Гринуич

С доста голямо закъснение, дойде време най-накрая да продължа разказите за забележителностите на Лондон, които успях да разгледам при три месечното ми пребиваване там. Освен някои от най-известните такива, ще ви разказвам и за доста други, които въпреки, че не са популярни си заслужават.

Парка Гринуич е най-стария затворен кралски парк в Англия, площта му е 183 акра и е дом на малко стадо елени. На върха на хълма може да се насладите на невероятни гледки към река Темза и централен Лондон.

Паркът е част от квартал Гринуич, който е обект на ЮНЕСКО, дом на нулевия меридиан и на старата Кралска обсерватория. Наблизо са Националния морски музей и Стария морски колеж. През лятото се изнасят концерти на парковата сцена, а освен това има и прекрасна детска площадка.

Ще ви разкажа за всички забележителности, които може да видите в парка, освен за Морския музей, който си заслужава отделен пост.

Кралската обсерватория, дом на нулевия меридиан и гринуичкото време, се намира на стръмен хълм в парка и гледа към Куинс хаус и Националния морски музей.

Прочутия архитект Кристофър Рен предложил да се използва разрушения Гринуички замък за новата обсерватория. Местоположението имало солидни основи от замъка, освен това е и нависоко. Рен е наблюдавал проектирането и на сградата.

Първата построена част от Обсерваторията била Фламстийд хаус, която е била предназначена като къща за кралския астроном и за забавление на гости.

През 1818 г., Кралската обсерватория била прехвърлена на Адмиралтейството и се разширила значително. Днес виждате инструменти, сложени отново на оригиналните си места, показвайки времевата линия на работещата институция през 18 и 19 век.

От края на 19 век, Обсерваторията е историческия първоизточник на Нулевия меридиан на света, с мерки 0° 0′ 0“. Той разделя земното кълбо на западна и източна полусфера. Преди него почти всеки град по света си имал негово собствено време, не е имало национални или международни норми, измерващи го. Но, с голямото развитие на влаковете и комуникациите през 1850-те и 1860-те, нуждата от общо измерване станала наложителна.

Гринуичкия меридиан бил избран за нулев през 1884 г. от 41 делегати от 25 страни събрани във Вашингтон на Международната меридианна конференция.

Входа за Фламстийд хаус, Времевите галерии, двора с меридиана и Меридианната сграда е 10 лири за възрастни, а деца под 16 г. влизат безплатно. С този билет може да влизате безплатно цяла година и да посещавате колкото пъти искате. Входа за Астрономическия център, в който може да видите три модерни астрономически галерии е безплатен. За планетариума входа е 6.50 лири за възрастен, 4.50 за деца.

Любопитен факт е, че благодарение на днешните измервателни инструменти разбираме, че меридиана не е точно в обсерваторията и може да се посети напълно безплатно. Той разбира се, не е отбелязан по никакъв начин и може да го откриете много лесно с компаса на телефона си. Намира се съвсем близо до обсерваторията, в тревата на една поляна, на точно 102 метра от известната си позиция.

Пред входа на Обсерваторията се намира статуя на генерал Джеймс Улф, направена през 1930 г. Тя е в чест на победата на генерала срещу французите в Квебек, която подсигурила Канада за британците. Улф, чиито родители живеели накрая на парка, умрял в битката. От статуята може да видите едни от най-красивите гледки в цял Лондон.

В парка има и друго прекрасно място, от което се откриват красиви гледки – хълма One Tree Hill.

В парка може да видите и запазени римски руини от сграда, може би римско-келтски храм, използвана в периода 43- 410 г. Открити са случайно през 1902 г., като са намерени три подови повърхности. От тогава са правени разкопки няколко пъти, като учените се надяват, че при следващи такива тук и в района, ще помогнат да се разбере важността на мястото и още за хората, които са живели по тези земи преди 2000 години. В момента те са отново закопани, но се вярва, че са изглеждали така :

Съвсем наблизо е и дъба на кралица Елизабет I. Дървото е посадено през 12 век и се е намирало в земята на двореца Плацентия, дом на Тюдорската кралска фамилия. Твърди се, че Хенри VIII е танцувал около дървото с Ан Болейн. Тяхната дъщеря, Елизабет I, на която е и кръстено, си е правила често пикници под него. След като земите на двореца се превърнали в парка Гринуич, кухото дърво било ползвано като затвор за престъпници, хванати в района. Дъбът умрял през 19 век, но стоял все още изправен благодарение на бръшляна около него. Паднал по време на буря през 1991 г. и е оставен, където е паднал, пазен от ограда и маркиран с табела.

В най-далечния край на парка може да откриете останките на баня, принадлежала на кралица Каролин. Тя била отчуждената съпруга на крал Джордж IV, и живяла в Монтагю Хаус, в края на Гринуич, между 1798 и 1813 г. Напуснала Европа през 1814 г. и къщата била разрушена година по-късно, оставяйки само очертанията на банята.

