Музей „Хенриета стрийт“14

Лятото на 2019 г. семейството ни имаше възможността да прекара почти три месеца в Дъблин и ще се опитам да ви разкажа за всичко интересно, популярно или не, в града. Като цяло не бих могла да кажа, че Дъблин ми хареса особено, за разлика от Ирландия като страна. Излезеш ли от града всичко е невероятно красиво, но самият Дъблин не чак толкова… Разбира се, има прекрасни местенца, и сега ще ви разкажа за едно от тях.

Номиниран за Европейски музей на 2020 г, „Хенриета стрийт 14“ е музей, който обхваща над 300 години от семейния и градски живот в Дъблин, между стените на само един адрес. Разглежда се само с организиран тур, който ви превежда през трогателно пътуване от джорджианското начало на къщата до наемните жилища от последните ѝ години.

Улица „Хенриета“ е най-запазената колекция от къщи от ранния до средния 18 век в Ирландия. Работата по изграждане на улицата е започнала през 1720-те, когато са били построени къщи за най-богатите семейства в Дъблин. Тогава е била най-модерната улица с най-високо поставените обитатели. Но до 1911 г. тук са живели над 850 човека са живеели, като над 100 от тях в точно тази къща, на номер 14.

Номера от 13 до 15 на улицата са били построени през късните 1740 от Люк Гардинър. Първия обитател на номер 14 бил Ричард, лорд висконт Моулсърт и втората му съпруга Мери Джени Ъшър, която е родила двете им дъщери в къщата.

Разпределението ѝ, както много други по улицата, следва план, който разделя публичните, частните и домашните функции. Има пет етажа, мазе, сводести тухлени изби от предната страна, градина и конюшни в задната, а преди е имало и гараж за карети.

На първия етаж, аристократичния етаж, са били публичните приемни стаи. Както и стая за рисуване, в която собствениците са приемали посетители, заедно с трапезария. Тези красиви стаи са показвали материалното богатство, статус и вкус на обитателите. Скъпи декорации, фини тъкани и мебели от екзотични материали са красили пространството.

Сега, тук на първия етаж, може да се видят останките от това богато минало, както и няколко запазени мебели. Стълбището също е впечатляващо. Стаите са все още необзаведени, но от музея се надяват да успеят да направят експозиция и в тях.

Това е умален модел на къщата, могат да се видят много добре промените в нея през годините.

След закона за обединение на Великобритания и Ирландия през 1801 г., всичката власт се преместила в Лондон и повечето политически и социално важни обитатели били привикани от джорджиански Дъблин в регентски Лондон. Дъблин и Ирландия започнали период на икономическо упадък, засилени от връщането на войниците и моряците след края на Наполеоновите войни.

Този период отбелязва повратна точка за улицата, на нея се местят хора с професии и улица „Хенриета“ е заета от адвокати. През 19 век стаите на къщата приемат различна, по-утилитарна функция. Красивите декорации и мебели отстъпват място на бюра, пера и документация, заедно с дейностите на адвокатите и чиновниците, които се местят в сградата.

Семейния живот се завърнал на улицата в началото на 1860-те, когато Дъблинската войска обитавала къщата до 1876 г, когато Дъблин станал гарнизонен град и войските се преместили в новите си казарми.

След Големия глад, населението на Дъблин се увеличило до 36 000 и възползвайки се от покачващото се търсене на евтино настаняване, собствениците започнали да разпарчетосват джорджиански си къщи в много жилища за новите жители на града.

През 1876 г. Томас Ванс купил номер 14 и направил в нея 19 апартамента под наем, от една, три и четири стаи.

В Дъблин наемните жилища са обикновено къщи от 18 и 19 век, адаптирани, често грубо, за да подслонят много семейства. Тези къщи са съществували в целия северен Дъблин, южната част на квартал Либъртис и близо до южните докове.

Къщи като номер 14 преминали през значителна промяна на функцията – от едно-фамилна къща със специално място за господарите, слугите и децата, сега били напълнени със семейства, често по семейство в една стая, която била разделена на две или три по-малки – кухня, дневна и спалня. Цели семейства били натъпкани в това малко пространство и делели външна чешма и тоалетна с дузини други в същата сграда.

Същинската обиколка започва от мазето, където ще усетите, че разглеждате не само миналото на къщата, но и на целия Дъблин. Въздуха е усоен. Картина на „Светото сърце“ все още стои над камина, направена от дупка в стената, а палто е опънато върху леглото. Често наемателите са наричали палтата си „одеяло с ръкави“. В най-лошите времена сградите били пълни с болести, пренаселеност и плъхове.

Клипове, прожектирани по стените ви показват човешката страна на живота тук. В тези стаи са „живяни животи, бебета са се раждали, жените са работили, семействата са се разраствали… и се е правил чай“, както казва разказвача.

До 1911 г., номер 14 бил натъпкан със 100 човека, а над 850 живеели на улицата. Преброяване на населението показва, че тук е било кошер на индустрията – имало шапкари, шивачки, френски полировчици и подвързвачи на книги, живеещи и работещи в къщата.

Подребата на музея е подпомогната от мъж, който в детството си е живял в къщата и е споделил как са изглеждали стаите тогава. Мизерията е била потресаваща, семейства са живели във влага, мухъл и покъртителни условия.

Екскурзовода ни разказва как предните и задните врати са били оставяни отворени и хората използвали къщите като кратък път между улиците. Можете да си представите какво са преживели тези къщи, има дори история за човек, който е качил коня си до апартамента. Но една нощ подът не издържал тежестта му и той пропаднал върху семейството отдолу…

Експозицията е подредена на различни етажи, като всеки показва различен период от време.

След създаването на новата държава, подобряването на жилищните условия станало приоритет в Дъблин. Започнали да се строят нови къщи в покрайнините на града, между зелени площи и чист въздух. Този период дал началото на края на наемните жилища. Странно, но обитателите на подобни къщи, въпреки мизерните условия, изобщо не искали да местят. Минало доста време докато се опразнят всички подобни обиталища.

Последната стая, която ще разгледате е като капсула от миналото – реплика на апартамент, пълен със семейни предмети. Върху камината има порцеланови кученца, играчка пистолет лежи на леглото, калъп сапун стои до вратата. Тази атмосфера на домашен уют и общност са причината хората да не са искали да напускат. Все още може да усетите носталгията…

Последния наемател напуснал номер 14 през късните 1970 г., по това време сградата била почти изоставена от собствениците, след като мазето и тавана вече били негодни за обитаване. През този период разрушаването на къщата се засилило и довело до загниването на носещи греди, загубата на декоративните гипсови украси, те,както и вандализма довели къщата почти до срутване.

През 2000 г. градския съвет на Дъблин започнал процес за купуване на сградата и като резултат тръгнал десет годишен проект за спасението, стабилизирането и консервирането на къщата за следващите поколения.

През септември 2018 г. „Хенриета стрийт 14“ отваря врати…

Цената на тура е 9 евро и искам да ви кажа, че това е музея, който най-много ме впечатли в Дъблин. Всичко беше толкова истинско, че лично аз почувствах болката, щастието, мъките и радостите на хилядите хора, които са живели тук. Билети може да купите тук.

Препоръчвам ви задължително да го посетите, тук ще видите истинската история на града, онази не-напудрената и приятна, но основна част от изграждането на нацията, преживяла толкова бурни и тежки времена.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.