Велико Търново

Незнайно по каква причина, без никаква логика, Велико Търново е един от любимите ми градове в България. Няма нищо, което да ме свързва с него, нито сантиментално, нито рационално, но ето – факт.

Така, че на връщане от морето просто нямаше как да не спрем в него. И то не само за почивка, а за преспиване и цял ден разходки. Знам, не е достатъчно, но вече съм ходила няколко пъти, а пък и детето нямаше да издържи много време обикаляне.

Първо, искам да препоръчам горещо апартамента, в който спахме – Tarnovo Suites – изключително стилен, изискан и удобен. А гледката от него е просто незабравима.

Както виждате, намира се точно в центъра на града и въпреки, че паркирането си беше малко приключение, тази гледка си заслужаваше. След кратка почивка тръгнахме и на разходка, нищо че навън и камъните се пукаха от жега. Първо се поразходихме из уличките, които са прекрасни…

…а после тръгнахме към Царевец, като по пътя видяхме музея „Възраждане и Учредително събрание“. Експозицията е разгъната на три от етажите.На първия са представени паметници, илюстриращи развитието на християнското изкуство през периода на османското владичество. В останалата част на залата е представено икономическото развитие на Търново и региона през епохата на Възраждането.

На втория етаж, чрез веществен и документален материал са представени етапите и най-важните моменти от национално-освободителната борба на населението от Търновския край през епохата на османското владичество.

Точно до него е и Археологическия музей. Изложените в него археологически паметници илюстрират хилядолетната история и култура на Великотърновския регион, като акцентът е поставен върху периода, когато градът е столица на българската средновековна държава.

Стигнахме и до Царевец, за който ще разкажа след малко, но не и преди да се възхитим колко много са напреднали разкопките на съседния хълм Трапезица. Последно идвахме преди пет години, все още бременна, и хълма беше целия обрасъл, а сега това:

Трапезица е кварталът-крепост на столичния Търновград, разположен северозападно от Царевец. От три страни е опасан от плавните меандри на река Янтра. Естествено защитен от високия скален венец, хълмът Трапезица имал здрави крепостни стени, които следват неговите извивки. Има площ от около 80 дка.

От тук тръгнахме към Самоводската чаршия, която, може би заради пандемията, не беше толкова пълна с отворени магазинчета, колкото я помня.

 Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIX в. с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура. Между тях е и родната къща на Емилиян Станев. Оборудвани и действащи са няколко работилници – грънчарска, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница и др. Има и множество магазини за сувенири и антикварни предмети.

От тук тръгнахме през новия център на града за да стигнем до паметника Асеневци. Видяхме монумента „Майка България“, посветен е на загиналите в 4 войни – Руско-турската, Сръбско-българската, Първата балканска и Първата световна война. В криптата на паметника гори вечен огън, а на върха му се издига статуя, която символизира Майка България, коленичила със знаме в ръка. Около мемориалния комплекс е изградена цветна градина с пейки.

За да стигнете до Асеневци трябва да минете по Стамболовия мост. От него се разкрива чудесна гледка към старата част на Велико Търново. Строежът на съоръжението е започнат през 1892 г.,а височината му е 37 м. Организират се скачания с бънджи.

На този остров в река Янтра се намира и Художествената галерия „Борис Денев“. Фондът на галерията е обособен в три раздела: живопис, графика и скулптура. Съхраняват се главно творби на българското изобразително изкуство от различни периоди и автори от цялата страна. Тук могат да се видят произведения на изтъкнати класически и съвременни художници. 

Паметникът Асеневци е посветен на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Построен е през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България. Композицията е много красива и се състои от четири величествени конника, всеки гледащ в различна посока, а по средата – огромен меч. Мястото е любимо на жители и гости на града за срещи и разходки. 

Въпреки, че слънцето вече беше почти залязло, жегата все още беше невероятна. Камъните около Асеневци пареха при допир 🙂 Ние тръгнахме да търсим място за хапване и малко да си починем преди традиционната ни вечерна разходка.

Вечеряхме в ресторант Щастливеца, винаги сядаме в него, когато сме в Търново и никога не сме оставали разочаровани, само ви съветвам да запазите маса предварително 🙂 По пътя към апартамента се насладихме и на града по тъмно.

Не знам какъв е този късмет, който имам, но всеки път когато съм в Търново има безплатна прожекция на „Звук и светлина“. Не мисля, че има българин, който не знае какво е това, но все пак ето малко информация: Идеята за спектакъла е от края на 60-те години на миналия век, когато Общонародният комитет за развитие на Велико Търново организира и планира развитието на старата столица като исторически, културен и туристически център.

