Дъблинския замък

Лятото на 2019 г. семейството ни имаше възможността да прекара почти три месеца в Дъблин и ще се опитам да ви разкажа за всичко интересно, популярно или не, в града. Като цяло не бих могла да кажа, че Дъблин ми хареса особено, за разлика от Ирландия като страна. Излезеш ли от града всичко е невероятно красиво, но самият Дъблин не чак толкова… Разбира се, има прекрасни местенца, и сега ще ви разкажа за едно от тях.

Замъкът на Дъблин е сърцето на историческия град. Той е най-важната сграда в ирландската история. Града взима името си от Черния вир -Dubh Linn, който се е намирал на мястото на сегашната градина, където река Лифи се е срещала с река Пудъл. Оригиналното укрепление може би е била ранен галски форт. По-късно на това място е имало викингска крепост.

От 1204 до 1922 г. замъкът е бил седалище на английските, а после и на британските владетели в Ирландия. По това време той е служил като резиденция на представителите на британския монарх, вицекраля на Ирландия и като церемониален и административен център. Замъкът първоначално е развит като средновековна крепост под владението на крал Джон от Англия.

След голям пожар, кампания за възстановяване, през късния 17 и ранния 18 век, трансформирала замъка от средновековен бастион в джорджиански дворец. Новата сграда включвала серия от грандиозни приемни зали, известни с името Държавните апартаменти. Тези дворцови пространства подслонявали вицекраля и са ползвани за големи държавни поводи.

На 16 януари 1922 г., последният вицекрал на Ирландия предал дъблинския замък на Майкъл Колинс и правителството на ново създадената Ирландска държава. Края на британското владичество дошъл след Великденския бунт през 1916 г. и Ирландската война за независимост. Тези паметни събития постлали пътя за създаването на Република Ирландия и били близко свързани с историята на замъка. От този исторически момент, традиционна държавна церемония се е запазила тук. Последователните ирландски правителства продължили да го използват за важни национални събития, като държавни приеми и чествания. От 1938 г., всеки от президентите е бил въведен в длъжност в залата Свети Патрик, най-великолепния от държавните апартаменти.

Обиколката на двореца е разделена на няколко части, като първата е викингските останки.

Под замъка разкопки са разкрили части от структурата на средновековния замък, заедно с останки от оригиналните защитни стени на викингския Дъблин. Тези защитни укрепления са под формата на насип, покрит с камъни, секция от който е запазен в масивните кръгли стени на барутната кула от 13 век.

Видима за посетителите е секция и от средновековната стена на замъка със странична врата и стълби, водещи до оригиналния ров. Река Пудъл, която все още тече под замъка, е трябвало да бъде отклонена за да се създаде рова. Други средновековни останки са част от ранна градска стена с арка, позволяваща на рова да минава под нея.

Средновековната кула е една от най-старите, запазени и важни части на Дъблин, които са оцелели до днес. Датираща от 1204-28 г. тя е била построена главно в периода на управление на крал Хенри III, крал на Англия и лорд на Ирландия. Стените ѝ са дебели до 4,8 м.

През 1811 г. кулата е била превърната в архив за държавни документи, по това време е била и преработена така, че да може Кралския параклис да се добави до нея. Височината на кулата е била повдигната, а парапета ѝ покрит с нови каменни бойници.

Както други ранни части на замъка, тя е имала различни функции през вековете. Първоначално е ползвана като гардероб на краля, тук са се съхранявали броните, дрехите и краските съкровища. Гардероб е било и името на частта от кралското домакинство, които са се грижили за личните вещи на краля. По-късно кулата е ползвана за затвор. До 17 век е прекръстена на Артилеристка кула и сигурно е служела за щаб на главно-командващия на артилерията на Ирландия.

Най-накрая, през 1811 г., кулата е превърната в трезор за различни ценни документи и архиви. Скъпо подвързани книги и древни ръкописи, както и кореспонденцията между вицекраля и правителството били грижливо подредени и сигурно пазени тук до 1989 г.

