Санторини – ден три

За този ден бяхме решили да се възползваме от офертите, които предлагат всички туристически агенции на острова, а именно тази до вулканичния остров Неа Камени, горещите му извори и другия обитаем остров на Санторини – Тирасия.

В зависимост от градчето, в което сте отседнали се предлагат варианти, с различно място на тръгване. Ние спахме във Фира, така че тръгването ни беше от Старото пристанище в 11.30 ч. преди обяд. Освен този вариант за екскурзия, има и още няколко, слагам линк на агенцията, с която бяхме ние, може да ги разгледате. Цената за нашия вариант беше 26 евро на човек, а за детето (на 5 години) ни взеха половин цена.

И така, в десет и половина се насочихме към известните стълби за да слезем до пристанището. От фирмата препоръчаха да сме там около 20 минути по-рано, но ние се мотаем по пътя и решихме да не рискуваме. По принцип слизането по стълбите не отнема повече от 15-20 мин., а повече подробности за магаретата и лифта, които могат да се ползват вместо стълбите, съм описала в първия ми пътепис за Санторини.

Вече на пристанището трябваше да изчакаме нашето корабче, тъй като тръгваха няколко по различни маршрути.

Първата спирка беше Неа Камени – един от вулканичните острови на Санторини. Формиран е само преди 425 г., а най-скорошната лава е на по-малко от 50. Площта му е около 340 хектара и най-високата му точка е на 127 м надморска височина. Реално погледнато тук изобщо няма почва. На места, на които вулканичната тефра е била достатъчно дебела, трева, сукуленти и амаранти са успели да оцелеят, а през пролетта шарени цветя покриват върха му. Животинското царство е представено от няколко диви зайци и хиляди малки гущери.

пристанището, на което се акостира за разходката

За да влезете на острова се плаща 5 евро. Можете да разгледате няколко кратера, като навсякъде е отбелязано да не се отклонявате от пътеките. Задължително си носете вода и слънцезащитен крем, защото жегата е сериозна. На няколко места има изградени беседки с пейки, но няма никаква друга сянка.

Следващата спирка бяха горещите извори на съседното малко островче – Палеа Камени. Водата се затопля от вулкана и не може да се каже, че е точно гореща, но е по-топла от обикновено. Изненадата за мен беше, че корабчето спира на около 50 метра от брега и който иска плува до топлата вода. Предупреждаваха ни, че не се препоръчва за хора с астма и дихателни, както и сърдечни проблеми. Също така и за не добри плувци. Аз лично очаквах да дават поне спасителни жилетки или нещо подобно, но нямаше такива екстри. Така, че погледахме как хората скачат от кораба, а детето плачеше неутешно, че не може да слезе във водата…

Третата и последна спирка, където най-накрая успяхме да влезем в морето е острова Тирасия. Въпреки, че е отделен остров, Тирасия се смята за част от Санторини, защото са били едно цяло преди изригването на вулкана. Местните казват, че като го посетиш, виждаш какъв е бил Санторини преди туристите и ще ви направи впечатление, че Тирасия изглежда почти изоставена и неглижирана. С площ от само 9 кв.км. и без плажове, острова никога не се развива в туристическа дестинация, въпреки че има невероятни гледки към калдерата.

От Санторини може да видите Тирасия и къщите на градчето Манолас, както и стълбите от пристанището Корфос. Манолас се състои от стари къщи в стила на Цикладите, тесни улички и няколко църкви. Има малко кафенета и таверни, но изглежда постоянно заспало. Корабчето спира на това пристанище, като имате възможност да хапнете в някоя от таверните или да се качите по стълбите по Манолас. Ние избрахме първото, като детето даже влезе и в морето на малкото каменисто плажче.

Тук хапнахме прекрасни гирос и след два часа се върнахме на кораба. На връщане тура минава близо до скалите при Ия и може да се насладите на красиви гледки.

След това ни прибраха във Фира, където аз ползвах лифта, а останалата част от семейството – магаре 🙂 Прибрахме се да си починем, защото този път бяхме решили да видим и прословутия залез в Ия.

Хванахме отново автобуса около 7 часа (за градския транспорт съм писала в първия ден) и пристигнали там тръгнахме към двете най-известни места за снимки. Честно казано, очакванията ми бяха много по-големи, а насъбралите се хора, въпреки че бяха в пъти по-малко от обикновено, сериозно ме изнервиха. Все пак мястото, на което може да се стои е минимално и буквално си стъпвахме по краката. Ето и първата локация, при сините куполи на Свети Спиридон.

Постояхме десетина минута и потеглихме към най-известното място за любителите на залеза – руините на замъка. Е, там вече хората бяха наистина много, а до залеза оставаше повече от час. Нямаше никакво място на което да се подпреш, камо ли да седнеш. Хората бяха заели абсолютно всяко свободно кътче…

Има един ресторант и може би две-три кафенета, от които може да следите гледките, но цените бяха тройни на другите по острова. Така, че помотахме се малко, поснимахме между другите протегнати ръце, фотоапарати и глави и си тръгнахме 🙂

Въпреки, че не успяхме да хванем точния залез, успяхме да видим прекрасни гледки от Ия на тази светлина.

След толкова изморителен ден, нямахме много сили за разходки, така че хапнахме вечеря в едно ресторантче, съвсем близо до спирката на автобусите, което веднага препоръчвам – Niko’s Place. Беше много вкусно, обслужването чудесно, а за компания имахме две добродушни кучета, които явно доста често получават награди от посетителите, ако се съди по вида им 🙂

Похапнахме доволно и за кратко се разходихме по нощните улички на града, всички сини светлинки, които виждате са басейни.

Очаквайте продължението за последния ни ден в Санторини, когато все пак успяхме да отидем и на плаж!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.