Три са първоначалните сценарии за програма-спектакъл на крепостта Царевец. Реализира се предложението на режисьора Въло Радев, който ръководи българо-чешкия колектив, осъществил проекта. Създаването и реализацията на програмата се извършва от чехословашкия център за изобразителни изкуства „Арт центрум“ – Прага.630 км кабелна мрежа, разположени на площ от над 100 дка, 2 400 цветни прожектора, 140 броя светкавици и 6 реално биещи камбани, с тегло от 600 кг до 6 тона, се включват в система, управлявана от компютър, за да се представи тази неповторима атракция. Над 10 милиона лева са вложените средства в изграждането на аудио-визуалния спектакъл.

Може да се гледа или от площада пред Царевец или от специално изградени площадки на някои от съседните сгради. Преди години всяко представление беше еднакво, но вече, когато е платената програма може да се гледа само от площадките, като хората на площада не чуват звук, а виждат само светлината. Въпреки това беше впечатляващо, но аз горещо препоръчвам да го видите в пълния му блясък. Преживяването е изключително, дори и сега, когато разказвам за него, кожата ми настръхва!

В сайта на представлението може да видите програмата и да си купите билети. Цената за възрастен е 20 лв, за дете – 10.

На връщане разгледахме и Стария град по тъмно. Атмосферата му е уникална.

На другата сутрин добре отпочинали тръгнахме към най-голямата забележителност на града – Царевец. В продължение на повече от две столетия Търновград е столица на Второто българско царство. Той е центърът, в който се решават най-важните политически, религиозни, административни и културни въпроси в живота на средновековната държава. Господстващото положение на хълма Царевец и естествената му непристъпност са предопределили избора тук да бъде центърът на върховно управление на държавата.

Главният вход към вътрешността е от запад. Защитен е от четири последователно разположени порти и кули над тях. Пред първата порта е имало подвижен дървен мост. В близост до най-вътрешната порта са разположени казармените постройки на охраната.

Доминиращо място в крепостта заемат дворцовия и патриаршеския комплекс. В Двореца на българските царе живеят средновековните владетели и техните приближени, които чертаят и осъществяват цялостната политика на държавата. Защитен е от всички страни с мощна крепостна стена и кули. Във вътрешността му са разположени сгради с богато украсени фасади. Тронната палата и личните покои на владетеля са били с великолепен интериор.

В днешно време може да бъде видян напълно реставрираният патриаршески храм “Възнесение Господне”. Стенописите във вътрешността му са дело на художника Теофан Сокеров. В мащабни композиции са представени личности и най-важните моменти от средновековната ни история.

Крепостта е имала три входа, които се виждат и днес. Третият вход – Френкхисарската порта, е в югоизточния край на крепостта и се охранявал от бойна кула. Тази кула е известна като Балдуиновата кула, на името на латинския император Балдуин Фландърски, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Легендата разказва, че след битката Балдуин бил затворен в тази кула, където по-късно умира.

Цената на билета за възрастни е 10 лв, а за учащи – 5.

Под Царевец, на брега на реката се намира църквата „Св. 40 Мъченици“. Построена е и зографисана по волята на българския цар Иван Асен ІІ, в чест на голямата му победа над деспота Теодор Комнин през 1230 г. В нея се намират едни от най-емблематичните паметници на българската историческа памет – колоните на хан Омуртаг и на самия цар Иван Асен ІІ с известните надписи върху тях.

Една от най-новите и атрактивни забележителности в Търново е комплекса „Мини България“. Паркът е открит през 2017 г. Намира се в близост до Царевец, точно под Балдуиновата кула. Територията на парка е 12,5 дка и на нея са разположени макетите на най-известните забележителности в България. Сред тях са Храм-паметник “Свети Александър Невски”, Народен театър “Иван Вазов” , Рилски манастир, Бачковски манастир, крепостите и дворците на България, както и много други.

Лично на мен ми беше интересно и се забавлявах много, а детето беше изключително щастливо.

Всички модели са прецизно и детайлно изработени от пластмаса в мащаб M1:25 и са изложени в парка през цялата година. В зависимост от сложността, един макет се изгражда в продължение на три месеца до една година.

Цената за възрастни е 10 лв, за деца, студенти и пенсионери е 5 лв. Семейния билет е 20 лв.

С това приключи кратката ни, но прекрасна разходка в Търново. Останахме повече от доволни и нямаме търпение за следващата възможност да дойдем пак.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате, доколкото е възможно!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.