Версай

Вторият ни ден в Париж всъщност беше предвиден за Версай. Както знаете, а може би не всеки знае, Версай се намира в едноименно градче, съвсем близо до Париж, на около 40 км от центъра му.

След предния ни ден, в който прекарах на крак повече от 12 часа, тази сутрин се чувствах не особено отпочинала и готова за приключения, но нямах избор. Апартамента ни се намираше в район, горе-долу на половината път към Версай, но за да стигнем до него трябваше да ползваме метро и после влак. Билети имахме купени предварително за 9 ч., така че даже трябваше и да бързаме.

Е, може да си представите, че това с бързането хич не ни се получи и решихме да пробваме по-лесния вариант – стигане с такси. Най-удобно е да използвате приложението Freenow, което е нещо като Uber. Избирате си маршрута, а то ви казва колко ще струва, а най-удобното е, че се плаща с карта през самото приложение и така няма как да сте излъгани или прецакани с пари. Шофьора ни дойде доста бързо, с огромен лъскав мерцедес и след има-няма половин час бяхме пред входа на двореца.

Цената на входния билет е 27 евро и с него имате възможност да разгледате абсолютно всяка сграда и градина в рамките на Версай. Препоръчвам билети да се купуват директно от официалния сайт, в него има различни варианти, ако нямате време за всичко или просто не ви е интересно. Въпреки, че бяхме с билети за определен час, се наложи да почакаме на опашка около 20 минути, докато всеки за нашия час мине щателна проверка на багаж и документи. При нашето посещение се изискваше да се покаже сертификат за ваксина или отрицателен тест за Ковид. Представям си какво е когато има повече туристи, ние имахме огромен късмет да го посетим с толкова малко блъсканица и да му се насладим в пълния блясък.

Двореца Версай е включен като обект на ЮНЕСКО от 40 години и е едно от най-големите френски постижения на изкуството през 17 век. Стария ловен павилион на Луи XIII e трансформиран от сина му, Луи XIV, когато мести двора и правителството си тук през 1682 г. Редица крале след него продължават да украсяват двореца чак до Френската революция.

Днес дворецът има 2300 стаи на над 63 154 кв.м.

През 1789 г. Френската революция принудила Луи XVI да напусне Версай за Париж. Дворецът никога повече нямало да бъде кралска резиденция и новата му роля била дадена през 19 век, когато станал Музей на историята на Франция по заповед на крал Луи-Филип, който седнал на трона през 1830 г. Стаите в двореца били посветени на поемането на нови колекции от картини и скулптури, представящи велики фигури и събития, които са маркирали историята на Франция. Тези колекции са продължили да се разширяват до ранния 20 век, когато под управлението на куратора Пиер де Нолак, дворецът открил отново историческата си роля и цялата му централна част била реставрирана във видя в който е бил като кралска резиденция.

Версай никога не е имал защитната роля на средновековните замъци. Появявайки се в началото на Ренесанса, термина „шато“ бил използван за да се определи провинциалната локация на луксозна резиденция, като противовес на градските такива. Затова било нормално да се казва двореца Лувър и шато Версай. По това време Версай било село, но през 1673 г. то е разрушено за да направи място за новия град, който Луи XIV искал да създаде. В днешни дни Версай е всичко друго, но не и провинциалното имение, каквото е било някога. Въпреки това, края на градината в западната страна все още е заета от гори и селскостопански растения.

Първото, което ще видите при обиколката си е главния вход. Портата на честта е главния вход на имението и разделя Почетния двор от площад д’Армс и е заобиколен от северна страна от скулптури на Победата на Франция над империята и Победата на Франция над Испания от южна.

Ще се опитам накратко да ви разкажа за по-интересните и важни зали в двореца, защото за всички е просто невъзможно. Въпреки, че обиколката е на много малка част, пак е много и изключително красива.

Строежа на Кралския параклис е завършен в края на управлението на Луи XIV. Това е петия и последен параклис в двореца след Луи XIII. Целия дизайн на сградата, големите прозорци и контрафорси са вдъхновени от готическата архитектура. Параклиса бил посветен на свети Луи, патронния светец на краля и прародител на кралското семейство.

Следва престижна серия от седем стаи, измежду които и параден апартамент, използван за официалните дейности на суверена. Поради тази причина той бил украсен с богати декорации в италиански стил, силно харесвани от краля по това време, мраморни колони и изрисувани тавани. През деня, Кралският апартамент бил отворен за всеки, който искал да види краля и семейството да преминават по пътя си към параклиса. По времето на Луи XIV тук са били организирани вечерни сбирки няколко пъти в седмицата.

