Навсякъде освен български има и местен, така че винаги ще ви помогнат. Цената за около 10 ГБ ( не помня точно) е 7 долара, така че купувайте спокойно. Аз не успях да ги изхабя, въпреки честото ровене в интернет и звънене 🙂

Сега ви оставям и започвам да подготвям следващия разказ за полета ни до Асуан, качването ни на круизния кораб и началото на плаването ни по Нил.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.