Санторини – ден четири и пет

За последния ни пълен ден на острова имахме сериозен план, който хич не се изпълни 🙂 Първата точка беше да стигнем до един от черните плажове на Санторини – този в градчето Периса. Има доста плажове на острова, но ние избрахме този, защото е лесно достъпен с градски транспорт, пясъчен е и идеален за семейства с деца.

Автобус отново взехме от Фира, прикачвам и разписанието, и след малко повече от половин час стигнахме и до Периса. То е крайбрежно градче на югоизточния бряг на Санторини с няколко километров черен пясъчен плаж. Издигайки се от северната му страна е планината Меса Вуно, на която се намират руините на древна Фира. Периса се свързва с Периволос, автобуса спира и там, и те общо покриват най-дългия плаж на острова. И двата плажа са организирани с чадъри и шезлонги, като е нужно само да си вземете кафе или вода от съседните кафенета за да си платите за цял ден.

Периса е доста малък и освен плажа няма какво да се прави особено. Забележителност е църквата, намираща се на площада, която е и от най-големите в Санторини. Казва се Тимиу Ставру, оригиналната сграда е построена в периода от 1835 – 1840 г., но е била разрушена при земетресение през 1956 г. и е изградена отново.

Полежахме си доволно, плажа беше почти празен и в ранния следобед решихме да тръгнем към втората точка от плана ни – градчето Пиргос. Автобуса, който пътува от Фира до Периса спира на няколко места и Пиргос беше една от спирките. Въпреки, че минава на един час, бяхме решили да си пробваме късмета.

Отидохме да го чакаме този автобус, само че разписанието явно не е особено точно на острова и, може би, около 20 минути по-късно от очакваното той дойде. Само, че се напълни още на първата спирка и всички останали трябваше да стоят прави, а място няма… Жегата също така беше сериозна. Е, помислихме малко и решихме, че не си заслужава да рискуваме да не можем да се приберем нормално и пропуснахме Пиргос 🙂 Много ми се искаше да го видя, на снимки изглежда приятно място, но просто не ми се висеше в жегата без ясна идея кога и как ще си стигнем във Фира. Ето няколко снимки от интернет за да добиете представа за градчето. Като цяло напомня и на по-известните си съседи, така че не страдах, че сме изпуснали нещо уникално.

Вече във Фира си починахме от почивката на плажа, и излязохме за вечерна разходка и да видим залеза и от тук. Честно да ви кажа, не знам защо всички искат да видят този в Ия, след като във Фира има много повече места, от които се вижда и е много по-спокойно. По цялата калдера има доста възможности за страхотни гледки, но тези от Фиростефани май ми харесаха най-много.

Разказът ми за този ден е доста късичък, все пак повече от половината премина в лежане на плажа, а и като цяло в програмата ни не остана нищо специално за правене. Затова направо се прехвърлям към последния ни ден, в който си тръгнахме и от острова. Полета ни беше по обяд, така че освен малко разходка из Фира нямахме време за нищо останало. Оставям ви с тези гледки и с прекрасното настроение, което Санторини остави в нас. Не знам дали защото беше доста по-празно от обикновено или просто защото е наистина уникално място, острова надхвърли всички мои очаквания. Бях подготвена за прекалено комерсиално и прехвалено място, а ме посрещна уют и наистина неподражаемо усещане и красота.

Очаквайте следващите ни пътешествия и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.