Стаята на Херкулес била последната стая, построена от Луи XIV в края на властването му. От 1682 г. пространството било използвано от параклиса, който се простирал на два етажа, преди да бъде преместен в сегашния. Трябвало да се направили под за новата стая, но декорацията ѝ не била довършена до Луи XV, който донесъл огромната картина „Вечеря в къщата на Симон“ от Веронезе, която пък била подарък за Франция от република Венеция. Работите по стаята приключили, когато бил завършен тавана, представящ „Апотеоз на Херкулес“. Художникът на тавана, Лемоан се самоубил една година след като краля го обявил за главен художник на двореца, изтощен от огромния проект, по който работил четири години.

По време на вечерните сбирки, Стаята на изобилието служела за отдих, където се сервирали кафе, вино и алкохол. Била е също и като коридор преди Колекционерската стая на Луи XIV, в която кралят обичал да излага сребърните си вази, скъпоценни камъни и медальони.

Стаята на Венера, както и Стаята на Диана, представлявала главния вход към Кралския апартамент, защото била за върха на голямото стълбище, преди да бъде разрушено през 1752 г. Венера е изобразена на тавана като богинята на любовта, асоциирана с планетата в древна Гърция. Картините, украсяващи арките показват велики мъже или герои от древността, чиито действия, вдъхновени от богинята, често намеквали повече или по-малко за делата на Луи XIV.

Стаята на Марс е следващата и отбелязвала началото на Кралския апартамент. Използвана била като стая за охраната, поради което и посвещението ѝ на бога на войната било подходящо. В центъра на тавана има картина на Марс на колесница, теглена от вълци.

Стаята на Меркурий първоначално била кралската спалня, въпреки че леглото било премествано рано през зимата за да направи място на маси за игра. Маси, огледала и прекрасни полилеи от чисто сребро украсявали стените преди 1689 г., когато Луи XIV трябвало да ги разтопи за да финансира една от войните си. Един от редките моменти, в които стаята все пак е използвана като спалня е бил, когато херцога на Анжу, внук на Луи XIV, бил обявен за крал на Испания и спал тук три седмици преди да пътува до кралството си. В тази стая бил изложен и ковчега с тялото на Луи XIV от 2 до 10 септември 1715 г.

Леглото, което в момента се намира тук е донесено от Луи-Филип, когато Версай бил превърнат в музей.

Проектирана като церемониалната зала на суверена, Стаята на Аполон е използвана като тронна зала от 1682 г. насам. Тавана е посветен на Краля Слънце, изкуството и мира. Символа на слънцето, приет рано от Луи XIV е илюстриран чрез образа на Аполон на колесницата си, заобиколен от алегорични фигури. До 1689 г. известния сребърен трон на краля (огромен дървен стол, висок 2.6 м и покрит със сребърни плаки и скулптури) някога стоял на платформата. Необикновения трон бил претопен и сменен от поредица позлатени столове в стил според периода.

Строежа на Военната стая започнал през 1678 г. Декорацията ѝ е в чест на военните победи, довели до мирния договор от Ниймеген. Стените са покрити с мраморни панели, украсени с шест трофея и оръжия от позлатен бронз.

Следва Огледалната зала, най-известната и най-впечатляваща стая в двореца. Ние имахме огромен късмет да я посетим в това странно време, защото нямаше почти никакви хора и успяхме да ѝ се насладим в пълен блясък. Не знам дали много хора могат да се похвалят, че са я видели празна 🙂 Залата е построена за да замести голяма тераса, която се е отваряла към градината. Терасата първоначално се е намира между Кралския апартамент на север и този на кралицата на юг, но било неудобно и странно краля да излиза навън за да стигне до покоите на кралицата, особено при лошо време, и скоро било взето решение да се премахне.

Цялата дължина на залата (73 метра) отдава почит на политическия, икономически и артистичен успех на Франция. Икономическия просперитет е представен чрез броя и големината на 357 огледала, поставени върху 17 арки срещу прозорците, демонстрирайки че новото френско производство може да се съревновава с венецианския монопол в произвеждането на огледала. По това време такива предмети били огромен лукс.

Аристократи и посетители пресичали залата всекидневно, която служела и като чакалня и място за срещи. Била използвана и за церемонии в редки случаи, като например когато владетелите искали да добавят допълнителна пищност при забавите при кралските сватби или дипломатически приеми.

