След посещението на Велико Търново просто нямаше как да не видим и Арбанаси. То се намира на около 4 км североизточно от Велико Търново и на приблизително толкова югозападно от Горна Оряховица. Разположено е на високо плато, част от Търновските височини.
Селото не е голямо и за 2-3 часа пеша ще успеете да разгледате почти всичко, разхождайки се по преките улички. Най-впечатляващото наследство от миналото на Арбанаси са запазените 144 къщи, 5 църкви и 2 манастира с богата вътрешна украса, резба и стенна живопис, създадени през 16-17 век.
Селището е основано през 14 в. от български боляри, дошли със селяните си от западните краища на България след победата на цар Иван Асен II при Клокотница. Тогава той завзема и Арбанашката земя.
По-късно, по време на турското робство, в продължение на няколко десетилетия селището е било владение на различни османски сановници. Арбанаси достига своя икономически разцвет в края на 17-ти до края на 18-ти век. Селото е имало 1000 къщи, а населението се състояло от видни търговски фамилии. Те активно участвали в международната търговия, поддържали връзки с Италия, Русия и Австро-Унгария.
Развиват се различни занаяти като златарството и медникарството. През 1779 г. в Арбанаси е открито и първото гръцко училище в българските земи. За благосъстоянието на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и седемте църкви, строени в годините на възход.
Тъй като ние дойдохме по обед нямаше как да не седнем да хапнем в някоя от многобройните кръчми в селото. Най-близо ни беше механа „Чешмата“ и изобщо не съжалихме за избора си. Вкусна храна и прекрасна обстановка.
След обилен обяд дойде и време за забележителностите. Съвсем близо до механата се намира Пазарската чешма. Тя е построена през 1829г. от Мехмед ага. На лицевата ѝ страна на чешмата има каменен надпис с релефни букви на староарабски.
По надолу по същата улица се намира Констанцалиевата къща – къща-музей, забележителен паметник на жилищната архитектура. Къщата е строена за арбанашкия род Тафрили, след което е закупена от Атанас Констанцалията, чието име носи и до днес. Построена е през 17 век, като през годините претърпява няколко ремонта и изменения. Къщата-музей е свидетелство за „златните ръце“ на българските майстори, а в нея е разположена експозиция, която представя арбанашкия бит и култура.
Въпреки, че съм разглеждала доста къщи-музеи, тази ме впечатли сериозно. Архитектурата ѝ и интериора е хем близък до другите подобни из България, хем е доста различна. По външен вид, поне според мен е уникална и не прилича на подобни из другите градове.
Точно срещу Констанцалиевата къща се намира друга известна чешма в Арбанаси. Коконската чешма е построена е през 1786 г. и носи името на една от обитателките на Констанцалиевата къща Кокона Султана.
Църквата Рождество Христово е построена през 16 век и е преизграждана многократно. Вътрешността и е изцяло изографисана през 16-17 век. Дърворезба украсява иконостасната преграда на основния храм. Първоначалният иконостас е бил от 1636 г., но е подменен с днешния през 18 век. Той е един от най-ранните примери на българското дърворезбено изкуство. Стенописите, разположени на стени, сводове и тавани с обща площ от 2000 кв.м. Един от тях е Колелото на живота, а цялостния вид на църквата е просто уникален. Тази красота не може да се опише, трябва да се види. Билетът за вход е 6 лв.
В селото има още няколко църкви и манастира, така че има какво още да разгледате. Мисля, че е посещение на Арбанаси идеално се съчетава с няколко дни в Търново, а ако искате по-спокойна почивка може да изберете и да спите тук, вместо в града.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
