Третия ни ден на острова започна доста по-спокойно след като бяхме разгледали част от него и имахме идея какво да очакваме. Така, че както на всяка „морска“ почивка, първата ни работа беше да отидем на плаж. За него вече ви разказвах, затова направо преминавам на следобеда, в който посетихме едно невероятно място – двореца Ахилион.
Дворецът се намира на идеално място в живописното селце Гастури. Впечатляващата сграда е построена през 1890 г. специално за Елизабет (Сиси), императрица на Австрия. Той е служил за летни почивки. За съжаление, Сиси умира особено трагично, когато е брутално нападната през 1898 г. в Женева, а Ахилион остава изоставен до 1907 г., когато го купува Кайзер Вилхем II oт Германия.
Впечатляващия външен вид на този красив дворец ви пренася назад във времето, когато е бил обитаван от тези две велики фигури от европейската история, чиято обща черта била обожаването на Корфу, Гърция и културата ѝ.
Императрица Сиси го построила за да избяга от трагедиите в живота си, а Вилхелм никога нямал възможност да му се порадва, защото избухнала войната. По време на Първата и Втората световна война двореца бил изоставен и безвъзвратно опустошен от врага. След години от реставрация и укрепване, най-накрая е възстановен до предишната си красота.
Корфу е бил окупиран от декември 1915 г. от френски и сръбски войски, по време на Първата световна война. През тази окупация войниците превърнали двореца във военна централа и болница. Фактът, че германците били врага, били една от главните причини за бедите, които сполетели Ахилеон, главно заради факта, че е собственост на Кайзера. Дори и до този момент не се знае колко статуи и други ценни предмети са изчезнали в този период.
След края на войната през 1919 г., дворецът станал собственост на гръцката държава. В мирно време много от мебелите били продадени на търг, разпръсквайки предметите надалеч, изгубени за Ахилион завинаги. През Втората световна, дворецът отново бил окупиран от чужди войски, този път германци и италианци. След освобождението на острова части от двореца били използвани като техническо училище за млади мъже и жени, но за съжаление, с течение на годините някога впечатляващата сграда бавно се превърнала в руина заради липсата на пари за ремонти, от които толкова много се нуждаела.
Дори преди да влезете в Ахилион, усещате величието му, благодарение на първите статуи, обитаващи външните части, всички вдъхновени от гръцката митология.
След като прекрачите прага на самия дворец, ще видите вдясно от вас портрет на императрица Сиси, а от ляво красива мраморна камина с малки статуи, които я украсяват.
Срещу вас пък са едни от най-красивите стълбища, които съм виждала. Тавана е украсен с голямо фреско, което изобразява четирите сезона. На края на стълбите има огромна маслена картина, изобразяваща триумфа на Ахил при битката с Хектор.
Католическия параклис на императрица Сиси е истински шедьовър, а най-впечатляващата му част е картината върху арковидния таван, представляваща процеса срещу Христос.
В залата на императрицата можете да видите лични предмети, дошли от спалнята на Сиси, както и голяма картина, показваща Одисей. В залата на кайзера пък има много негови предмети, като негов портрет и картини на морска тематика. При нашето посещение в една от стаите имаше изложба с костюми и портрети на оперната дива Мария Калас.
Външните части на двореца са украсени с прекрасни статуи. „Перистила на музите“ (градина, заобиколена от колони) на Ахилион е в йонийски стил и е взела името си от деветте музи, чиито статуи се намират на горния етаж на градината.
Тези статуи са в компанията на статуи на Хермес и Аполон. Вътре в аркадата има тринайсет бюста на древни философи и поети, както и специален на Шекспир. Най-ценната статуя в Ахилион е „Умиращия Ахил“, показващия умиращия герой, опитвайки се да извади стрелата от глезена си.
„Победоносния Ахил“ пък е най-голямата статуя на Ахил и освен невероятните си размери, показва и героя в момент на победа.
Освен всички красоти, които може да видите в градините, от тях се откриват изумителни гледки към морето и към Керкира. Не случайно кралските особи са избрали това място, другата му страхотна черта беше морския бриз, който подухваше навсякъде и правеше обстановката приятна в иначе голямата жега.
Цената на посещението е 10 евро, а за деца от 6 до 18 години е 8 евро.
След посещението на това прекрасно място се върнахме в Керкира за да доразгледаме всичко, което не успяхме предния ден. Силно препоръчвам ползването на платените паркинги, като най-удобния за нас беше точно срещу Старата крепост, която беше главната ни цел ни за тази вечер.
Историята на крепостта започва още от средата на 6 век, когато древния град Корфу бил разрушен от варварски атаки. Тогава обитателите му започнали да се местят към естествено защитения вертикален полуостров на крепостта, където се развил и византийски град, така наречения Корифо. Византийците построили стени и кули на двата върха.
Днешната форма на крепостта е благодарение главно на строежите по време на Венецианското управление (1386-1797 г). Полуострова бил отделен от сушата чрез построяването на морски ров. След опустошителната османска обсада през 1537 г., венецианците модернизирали крепостта. Големия архитект на Верона, Микеле Санмикели, дал характерната ѝ форма, според принципите на бастионната система. Когато столицата на острова се преместила в Ксополи в края на 16 век, Корифо останал да съществува главно като военна база.
По време на Британското управление (1814-1864 г.) били направени големи ремонти, построили се нови сгради, главно военни. През Втората световна война бомбите унищожили важни венециански сгради като двореца и казармите.
Входа към крепостта е през Спинада, известния площад на Корфу, който е и втория най-голяма в Европа. Входът е арковиден и има венециански символ, издълбан в мрамор. След него има две зали, в които се помещават Византийската колекция на Корфу и магазин за сувенири. Няколко метра по-нататък има друг ров, 22 метра, който днес е пресушен.
След входа, в дясно, се намира малък параклис на Мадона дел Карми, в който осъдените на смърт са били оковавани. Огромната сграда отпред е построена от британците през 18 век за казарма, а днес е Библиотеката на Корфу, в която се намират редки ръкописи.
Две каменни стълбища водят до по-висока точка, където се намира красив многоъгълен кладенец от 1732 г. До най-високата точка са нужни 20 минути изкачване, покрай часовниковата кула. Историците смятат, че там е имало древен храм. Освен това, през Средновековието, този връх, наречен Цитаделата, е бил обитаван и е имало няколко къщи, църкви, водни цистерни и складове за барут.
Всъщност, през 1499 г., 1800 човека са живеели на Цитаделата. За съжаление експлозия през 1718 г. унищожила голяма част от нея, както и църквата Агиои Апостоли. Гледките са впечатляващи, може да се види целия град и голяма част от Йонийско море.
На източната страна на крепостта се намира голямо равно пространство, използвано за културни събития през лятото. В края му е църквата „Свети Георги“, построена от венецианците като древен храм. Това всъщност е единствената църква в Гърция, построена в дорийски стил.
За повече от четири века, крепостта е била символ на венецианската окупация на Йонийските острови, а днес е една от най-впечатляващите забележителности на Корфу. Цената за посещението е 6 евро.
Честно казано, доста се изморихме от този ден, но все пак имахме малко останали сили да разгледаме още малко от прекрасните криволичещи улички на Керкира и невероятния чар, който те носят.
Хапнахме набързо една вечеря и успяхме да видим така наречения „златен час“ покрай брега на морето.
После си се прибрахме и сериозно изморени се заехме да събираме сили за следващия ден.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
