Градчето Хаут

Лятото на 2019 г. семейството ни имаше възможността да прекара почти три месеца в Дъблин и ще се опитам да ви разкажа за всичко интересно, популярно или не, в града. Като цяло не бих могла да кажа, че Дъблин ми хареса особено, за разлика от Ирландия като страна. Излезеш ли от града всичко е невероятно красиво, но самият Дъблин не чак толкова… Разбира се, има прекрасни местенца, и сега ще ви разкажа за едно от тях.

Хаут е бил увековечен в романа на Джеймс Джойс „Одисей“ и не е трудно да разберем защо – проза, поезия и песни са достоен трибют за крайбрежната красота на района.

Първоначално малко рибарско село, Хаут се е превърнал в главен крайбрежен район с оживено рибарско пристанище. Градът, с морските си връзки и исторически корени, е пълен с различен тип забавления, впечатляващи скали и разходки по тях, достъпни за абсолютно всеки.

Хаут е спирка от линията на влаковете, което значи, че е достъпен от различни точки на Дъблин. Освен влака може да се стигне до него и с автобус 31а (в Дъблин буквите на линиите на градския транспорт са малки , нямам идея защо 🙂 )

Пристанището на Хаут съществува от повече от 200 години, като западния кей е по-стария от двата. То е едно от най-старите работещи в Ирландия, въпреки че днес изглежда, че ресторантите са го превзели. Може да видите траулери, както и по-малки рибарски лодки да влизат и излизат от пристанището ежедневно, изсипвайки риба при всяко акостиране. Все пак Хаут е традиционно рибарско градче и това си остава основния поминък тук.

Много често до западния кей може да видите няколко тюлена, плуващи наоколо и чакащи някой от преминаващите да им хвърли храна. А тактиките им за просене са стигнали до следващото ниво… Ако им хвърлите риба, дори ще ви помахат 🙂 Всъщност, май само един от тях маха, а местните са го нарекли Сами. Този факт зарадва особено много сина ни, който се казва Самуил и се почувства веднага специален, все едно на него е кръстен!

Няколко пъти се разхождахме до Хаут, но видяхме тюлените само веднъж. Снимките ми не са добри, затова ви показвам такава от интернет. Ако потърсите в гугъл, ще излязат още много резултати.

Източния кей, по-красивия от двата, е построен през 1807 г. На края му се намира фар, напълно завършен през 1821 г.

Също така, в годината, в която е завършен фара, крал Джордж IV е посетил града. Легендата твърди, че толкова му е харесало тук, че местен майстор е издълбал стъпалата му в камъка в края на западния кей. Тези стъпки все още стоят на същото място и са популярна атракция.

През годините Хаут се е превърнал в едно от най-оживените пристанища в Ирландия. Рибните му ресторанти са от най-добро ниво, като може да опитате всякакъв вид специалитети. Ние пробвахме популярните фиш и чипс, скариди и рачешки щипки.

В Хаут има доста забележителности, сега ще ви разкажа за някои от тях:

Радио музея Хърди Гърди се намира в единствената ремонтирана кула Мартело. Тя е и единствената отворена за посещения. Като музей работи от 2003 г., основан от Пат Хърбърт, местен мъж, който търсил сигурно място за огромната си колекция от грамофони, радиа и други стари принадлежности. Музеят е отворен от май до октомври, като самия Пат или някои от неговите доброволци ще ви разходи из тази уникална локация.

Цената за посещение е 5 евро, а работното време може да видите тук.

Атракция, която не можете да пропуснете е разходката по скалите. Панорамните гледки ще ги помните цял живот. Разходката не е трудна, така че всеки може да я пробва.

По пътя може да видите къщата, в която е живял поета Йейтс, между 15 и 18-тата си годишнина. Къщата има невероятни морски гледки към пристанището и към съседния остров Ireland’s Eye.

През този период Йейтс започва да пише първата си творба, която е публикуване скоро след това, през 1885 г.

След като сте разгледали скалите и невероятното море, може да се разходите и до близкия замък. Замъкът Хаут е известен като един от най-старите родови домове на една от най-старите фамилии в Ирландия. Имението е принадлежало на семейство Сейнт Лорънс още от норманската инвазия през 1180 г. Замъкът е преминал през девет лорда, а след тях петнайсет барона. Последния барон, Томас Сейнт Лорънс е станал граф, като е наследен от още четирима. Последния граф е починал през 1909 г, а след това замъка и имението остават за неговите наследници – семейство Гайсфорд – Сейнт Лорънс.

Кулата на входа и крепостта датират от 15 век и са уникална илюстрация на това как историческите къщи са се променили през вековете в Ирландия.

Пиратската кралица Грейс О’Мали веднъж е посещавала замъка, през 1576 г. Легендата твърди, че тя не е била добре дошла и е отвлякла сина на тогавашния граф. Той бил пуснат след обещанието, че портата ще бъде винаги отворена за неочаквани посетители, както и винаги да бъде оставяно празно място на всяко хранене.

Понякога се организират турове за посещение на замъка и отвътре, но така и не успях да намеря информация кога и как се случват. Разглеждането отвън е безплатно.

Съвсем близо до замъка се намира Транспортния музей, който започнал създаването си с неуспешния опит от 1949 г. да се запазят три дъблински трамвая. В момента музея е абсолютно доброволен, както и регистрирана благотворителна организация.

Шейсет от стоте превозни средства, с които разполага музея могат да видят, а другите само с предварителна резервация. Най-старото датира от 1883 г., а най-новото от 1984 г.

Входа струва 3 евро, работното време може да видите тук.

След като сте обиколили толкова много места, може да се качите на една спокойна разходка с лодка около Хаут. Така ще се насладите на прекрасните гледки и ще видите колониите от птици и тюлени на остров Ireland’s Eye.

Обиколката отнема около 40 минути и струва 15 евро за възрастни, 10 за тийнейджъри и 5 за деца под 12 години. Ако поискате може да слезете на острова за няколко часа и да се уговорите с капитана кога да ви вземе наобратно.

Ireland’s Eye е красив и почти недокоснат остров. Единствените направени постройки са една кула Мартело и руините на църква. От друга страна обаче, островът е оживен център на див живот и редица колонии на гнездящи птици. Най-впечатляващата природна черта е огромната самостоятелна скала, наречена „Купчината“, в северния край на острова, която е дом на морски птици, включително чистици, големи гагарки, буревестници и чайки. Има дори няколко двойки тъпоклюни кайри. Водите около острова пък са пълни със сиви тюлени.

Както виждате, в Хаут можете да прекарате един пълен ден и пак да не успеете да разгледате всичко. За нас беше прекрасна разходка за уикенда, като едно от най-хубавите му неща е прясната морска храна. Така, че когато го посетите, не забравяйте да опитате някой от деликатесите в ресторантите покрай пристанището 🙂

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.