В момента кулата се реставрира и е затворена за посещение.

Държавните апартаменти доминират южния край на горния вътрешен двор. Построени са като жилищни и обществени покои на двора на вицекраля и са били седалището на изпълнителната власт и фокус на модния и екстравагантен социален живот. Днес апартаментите са място за провеждане на президенството на Ирландия на Европейския съюз, встъпването на длъжност на президентите и престижни събития.

Голямото стълбище – това величествено имперско стълбище било първото от рода си в Дъблин и е построено през 1749 г. Богата му архитектурна форма създава подобаващо великолепно първо впечатление от държавните апартаменти. По време на социалния сезон, дебютантки и членове на аристокрацията са слизали по стълбището в прекрасни рокли за да присъстват на балове, вечери и церемонии, давани от вицекраля. Още от 1938 г., стълбището е част от главния церемониален маршрут, използван при встъпването в длъжност на президента на Ирландия.

Държавния коридор – Този нео-класически коридор е проектиран през 1758 г. и дава достъп до редица официални държавни приемни и гледа към главния двор, както и към покоите на вицекраля и семейството му, също и към градините на замъка. В края му се намира Частната камера на съвета. В нея всеки нов вицекрал се е заклевал в длъжност. На 16 януари 1922 г. в нея се е предала властта върху дъблинския замък от последния вицекрал на Майкъл Колинс и новото правителство на Ирландската свободна държава.

Галериите на държавните апартаменти – тези четири стаи първоначално са били покоите на вицекраля и семейството му. Включват държавната спалня, кабинета на вицекраля, съблекалнята му и будоара на жена му. Две от стаите имат изкусни рококо тавани с гипсови орнаменти, датиращи от 1750-те. Днес стаите се използват за галерии с богати колекции, пряко свързани с историята на замъка.

Стаята на Джеймс Конъли е важна забележителност в историята на Великденското въстание от 1916 г. Стаята някога е била част от покоите на вицекраля. През 1915 г., тя, заедно с останалата част от апартаментите, били превърнати в болница на Червения кръст за войници, ранени през Първата световна война. Тук, през 1916 г., Джеймс Конъли бил лекуван от рани, получени по време на бунта, който той водел, срещу британското владичество на Ирландия. Известен и като Великденското въстание, бунтът приключил с екзекуцията на лидерите му. От тук, на 12 май 1916 г., Джеймс Конъли бил заведен в затвора Килмайнхам Гаол за да бъде екзекутиран.

Името на стаята Аполо идва от фигурата на митологичния гръцки бог на изкуството и музиката в центъра на гипсов орнаментиран таван. Спасена от близка джорджианска къща от 1912 г., тази стая е прехвърлена тук през 1960 г. по време на амбициозен реставраторски проект. На тавана има надпис 1746, а пристига в замъка на единайсе парчета, които са перфектно събрани.

Рисувателната стая е създадена през 1838 г. и е използвана главно от различните съпруги на вицекралете като официална приемна зала за аудиенции с ирландските придворни. По време на кралските визити през 1907 и 1911 г., кралица Александра и кралица Мери също са приемали гости в тази стая. Днес тук се помещават едни от най-важните картини в колекцията на замъка.

Тронната зала някога е била епицентър на кралските церемонии в Ирландия. Създадена е през 1788 г. като зала за аудиенции, в която вицекраля е приемал гости от името на британския монарх. Тук младите дебютантки са се представяли пред обществото. Тронът е направен за посещението на крал Джордж IV през 1821 г. По-късно е използвана от кралица Виктория и крал Едуард VII. Последния монарх, който я е използвал, преди ирландската независимост, е Джордж V, през 1911 г.