Точно до останките от банята се намира Рейнджърс Хаус – елегантна джорджианска вила, дом на колекцията от изкуство Вернер. Може да се видят на 700 творби, включително средновековни скулптури, блестящи емайли, орнаментирани бижута, ренесансови картини и френски тапети.

След като ви разказах за горната част на парка, нека да се върнем в долната, където са и най-известните забележителности на Гринуич.

Иниго Джоунс, първия велик архитект на Англия, проектирал Куинс Хаус. Това била първата изцяло класическа сграда в страната. Сградата е построена за кралица Ан от Дания, съпруга на крал Джеймс I.

След смъртта на кралицата през 1619 г. сградата останала незавършена и покрита със слама над приземния етаж до 1629 г. Джоунс я завършил около 1635 г. за кралица Хенриета Мария, съпруга на Чарлс I, когато направил едноетажен централен мост, свързващ двете половини на сградата. Източното и западното крило били добавени през 1662 г.

Резиденцията била такава новост, че хората я наричали „Бялата къща“. Тъй като била важна резиденция за ранната династия Стюард, завършената сграда имала балкон за да може кралицата и дамите ѝ да гледат как хората яздят и ловуват в парка.

Главна забележителност на Куинс хаус е Голямата зала. Тя е с формата на перфектен куб, намира се в центъра на сградата и има галерия на първия етаж, от която може да се види впечатляващия черно-бял мраморен под. Тавана на залата е бил първоначално украсен с картини от Орацио и Гентилески, по-късно преместени в Марлборо хаус.

В сградата се намира и известното „Стълбище лале“, деликатно спираловидно стълбище, издигащо се до покрива, под остъклен купол. То е първото подобно стълбище в Британия, тъй като не се поддържа в центъра, а всяко стъпало е конзолно от стената и се подпира на по-долното.

От 1670-те Куинс хаус е използвана за резиденция на кралските помощници и художници и била далеч от облагите на кралското семейство. До 1806 г. сграда била в ужасно състояние и крал Джордж III я дал за да подслони Кралския морски приют, училище за сираци на британските моряци. Сградата претърпяла огромен ремонт с добавяне на нови крила и през 1820-те приюта бил слят с вече съществуващото Гринуичко болнично училище. Институцията напуснала Гринуич през 1933 г. В днешно време може да видите прекрасната колекция от творби на Кралските музеи на Гринуич. Посещението е безплатно.

Най-близо до реката, даже точно на брега ѝ, се намира Стария Военно-морски колеж. Тук някога е бил Тюдорския дворец, в който Хенри VIII и Елизабет I са се родили.

Малко преди смъртта си, кралица Мери II, която царувала заедно със съпруга си крал Уилям III от 1689 до 1694 г., поръчала строежа на нова благотворителна институция, която да се грижи за пенсионираните мъже, служили в Кралската флота.

Изтъкнатия архитект Кристофър Рен бил назначен през 1696 г., като работил безплатно. Въпреки това, той бил много зает покрай възстановяването на над 50 църкви, изгорели в Големия пожар в Лондон и строежа бил движен от главния му помощник Никълъс Хоуксмор. Големината и величието на бароковия комплекс, все още впечатляващи днес, били насочени за да показват богатството и силата на Британия като световна военноморска сила.

През 1873 г. Морския колеж в Портсмут придобил сградите на старата Кралска болница за моряци и се родил Кралския морски колеж. Той се превърнал в най-доброто военноморско училище в Европа, с репутация на високи академични изисквания. През 1983 г. правителството решило да обедини обучението на армията и флота и колежа напуснал сградата през 1997 г. През 1998 г. отворил врати като музей, позволявайки на публиката да види това невероятно място.

Една от най-големите му забележителности е Изрисуваната зала, в която се намира един от най-впечатляващите барокови интериори в Европа. Невероятния таван и стенни декорации са дело на сър Джеймс Торнхил. Епичния таван, известен като „Британската Сикстинска капела“ е отнела 19 години за да се изрисува. Благодарение на творбата си, Торнхил е произведен в рицар и са му били платени 6685 лири.

Предназначението ѝ се е променяло доста през годините, първоначално е била трапезария за пенсионерите, но скоро след завършването си е превърната в церемониално място, запазено за специални случаи. Може би най-важната роля на залата е била за поклонението пред лорд Нелсън през 1806 г., когато огромни тълпи се събирали да отдадат чест на останките на адмирала. Точното място, на което се е намирал ковчега, днес са отбелязани с плакет.

За сто години залата е ползвана като галерия за военноморско изкуство, а след 1869 г., когато пенсионерите напуснали и дошъл Морския колеж, поела отново оригиналната си функция и станала трапезария за студентите.

Цената за посещението ѝ е 13.50 лири, за деца е безплатно. От сайта на организацията може да си изберете и много интересни и различни турове, както и да си купите билет за залата и да спестите 1 лира.

Последно ше ви покажа прекрасната детска площадка на парка и слънчевия часовник, намиращ се наблизо. Той е сложен тук през 2000 г., като циферблата показва не само времето, но и посоката на слънцето.

А ето я и самата площадка, поддържана още от 1940-те :

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.