Замъка Ратфарнхам

Лятото на 2019 г. семейството ни имаше възможността да прекара почти три месеца в Дъблин и ще се опитам да ви разкажа за всичко интересно, популярно или не, в града. Като цяло не бих могла да кажа, че Дъблин ми хареса особено, за разлика от Ирландия като страна. Излезеш ли от града всичко е невероятно красиво, но самият Дъблин не чак толкова… Разбира се, има прекрасни местенца, и сега ще ви разкажа за едно от тях.

Замъка Ратфарнхам започва историята си като елизабетинска укрепена къща. Адам Лофъс, архиепископ, поръчал строежа ѝ през 1583 г., а дизайна ѝ бил изключително модерен за времето си. Бастионите кули по ъглите на сградата са били оборудвани с дупки за мускети, които са позволявали на цял гарнизон войници да защитават замъка от ирландските кланове от всички посоки.

Голямо преустройство и редекориране са се случили през 18 век при редица различни собственици. Сериозна работа е свършена от известния архитект сър Уилям Чеймбърс, а няколко стаи са направени от Джеймс Стюърт. Много от нео-класическия дизайн и декорации, които характеризират сградата днес, ги дължим на точно тези двама души.

След 1911 г. Обществото на йезуитите придобиват сградата и за по-голямата част на 20 век тя е била използвана като място за уединение и настаняване. След напускането на йезуитите през 1980 -те, замъкът преминава под грижите на ирландската държава и огромна част от реставрацията му се е случила след това. Много от стаите са върнати във вида си от 18 век, а някои са обзаведени с красиви мебели от 18 и 19 век от континентална Европа, Британия и Ирландия.

Входния коридор

Елегантния коридор е в нео-класически стил. Релефните бюстове по стените са италиански и изобразяват важни писатели, художници и мислители, включително Данте, Сократ, Микеланджело и Петрарка и показват колко ерудирано е било семейство Лофтус. Витражите показват плодове и зеленчуци и датират от 18 век.

Трапезарията

Възможно е да се разкаже цялата архитектура история на замъка само в тази стая. Откритите ѝ стени ни показват детайли от 16 до 19 век. В нея има останки от вход от 16 в., тапети от 18 и тухли от 19 век. Тавана в стил рококо е ръчно правен в началото на 19 век.

Коридора на Аполон

Този малък коридор има много важна функция, по него гостите са преминавали от трапезарията то салона. Тавана е по проект на Уилям Чеймбърс, докато медальоните над вратите, представляващи вакханки, са на Стюърт. Малкото, ветровито стълбище може да изглежда, че се ползва само от слугите, но красивите гипсови тавани показват, че е направено за семейството.

Салона

Тази елегантна стая, някога приемна, е известна и като Дългата галерия. Тавана в тази стая е вдъхновен от древната гръцка архитектура. Всичко е направено с фина дърворезба, освен централния панел, който е от гипс. Централния прозорец води към елегантно конзолно каменно стълбище, което е извеждало гостите директно в парка.

Картините по тавана са били поръчани от йезуитите в началото на 20 век. Те показват сцени от живота на Христос, а през 18 век на тяхно място е имало серия митологични картини.

Стаята с дупката за оръжие

Тази скорошно възстановена стая има деликатен рококо таван и фриз, но също така показва и миналото на замъка като укрепено имение в много по-бурни времена. Замъка още пази много от оригиналните си оръжейни дупки от 16 век, каквато е и тази в стаята.

Чакалня

Тавана е прекрасен и включва жълъди и дъбови листа, символ на просперитета. Финият венециански прозорец е допълнително украсен с две йонийски колони, направени от кухо дърво. Малки декоративни ананаси, древни символи на гостоприемството са видими в капителите около вратите.

Галерията

Това е била една от най-важните стаи в къщата. Използвана е за впечатляващи вечери, балове и партита. Коринтските колони са кухи, тъй като мраморни биха били твърде тежки за пода. Оригиналните полилеи са били със свещи. Някои гости са носели дрехи, декорирани със златна и сребърна бродерия, за да отразява светлината, когато са се движили и танцували, с надеждата да привлекат вниманието на другите гости.

Oсмоъгълната стая

През 18 век тази стая се е ползвала от джентълмените, които са оттегляли тук за да пушат, играят зарове или карти и да си починат от танците в галерията. Таваните показват емблеми от войната.

Приемната стая

Малката приемна стая е била използвана от семейството, когато не са имали гости, тя е била удобна стая, в която да четат, рисуват, да клюкарстват и да слушат музика. Тавана е с деликатен рококо дизайн и по него има кошници с цветя и гирлянди.

Стаята Четири сезона

Тази стая и съседната (Позлатената стая) са проектирани от Джеймс Стюърт. Твърди се, че тази стаи е била дамския будоар, а може би и спалня, ако някоя кралска особа дойде на посещение, въпреки, че е можела да се ползва и за други функции. Тавана е направен така, че да има илюзия за по-голяма височина и съдържа медальони, изобразяващи четирите сезона и централен панел, посветен на Церера, богинята на изобилието.

Позлатената стая

Втората стая, проектирана от Стюърт, има впечатляващ таван, украсен с златни листове и символи на гръцки богове, включително Аполон, Артемида, Арес, Дионис и Хермес. Вярва се, че тази стаи е била използвана като „дамска стая“, където жените са се оттегляли от бала, намествали са огромните си перуки и сложния си грим, както и са си почивали от танците. По време на реставрация в началото на 20 век са открити пухчета за пудра и фиби от 18 век, паднали между дъските на пода. Малък украсен коридор води до тук директно от галерията.

Замъка Ратфарнхам е отворен седем дни в седмицата от май до септември и от сряда до неделя през зимата. Билети за организирания тур на интериора може да се купят на рецепцията. Първата сряда на всеки месец е абсолютно безплатна.

Около замъка има чудесен парк и средно приятна детска площадка, за хората с деца.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.