Тук е подписан и Мирния договор от Версай, слагащ край на Първата световна война. От тогава, президентите на републиката продължават да приемат официални гости тук.

През 1701 г. Луи XIV преместил спалнята си в голяма стая, покриваща близо 90 кв.м. и намираща се в центъра на източната фасада на двореца. Три високи врати, водещи до Огледалната зала били запечатани. Кралската спалня е най-важната и символична стая в Кралския апартамент и е била използвана по няколко пъти на ден – по време на церемониите по „ставането и лягането“ на краля, когато е вечерял частно и когато е приемал хора от двора или дипломати. Луи XIV е умрял в тази стая на 1 септември 1715 г. след 72 властване.

Стаята на мира е симетрична на тази на войната и има същите мраморни украси и трофеи. Тук, обаче, купола и арките са декорирани с теми за добруването и мира, донесен в Европа от Франция. Още от началото на управлението на Луи XIV, тази стая е била отделяне от Огледалната зала чрез подвижен параван и се е считала за част от Апартамента на кралицата.

Спалнята на кралицата била най-важната стая в нейния апартамент и тук кралицата е прекарвала голяма част от времето си. Тук е спяла, често с краля, а сутрин е приемала гости по време и след тоалета си, който както този на краля, бил държавна церемония, контролирана от строг етикет.

Тук кралицата е раждала, публично, въпреки че тази дума не е много точна. Всъщност, само няколко човека са имали достъп до спалнята ѝ при раждането – доктори, придворни дами, гувернантка, принцеси от кралското семейство и няколко члена на църквата. Останалата част от двора чакала в другите стаи, чиито врати стояли символично отворени. Кралицата била слагана на специално родилно легло, скрито зад параван или палатка от плат. След раждането е била премествана на нейното си легло и целия двор минавал да поднесе поздравленията си. Деветнайсет принцове и принцеси са родени тук между 1682 и 1786 г., а две кралици са починали – Мария-Тереза и Мари Лесчжинска.

Стаята на аристократите била използвана като второ предверие. Кралица Мари Лесчжинска водила официалните си аудиенции тук, седнала под балдахин. Мария-Антоанета не харесвала много стила на Луи XIV и я предекорирала цялата, освен тавана.

Традиционно, публичните вечери на Кралската маса, давани от краля и семейството, се случвали в Предверието на кралицата. Богатата церемония привличала голям брой любопитни наблюдатели. Само на членове на кралското семейство било позволено да вечерят, докато привилегировани херцогини, принцеси и други важни фигури стояли пред тях на столове, а други хора от двора стояли прави наоколо.

Влизането в апартамента на кралицата ставал през „Стълбището на кралицата“, наречено и „Мраморното стълбище“ и било контролирано от Стаята на охраната, в която 12 охранители стояли денем и нощем. Във Версай само краля, кралицата и дофина имали право на лична охрана. Това е единствената стая, в която декорацията от 17 век е напълно запазена, тъй като кралицата не прекарвала никакво време тук и не намерила за нужно да я променя.

Стаята за коронация е голямо пространство между кралските апартаменти и е служело като втори параклис, а после като стая за охрана. През 1833 г. се превърнала в зала, посветена на славата на Наполеон Бонапарт, първи консул и император на французите. Идеята била да се изложат най-великите картини от неговото управление, които не можело да се изложат никъде другаде в двореца. В центъра на стаята е „Колоната от германската кампания“, която Наполеон поръчал от фабриката за кралски порцелан за да почете първите си имперски победи. Завършена през 1807 г. и сложена следващата година в Кралските апартаменти в Двореца Тюйлери, тя е един от шедьоврите на порцелановото производство по време на Империята.

Галерията на великите битки е най-важната от историческите галерии, създадени от Луи-Филип във Версай. Покрива почти целия първи етаж на южното крило на двореца и изобразява почти 15 века от френски военни успехи, от Клови до Наполеон, чрез 30 картини.

Луи-Филип изложил картини показващи най-големите битки, които са повлияли на историята на Франция. Луи-Филип изкусно е преплел победите на Революцията с тези на империята. Посланието му било просто – Франция е построила себе си наново чрез битките с враговете си, едновременно чужди и вътрешни, а страната е в мир и готова да посрещне нова ера, построена върху спокойствие и просперитет.

