Лятото на 2019 г. семейството ни имаше възможността да прекара почти три месеца в Дъблин и ще се опитам да ви разкажа за всичко интересно, популярно или не, в града. Като цяло не бих могла да кажа, че Дъблин ми хареса особено, за разлика от Ирландия като страна. Излезеш ли от града всичко е невероятно красиво, но самият Дъблин не чак толкова… Разбира се, има прекрасни местенца, и сега ще ви разкажа за едно от тях.
Националната галерия на Ирландия е основана през 1854 г. и е отворена за посещения през 1864 г. в сърцето на Дъблин, на кратка разходка от Тринити колидж и площад Мериън. Съдържа над 2500 картини и около 10 000 други творби в различни техники, включително акварели, скици, принтове и скулптури. Всяка важна европейска художествена школа е представено подобаващо. Може да видите и прекрасна колекция от ирландски художници, много от тях в постоянната изложба.
В галерията се помещава архива на Йейтс с творби на Джак Б Йейтс, баща му Джон Бътлър Йейтс и други членове на артистичното семейство. Може да видите и една от най-харесваните картини в колекцията „Срещата на стълбите в кулата“, от Фредерик Уилям Бъртън.
В чисто новото крило, което е печелило награди, се намира кафенето на галерията, както и място на което децата могат да рисуват. Има няколко масички с много листове и моливи на разположение.
В колекциите на галерията има много интересни и красиви картини, но ще ви покажа само част от тях.
Голямата галерия е посветена на Просвещението през 18 век и включва творби на британски, ирландски, френски, италиански, испански, датски и швейцарски художници.
Просвещението е от части реакция към войните и едноличната власт от предишния век, представено чрез твобрата на Ян Вик “ Битката при Бойн“ от 1690 г.
Тук може да видите и „Момиче пише писмо“ от Вермеер. Неговите творби се отличат с недостижимо ниво на майсторство, особено в пресъздаването на реалността. Фигурите му са често тихи и пасивни, допринасяйки към мистериозната и официална атмосфера в картините.
Смятан за един от най-добрите испански художници за времето си, кариерата на Диего Велазкес започна в родния му град Севиля. По-късно става един от водещите художници в двор на крал Филип IV в Мадрид. Тази картина се смята за една от най-ранните му известни творби.
Плодовит художник, чертожник и график, Рембранд обикновено е смятан за най-великия художник от „Златната ера“ на Холандия. Първоначално е работил в родния си град Лайден, а от 1632 г. в Амстердам. Той никога не е пътувал извън страната, но обстойно е изучавал работата на известни свои колеги.
Aрогантен, бунтовник и убиец, краткия и бурен живот на Караваджо се отразява в безнадежността на картините му. Характеризирани от драматично, почти театрално осветление, творбите му са спорни, популярни и с огромно влияние върху следващите поколения художници в цяла Европа.
Всяка творба в Голяма галерия е свързана с Ирландия заради художник, тема, модел, бивш собственик или източник на придобиване.
В стаи 48 – 45 може да видите художници от ранния 18 до средата на 19 век.
Стая 48 показва стила Рококо, период на декоративна и визуална наслада, представени от френски художници като Жан-Оноре Фрагонар и Жан-Баптист Шарден, заедно с техните съвременници Уилям Хогард и Джовани Антонио Пелегрини.
Пелегрини е роден и починал във Венеция. Работите му са повлияни от Себастиани Ричи. През 1708 г. посетил Британия и работил там до 1713 г. Творчеството му е главно от декоративни сцени и е работил главно в северна Европа.
Най-известен заради процъфтяващите си хедонистични картини, Жан Оноре Фрагонар е френски рококо художник, който е един от най-плодовитите художници от Стария режим във Франция.
Уилям Хогарт е роден в Лондон, син на неуспешен учител и писател. Неговото творчество варира от реалистични миниатюрни портрети до серии, напомнящи комикси, наречени „модерни морални обекти“.
В стая 47 може да видите блестящи примери на Неокласицизма.
Франциско Гоя е талантлив испански художник и се смята за едни от последните стари майстори в рисуването, както и първия от модернистите.
Джовани Батиста Тиеполо е италиански художник от република Венеция. Бил е много плодовит, но не е работил само в Италия, а също в Германия и Испания.
В стая 46 може да се насладите на творби от Роматизма.
Сър Томас Лорънс е водещ английски портретист и четвъртия президент на Кралската академия.
Сър Дейвид Уилки е шотландски художник, известен с жанровите си сцени. Главната му база е била в Лондон, но е починал и погребан в морето, близо до Гибралтар, връщайки се от пътуване до Близкия изток. Известен е и като „художника на хората“.
Накрая, стая 45 е посветена на „Големия тур“, съдържаща картини от богати пътешественици до южна Европа, включително портрети, гледки от Рим и Дрезден и антични скулптури.
Джовани Антонио Каналето е италиански художник, рисувал градски пейзажи от Венеция, Рим и Лондон.
В залите с модерно изкуство може да видите няколко световно известни художници.
Един от основателите на Импресионистичното движение, Едгар Дега е плодовит художник в края на 19 век. Роден в богато семейство, той започнал учението си като бакалавър по литература през 1853 г. На 18 години превърнал една от стаите си в студио, а по-късно отпътувал за Италия да учи изкуство от великите майстори.
Хуан Грис е признат, заедно с Пикасо, Жорж Брак и Фернер Леже, като един от четирите главни фигури в Кубизма, авангардно движение от 20 век, което революционизирало европейската живопис и скулптура.
Пабло Пикасо е най-доминиращия и влиятелен художник през първата половина на 20 век. Свързан най-много с кубизма, той също така е откривател на колажа и допринесъл за сюреализма.
Клод Моне е във всеки смисъл, основателя на френския импресионизъм, като самият термин идва от негова картина – Импресия, изгрев.
Освен старите майстори, може да видите и много модерни художници, както и гостуващи изложби. Галерията не е голяма, но е с хубава колекция, като най-хубавото е, че входа е безплатен, както всички други държавни музеи в Дъблин.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате.