Портретната галерия взима името си от колекцията от портрети на ирландските вицекрале, които са изложени тук от 1849 г. Главната функция на стаята е била трапезария, в която са били давани държавни вечери. През ранния 18 век, скъпи и екзотични храни като аншоа, манго, хайвер и портокалови цветчета са били сервирани, показвайки богатството и статуса на вицекраля и двора му.

Стаята на Уеджууд е кръстена на синята и бяла декоративна схема, която напомня на керамиката Уеджууд. Завършена е през 1777 г. в нео-класически стил и по-късно става билярдна зала. Осветена е само от горе, от малък стъклен купол, и е била идеално място за създаване на временни вътрешни градини, пълни с екзотични птици, дървета и фонтани през 19 век. Тук са се сервирали освежаващи напитки за гостите на оживените балове и приеми на замъка.

Кръглата Готическа зала била създадена като трапезария през 1775 г. по време на реконструкцията на средновековната кула. Местоположението на стаята точно над кухните я направила удобно място за частни вечери и сервирането на освежителни напитки по време на баловете. С островърхите си арки и готически форми, тя е важен ранен пример за готически ренесанс.

Залата на Свети Патрик е една от най-красивите церемониални стаи. Създадена е през 18 век като бална зала. През 1788 г. е започната работа по рисувания таван, който е оцелял до днес. Залата дълги години е служела за срещи на рицарите на свети Патрик, чиито знамена още я украсяват. Използвана е и за забавлението на едни от най-известните посетители на Ирландия, включително Джон Ф. Кенеди, принцеса Грейс от Монако и кралица Елизабет II.

В замъка има параклис поне от 1242 г. Днешният е по проект на Франсис Джонстън и е открит, като англикански параклис за вицекраля, на Коледа 1814 г. Въпреки, че е няколко пъти по-малък от близкия пощенски офис на същия архитект, бил много скъп за построяване. Станал известен като Кралския параклис след като крал Джордж IV присъствал на проповед в него.

След ирландската независимост през 1922 г., останал неизползван преди да се превърне в римо-католически през 1943 г. Вече е осветен. Галериите и витражите са украсени с гербове, представляващи различните вицекрале на Ирландия. Гербът на последния, лорд ФицАлън Хауърд, запълнил последното свободно място на последния свободен прозорец и е сложен през 1922 г.

Посещението може да стане или с организиран тур или самостоятелно. Но при самостоятелния ще може да видите само държавните покои и цената му е 8 евро. При организирания ще можете да разгледате всичко, а цената е 12 евро. Работното време може да видите тук.

Безплатно, обаче, може да разгледате градината на замъка.

Градините съществуват още от ранните години на 17 век. Намират се на юг от параклиса и държавните апартаменти, оградени от каменни стени. За тях се влиза през врата от ковано желязо и са вдъхновени от келтските спирали. След „четири сезонната“ градина се намират четири по-малки, разположени по ъглите. Всички имат специално поръчани скулптури, а три от тях са мемориални. Една е посветена на разследващия журналист Вероника Герин. Друга е с бронзова скулптура, ознаменуваща Специалните олимпийски игри, състояли се в Ирландия през 2003 г., с имената на 30 000 доброволци, които помогнали за игрите.

Третата и най-голяма от тези ъглови градини е тази, е в памет на полицията и е завършена през 2009 г. В нея се намират имената на всички полицаи, загубили живота си по време на служба. Няколко специални скулптури я красят. Те и цялостния дизайн на градината целят да покажат как преждевременната смърт на любимите ни се отразява на всички, като кръгове във вода.

В сърцето на градините се намира тревистото поле Dubh Linn, чиито модели на морски змейове са изрязани в тревата. Поляната се намира на мястото на оригиналния dubh linn или „Черния вир“, в който викингите са акостирали корабите си и са направили търговски пазар. Тя е дала и името на града Dublin.

Според мен посещението на замъка е абсолютно задължително, когато сте в Дъблин, а ако нямате достатъчно време да го разгледате и отвътре, със сигурност трябва да го видите поне отвън. Доста е впечатляващ и си заслужава.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.