А ето и още малко снимки от двореца, защото просто няма как да опиша всяка стая, стълбище и красота, която видяхме. Няма да стигнат и десет поста 🙂

Особено впечатление ми направи камъка по стълбищата, който беше износен там, където са минавали най-много хора през вековете.

Както можете да си представите това обикаляне беше доста изморително и имахме спешна нужда да поседнем малко и да опънем крака. В самия дворец има ресторант, както и филиал на сладкарница Angelina, които правят едни от най-добрите сладкиши, които опитах в Париж. Препоръчвам да ги пробвате.

Тази невероятна красота, на която се насладихме из залите на двореца и атмосферата, която попихме завинаги е само половината на това, което може да видите във Версай. Една от най-известните части на имението е неговия парк и изключителните фонтани.

Още когато погледнете през централните прозорци в Огледалната зала ще видите прекрасна гледка, простираща се до хоризонта. Уникалната „Перспектива“ в оригиналния си вид е датирала още преди управлението на Луи XIV, но той я е развил и увеличил, заедно с градинаря Андре Ле Нотр, който разширил „Кралския път“ и изкопал „Големия канал“. Работата по градините продължила над 40 години, а задачата била монументална. Огромни количества пръст е трябвало да се преместят, да се създадат цветни лехи, Оранжерията и да се изкопаят фонтаните и Канала на място, което е било поляни и блата. Донесени са дървета от различни региони на Франция, а хиляди мъже, понякога цели военни полкове, са участвали в този забележителен проект. В градините има 50 фонтана и 620 водни игри, които са важна част от естетиката, желана от Краля слънце и създават шоу, с което Луи е целял да покаже славата на царуването си.

Всяка година, в определени часове, фонтаните изпълняват музикално шоу, което е подробно описано в програмата, дали на сайта или на брошура, която се взима на входа на градините. Имението е огромно, така че освен пеша може да го разгледате и с влакче, което ви води до двореца Големия Трианон, Двореца на Мария-Антоанета и Големия канал.

Мен лично краката вече ме боляха, така че реших да си спестя 2 .2 км до по-малките дворци и взехме влакчето. Хваща се точно в началото на градините и има три спирки , като с билета си може да слизате и да се качвате и на трите. Цената му е 8.50 евро. Ние решихме първо да слезем на Големия Трианон, чието работно време започва в 12 на обяд и ние бяхме от първите му посетители. Имайте предвид, че във Версай влязохме около 9.20 ч., вече беше обяд, а бяхме разгледали само самия дворец 🙂

Големия Трианон е издигнат през 1687 г. от Луи XIV за да избяга от помпозността на дворцовия живот и за да може да се отдаде на аферата си с мадам де Монтеспан. Дворецът е може би най-финия архитектурен ансамбъл в имението на Версай. Силно повлиян от италианската архитектура, той е разположен на един етаж, ограден от градини. Първоначално семеен дом за Луи XIV, Големия Трианон по-късно бил използван от Мари Лезсчжинска през летните месеци. През 1963 г. генерал де Гол решил да възстанови двореца и да го използва за да посреща чужди сановници и превърнал северното крило в президентска резиденция.

Оригиналните мебели на двореца били изгубени през Революцията. С няколко изключенияя, днешния му вид е както е изглеждал по време на Първия имперски период. Наполеон е обзавел изцяло двореца и често е прекарвал време тук с императрица Мари-Луиз.

През 1758 г. Луи XV решил да построи ново шато в средата на градините си, по които работел повече от десетилетие. Малкия Трианон е прекрасен пример за нео-класически стил, „гръцкия стил“, който превземал Европа. Завършена през 1768 г., новата сграда в имението се различавала от вече съществуващия мраморен Трианон. Тук, през 1774 г. Луи XV получил първите симптоми на шарката, която довела до смъртта му няколко дни по-късно, поставяйки младия Луи XVI и Мария-Антоанет на престола.

Луи XVI дал Малкия Трианон и земите му като подарък на младата си съпруга, която бързо редекорирала екстериора. Ботаническите градини на стария крал бързо били заменени с англо-ориеанталски, по-модерни за времето си. По време на Френската революция Малкия Трианон се превърнал в хостел, докато градините за малко избегнали да бъдат разделени на отделни парцели. Наполеон възвърнал двореца и градините до предишната им красота, първо за сестра си Паулин, а по-късно за императрица Мари-Луис, втората му съпруга. През 1867 г. императрица Южени, съпруга на Наполеон III, превърнала двореца в музей, посветен на Мария-Антоанет.

