Катедралата „Сейнт Патрик“

Лятото на 2019 г. семейството ни имаше възможността да прекара почти три месеца в Дъблин и ще се опитам да ви разкажа за всичко интересно, популярно или не, в града. Като цяло не бих могла да кажа, че Дъблин ми хареса особено, за разлика от Ирландия като страна. Излезеш ли от града всичко е невероятно красиво, но самият Дъблин не чак толкова… Разбира се, има прекрасни местенца, и сега ще ви разкажа за едно от тях.

Катедралата „Сейнт Патрик“ е основана през 1191 г. и е националната катедрала на църквата на Ирландия. Със своята 43 м кула, тя е най-високата и най-голяма църква в страната.

Катедралата е била част от живота на Дъблин повече от 800 години, дългата ѝ история е имала много обрати, докато малката църква се е развила до националната катедрала на Ирландия. Днес, тя е от най-добрите примери за средновековна архитектура, все още съществуващи в столицата.

Катедралата е задължителна спирка при посещение на града, заради историческото си значение и продължаващия си културен принос към живота на града, включително ежедневните ѝ концерти.

„Сейнт Патрик“ е построена на точното място, на което се вярва, че свети Патрик е покръстил първите ирландски вярващи в християнството, въпреки , че свещения кладенец, който светеца е ползвал е изгубен.

Първата църква е основана през 5 век, но днешната катедрала е построена между 1191 и 1270 г. През 1311 г., Средновековния колеж на Дъблин е основан тук и църквата се е превърнала както в място за богослужение, така и за висше образование.

До 16 век, за съжаление, „Сейнт Патрик“ изпада в разруха след Английската реформация – период, в който Църквата на Англия се разделя от Римо-католическата. През 1537 г. катедралата става англиканската църква на Ирландия и до днес е все още част от нея.

Ремонти са започнати през 1660-те и са продължавали на фази през следващите десетилетия за да спасят катедралата от пълно разрушение.

Докато статута ѝ се е увеличавал, катедралата е станала съперник по важност на другата важна катедрала в града – Крайст Чърч. Сегашната сграда често се смята за един от най-добрите примери за средновековна архитектура в Дъблин, въпреки че, трябва да се отбележи, че сградата е преминала през огромна реконструкция през 1860-те, финансирана главно от семейство Гинес.

Дамския параклис бил добавен около 1270 г., до ранния 17 век той е бил в руини.

Кулата Мино и западния нев са построени наново между 1362 и 1370 г,. след голям пожар. Кулата е кръстена на Томас Мино, архиепископ на Дъблин между 1363 и 1375 г., който надзиравал строежа.

Още от ранните години на катедралата е имало проблеми с просмукване на вода, както и редица наводнения, особено в късния 18 век, причинени от заобикалящата я река. Дори през 20 век е имало такива, като водата е стигала до 2,3 м над пода. Тази ситуация е наложила в църквата да няма крипта или мазе.

Като най-голямата и най-висока катедрала в Ирландия, има много за разглеждане в „Сейнт Патрик“. Най-известната забележителност вътре е гробa на Джонатан Суифт, автора на „Пътешествията на Гъливер“. Известния писател някога е бил декан на катедралата и е погребан с любимата си Стела (Естер Джонсън).

По време на учебната година, всеки ден се изнасят концерти, които всеки може да посети. Добре е да проверите предварително, но по принцип са всеки работен ден от 9 сутринта и от 5,30 след обяд през уикенда.

Има и няколко интересни точки из катедралата, включително стотици мемориални плакети, бюстове и монументи. Най-впечатляващия е на семейство Бойл от 17 век.

Могат да се видят и по-малки паметници, посветени на Турлоу О’Каролан, известен сляп арфист, и Дъглас Хайд, първия президент на Ирландия.

Не пропускайте и друга интересна забележителност – вратата с дупка, през която лорд Килдаре е рискувал живота си и се е ръкувал с врага си лорд Ормонд.

Има два параклиса, които си заслужават да им обърнете внимание. От 1783 до 1871 г. катедралата е служила като храм на Ордена на свети Патрик. След преустановяването на Църквата на Ирландия през 1841 г., службите на ордена се преместили в залата на свети Патрик в дъблинския замък. Хералдическите знамена на рицарите от това променливо време все още стоя в катедралата.

Тук се намира и така наречения параклис Дънсани, който е духовния дом на Ордена на Лазар в Ирландия. Украсата на параклиса е благодарение на Рандъл Плънкет, 19 лорд на Дълсли, който установил ордена в Ирландия през 1962 г.

Точно до катедралата, на мястото на което се вярва, че свети Патрик е покръстил първите ирландски християни, се намира парка „Сейнт Патрик“, а река Пудъл, чиито води са ползвани при покръстването сега тече под земята.

Изграден от лорд Айва през 1904 г., той продължил да се грижи за парка докато общината го поела през 1920-те. В парка има малка детска площадка, а през 1988 г. е добавен „Литературен парад“ показващ творби на Суифт, Манган, Уайлд, Шоу, Йейтс, Синдж, О’Кейси, Джойс, Бехан, Бекет, Кларк, Дилън и скулптура Камбана на свободата.

Апартамента ни се намираше на две преки от парка, така че често го посещавахме. Една неделя имаше фермерска изложба с най-сладките бебета животни, а сина ни около половин час ни молеше да си вземем поне едно прасенце вкъщи 🙂

Ето я и детската площадка:

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.