Парк „Сейнт Стивънс Грийн“

Лятото на 2019 г. семейството ни имаше възможността да прекара почти три месеца в Дъблин и ще се опитам да ви разкажа за всичко интересно, популярно или не, в града. Като цяло не бих могла да кажа, че Дъблин ми хареса особено, за разлика от Ирландия като страна. Излезеш ли от града всичко е невероятно красиво, но самият Дъблин не чак толкова… Разбира се, има прекрасни местенца, и сега ще ви разкажа за едно от тях.

Парка „Сейнт Стивънс Грийн“ е 27 акра викториански парк, намиращ се в сърцето на Дъблин. Името му идва от 13 век, когато църква с болница за прокажени към нея, се е намирала на това място. По това време района е бил блатисто парче обществена земя, простиращо се до река Дудър и е използвано от местните за паша на животните си.

През 1663 г. градския съвет решава да докара приход за града като раздели района , които парцели по-късно ще бъдат границите на парка. Наема от земята бил използван за павирането и построяването на стени около него. Всеки наемател бил задължен да посади шест явора до стените за да си подсигури някакво уединение. През 1670 г. били наети и първите градинари.

Паркът станал особено модерно място през 18 век, главно заради строежа на близките улици и популярните имоти по тях. Маршрут, нарече „Красивата разходка“ по северния периметър на парка станал любимо място за разходка на висшето общество.

Въпреки това, през 19 век паркът започнал да запада толкова много, че границите му били нарушени и много дървета били в окаяно състояние. През 1814 г. местни собственици на имоти започнали да се грижат за него. Те подменили разрушените стени с викториански парапети и засадили още дървета и храсти. Направили и нови алеи, които заместили старите маршрути. С тези промени обаче, паркът станал достъпен само за тези, които наемали ключове от управата, въпреки че имало закон от 1635 г., според който всеки можел да го посещава. Повечето хора било много недоволни от това решение.

Сър Артър Гинес израснал в Айва Хаус, намираща се съвсем близо до парка, и произхождал от семейство известно с щедростта си. През 1877 г. сър Артър купил Сейнт Стивънс Грийн и го направил обществен парк отново. Той имал голяма роля в преустройството му, включително в добавянето на изкуствено езеро и водопад, алпинеум и мост. Добавени били фонтани, цветни аранжировки и беседки.

След три дълги години строежи, паркът отворил отново врати на 27 юли 1880 г. и веднага се превърнал в любимо място на дъблинчани.

Съществуването му продължило спокойно до понеделника след Великден 1916 г., когато Ирландската гражданска армия се опитала да свали от власт британските сили в Дъблин, като взела контрол над стратегически точки из града. Бунтовниците, под командването на Майкъл Малин и графиня Маркиевич превземат Сейнт Стивънс Грийн. Изкопани са окопи по целия периметър на парка, а оранжерията е използвана като бърза помощ. Следи от битките могат да се видят още по Арката на стрелците, по която се виждат дупки от куршуми.

Днешния вид на парка почти не се е променил от викторианския дизайн от 1880 г. В средата му може да видите аранжировка със симетрични мотиви алеи и тревни площи, чийто център са два гранитни фонтана.

Около тази част има няколко викториански цветни лехи със сезонни цветя, включително лалета, гераниуми, шибой и петунии.

Езерото е една от най-известните части на парка, заедно с водопада и острова. Дървета и друга растителност около него омекотяват вида му и по нищо не личи, че то е изкуствено. В него живеят различни водни птици като патици, лебеди и блатни пилета, както и няколко вида риби.

Тук може да видите и 15 статуи и паметници. Тази на лорд Гинес е посветена на мъжа, заради който днес можем да посещаваме парка, както и сегашния му вид.

Входната арка на северния ъгъл, наречена Арката на стрелците, е посветена на мъжете от Кралските дъблински стрелци, загубили живота си в Бурската война в Южна Африка през 1899 -1900 г.

Може да видите и бронзов бюст на графиня Маркиевич, облечена в униформа на Ирландската гражданска армия, носена от нея по време на Великденското въстание. Истинското ѝ име е Констанс Джорджин Маркиевич и била член на републиканската партия, политик, националист, суфражетка и социалистка. Тя е първата жена избрана в Британската камара на общините, тя и една от първите жена с позиция в кабинета на Ирландия.

В парка има и прекрасен мемориал на поета Йейтс, направен от известния художник Хенри Мур.

Един от по-впечатляващите паметници е на Джеремая О’Донован Роса. Той е роден през 1831 г. в малко селце в район Корк и е създател на Националното литературно общество Феникс, чиято цел била „да освободи Ирландия от силата на оръжието“. През декември 1858 г. той е арестуван и осъден без процес. През 1865 г. е осъден на доживотен затвор.

Избягва в Ню Йорк и от там организира първите бомбардировки на Ирландските републиканци в английски градове.

Из парка има още много монументи на революционери и обществени фигури.

Но един от тях се отличава осезаемо и показва една изключително трагична част от историята на страната. Ирландския картофен глад, известен и като Големия глад, започнал през 1845 г., когато вид организъм, подобен на гъба, бързо се разпространил из страната. Заболяването съсипало повече от половината от картофената реколта през тази година и три четвърти от реколтите следващите седем години. Тъй като фермерите в Ирландия, управлявана от Великобритания по това време, които не били собственици на земята, а само наематели, разчитали главно на картофите за да оцеляват, заболяването имало катастрофален ефект върху страната и населението. Преди да свърши през 1852 г., Големия глад причинил смъртта на един милион (около 15 % от населението) ирландци, които умрели от глад и болести, а поне два милиона и половина били принудени да напуснат страната и да се преместят в Щатите и Канада. Трагедията била ужасяваща, а се смята че е била допълнена от управляващите, които не желаели да помогнат по никакъв начин на по-бедните хора. Населението спаднало от 8 милиона през 1840 г. до 4 милиона през 1900 г., всичко като последици от глада. Из цялата страна има паметници, така че няма как в най-централния парк такъв да липсва.

Дали ще видите паметник или някоя от хилядите изоставени къщи, все още стоящи из страната, усещането е ужасяващо. Дори като пиша ме побиват тръпки…

На гърба на този паметник се намира друг – на един от основателите на Ирландския републиканизъм, Томас Улф.

И за да преминем в малко по-различно настроение се насочвам към последния монумент, за който искам да ви разкажа – Фонтана на трите съдби. Той е подарък за ирландците от Германската федерална република. Целта му е да предаде благодарността за помощта и щедростта, които ирландците са проявили към германците след Втората световна война. Те направили много за да помогнат на германските бежанци след войната, особено за децата.

Освен всички тези красоти в парка има и прекрасна детска площадка, един от най-големите в центъра на Дъблин. Все пак Сейнт Стивънс Грийн е в близък досег на повечето забележителности и маршрути в града, така че ако сте с деца е идеално място за почивка или малко разнообразие.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.