След като обиколихме и малките дворци се насочихме към Версай и фонтаните. Решихме първо малко да си починем покрай Големия канал, където ако имате желание може да си наемете лодки и да погребете в него. Ние искахме просто почивка, така че поседнахме покрай водата и хапнахме сандвичи. Тук има няколко ресторантчета, в които да се подкрепите или да си купите нещо за на крак, включително и десерти. Най-впечатляващото, обаче не беше гледката, а десетките огромни шарани, които се появиха, когато седнахме до водата. Съвсем сериозно си признавам, че при появата на първия сърцето ми слезе в петите, така се стреснах. А когато дойдоха десетки направо се втрещих…

Вече в плана ни оставаше да разгледаме само фонтаните и нямахме търпение! Няма как да ви опиша всеки един, поста и без това стана доста дълъг, затова ще разкажа само за най-важните, които не трябва да пропускате в никакъв случай. Следете и програмата кога се включват за да ги видите в пълен блясък.

Фонтана на Аполон се намира на мястото на друг фонтан, който е разширен през 1671 г. и е украсен с позлатена фигура на Аполон и колесницата му.

Този на Енцелад е направен от олово и е вдъхновен от легендата за падането на гигантите в гръцката и римската митология. Наказани заради опита си да се изкачат Олимп и да детронират боговете, гигантите били погребани под купчина скали.

Фонтана на Латона е вдъхновен от „Метаморфозите“ на Овидий. Той илюстрира историята на Латона, майката на Аполон и Диана, защитавайки децата си от обидите на селяните от Ликия и молейки Юпитер да отмъсти за нея. Богът я чува и превръща жителите на Ликия в жаби и гущери.

Фонтана „Балната зала“ е създаден между 1680 и 1685 г. и е единствения, който е оцелял в първоначалния си вид до днес. Украсен е с полукръгла каскада , свършваща с воденични камъни и мидени черупки, донесени от Индийския океан и Червено море от армията.

Oгледалния басейн е бил изкопан през 1672 г. за да допълни друг фонтан, намиращ се срещу него. Днес тук може да видите музикално шоу на фона на Хендел и Бламон.

Фонтана „Гора от колони“ има кръгъл перистел, подчертан от 32 колони и е повече мраморна, отколкото зелена горичка, проектирана през 1684 г.

Горичката на „Банята на Аполон“ датира от 1778 г. Централния басейн е гледан от високо от голяма изкуствена скала, декорирана с фонтани и кухи пещери. По нея има и скулптурни групи, стоящи от всяка страна на Аполон.

Фонтана на Нептун е направен между 1679 и 1682 г. и строежа му е надзираван от същия архитект, която е направил и „Балната зала“. Първоначалния дизайн се е състоял от морска декорация на тема Нептун, но планираните големи групи така и не били построени при Луи XIV. При следващото управление формата му била променена и били сложени характерните скулптури. Новият фонтан бил официално открит от Луи XV и посетителите били силно възхитени от броя, големината и вариациите на водните пръски, падащи около оловните скулптури. В момента той има 99 пръскачки.

Горичката на трите фонтана е направена от архитекта Ле Нотр през 1677 г. и е единствения по идея на краля. Намира се на естествен наклон, който диктува вида му на три нива, свързани от каскади. През 2005 г. му е върнат оригиналния дизайн и водния ефект, търсен от краля – в долния басейн пръските образуват „кралска лилия“.

Красотата на фонтаните не може да се предаде на снимки, просто трябва да се видят на живо. Ето още малко снимки на някои от по-малките и от градините, но пак прекрасни:

А това е карта на парка с всичко, което може да видите, на този линк има и по-голям вариант:

Дворецът Версай е едно от най-красивите места, на които съм била и не случайно е една от най-посещаваните забележителности в света. Градините му са наистина нещо невиждано и неповторимо, особено като си представим времето, в което са създадени. Отделете си цял ден за разглеждането му, всичко друго би било претупване и няма да усетите и малка част, от това което Версай може да ви предложи. Ние бяхме там до 5 ч. след обяд и пак не успяхме да видим всичко пълноценно, но много се изморихме.

Ако ви е интересна историята около шатото мога да предложа сериал и филм, които лично мен, ме впечатлиха – Versailles и A Little Chaos, той е за историята на построяването на фонтана „Бална зала“ и е просто прекрасен.

Oчаквайте следващите ми разкази за Париж и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.